Българската медийна среда остава сериозно уязвима, въпреки скромния напредък през последните четири години, и е подкопавана от дълбоки структурни, правни и политически проблеми. Това се посочва в новия доклад на Механизма за бързо реагиране за свободата на медиите (MFRR) – съфинансиран от Европейската комисия, и Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа.
Докладът, озаглавен „България: Крехкият напредък в областта на свободата на медиите е изложен на риск от отстъпление без спешни реформи“, очертава сериозните предизвикателства пред свободата и плурализма на медиите у нас.
Основните теми включват безопасността на журналистите, състоянието на Съвета за електронни медии (СЕМ) и обществените медии, правните заплахи чрез стратегически съдебни дела срещу журналисти (SLAPP), плурализма на медиите, достъпа до информация и разпространението на дезинформация.
Политическа поляризация и институционална криза
Докладът подчертава, че дълбоката политическа поляризация продължава да влияе на медийната среда и да подхранва враждебност към журналистите. Липсата на стабилни институции и ефективни механизми за защита възпрепятства реалния напредък.
Пример за опасната тенденция е опитът от октомври 2025 г. да бъдат въведени промени в Наказателния кодекс, които предвиждаха до шест години затвор за журналисти, публикуващи лични данни без съгласие. След силна обществена реакция законопроектът беше оттеглен, но случаят демонстрира риска от регресия в медийната свобода.
Проблеми в управлението на обществените медии
Особено внимание докладът отделя на продължаващата криза в БНТ и СЕМ. Две неуспешни процедури за избор на генерален директор и поредица съдебни обжалвания оставят БНТ с временно ръководство повече от три години, което подкопава доверието в институциите и поставя под въпрос тяхната независимост.
Въпреки увеличеното държавно финансиране, ресурсите остават недостатъчни, а липсата на законови гаранции прави обществените медии уязвими на политическо влияние.
Правни заплахи
Юридическата среда създава сериозен риск от стратегически съдебни дела (SLAPP), насочени срещу разследващи медии и журналисти, работещи по теми за корупция и организирана престъпност. Липсата на пълна декриминализация на клеветата и възможността за използване на наказателното право за натиск остават сериозен проблем.
Недоверие и дезинформация
България продължава да бъде сред страните с най-ниско обществено доверие в медиите в ЕС. Липсата на национална стратегия срещу дезинформация, дефицитите в медийната етика и лошите трудови условия за журналистите създават плодородна среда за фалшиви новини и пропаганда.
Препоръки за действие
MFRR и Платформата за безопасност на журналистите на Съвета на Европа препоръчват:
* незабавно прилагане на Европейския акт за медийна свобода (EMFA);
* пълна декриминализация на клеветата и ефективна защита от SLAPP дела;
* гарантиране на независимостта на СЕМ и обществените медии;
* прозрачен механизъм за разпределение на държавната реклама;
* създаване на национална стратегия срещу дезинформацията.
В изготвянето на доклада са участвали девет международни организации, сред които ARTICLE 19 Europe, Асоциацията на европейските журналисти, Европейският съюз за радио и телевизия (EBU), Европейската федерация на журналистите (EFJ), Международният институт за пресата (IPI) и „Репортери без граници“ (RSF).
Международната делегация е провела срещи с президента Румен Радев, Министерството на правосъдието, МВР, прокуратурата, СЕМ, БНТ и БНР, както и с представители на гражданското общество и дипломатическия корпус.
