Зад всяко меме и всяко съобщение стои скърцаща инфраструктура, създадена преди десетилетия.
Експерти по интернет могат да си представят сценарии, при които всичко това рухва изведнъж, пише Айша Даун за в. "Гардиън".

Представете си утрото след като интернетът е „спрял“. Може и да си мислите, че това би било облекчение, но най-вероятно ще се чудите какво изобщо да правите.

Можете да си купите хранителни продукти с чекова книжка или с книжни пари – ако още имате такива. Да се обадите в офиса по стационарния телефон – ако той все още работи. А след това може би да тръгнете към магазина, стига още да знаете как се ориентира човек без 5G.

Крехката мрежа, от която зависи всичко

Проблем в един от центровете за данни в щата Вирджиния тази седмица ни напомни, че „немислимото“ не е невъзможно. Интернет може да е станал незаменим елемент от съвременния живот, но под лъскавата му повърхност се крие мрежа от стари системи и физическа инфраструктура, създадена още през 80-те.
Някои експерти се питат: какво би било нужно, за да спре всичко това?

Отговорът може да бъде изненадващо прост — малко лош късмет, няколко целенасочени атаки или и двете.

Екстремно лошо време поврежда няколко ключови центъра за данни;

Ред от програмистки код, написан от изкуствен интелект в основен доставчик като Amazon, Google или Microsoft, се задейства неочаквано и причинява лавинообразен срив;

Въоръжена група или разузнавателна служба прерязва няколко подводни кабела.

Всичко това би било лошо. Но истинският апокалиптичен сценарий, за който някои от най-опитните експерти по интернет още шепнат в разни затворени групи, е различен: внезапна, саморазрастваща се грешка в старите протоколи, върху които лежи целият интернет — нещо като дефект във „водопровода“ на връзките или в адресната книга, която позволява на една машина да намери друга.

Нека го наречем Големият срив. Ако се случи, най-добре ще е да извадите чековата си книжка.

Как започва Големият срив

Представете си, че торнадо минава през градчето Каунсъл Блъфс, Айова, и унищожава ниските сгради на огромен комплекс от центрове за данни, които са жизненоважни за Google.
Тази зона – известна като us-central1 – е ключов хъб за Google Cloud Platform, както и за YouTube и Gmail. Подобен инцидент през 2019 г. вече беше спрял тези услуги в САЩ и Европа.

Вечерните ястия изгарят, защото видеата с рецепти в YouTube прекъсват. Хората по света яростно опресняват пощата си, после се примиряват да си говорят „на живо“. Във Вашингтон служители осъзнават, че някои правителствени системи са се забавили, но се връщат към комуникацията в Signal.

Неприятно, но не и краят на света.

„Технически, ако имаме две устройства, свързани чрез един рутер, интернетът работи“,
казва Михал „Rysiek“ Вожняк, специалист по DNS – системата, която пострада при последния срив.

„Но концентрацията на интернет инфраструктура е огромна“, допълва проф. Стивън Мърдок от University College London. „Това е като в икономиката — по-евтино е да държиш всичко на едно място.“

Веригата от катастрофи

А сега си представете, че гореща вълна удря източната част на САЩ и поврежда US East-1 — огромния комплекс във Вирджиния, известен като „алеята на дата центровете“, ключова зона за Amazon Web Services (AWS).

Междувременно кибератака поразява основен европейски хъб – например във Франкфурт или Лондон.
Мрежите се опитват да пренасочат трафика, но резервните центрове прегряват и спират – като страничните улици в Лос Анджелис, които бързо се задръстват, когато магистралата блокира.

И ако добавим доза автоматизация – трафикът може да задейства бъг в AI-пренаписана част от вътрешната инфраструктура на AWS.

След масовите съкращения това лято, когато стотици инженери бяха заменени с алгоритми, никой не е забелязал дефекта. Сега системата не издържа.

Signal спира. Slack и Netflix падат. Банка Lloyd’s не отваря. Роботите Roomba млъкват. Смарт матраците „полудяват“, а умните ключалки отказват.

С изключени Amazon и Google, интернетът би изглеждал напълно непознат.

Тези три компании – Amazon, Microsoft и Google – държат над 60% от глобалния пазар на облачни услуги. Никой не може дори да изчисли колко системи зависят от тях.

„Интернетът на най-базово ниво би работил“, обяснява Дъг Мадори, експерт по интернет инфраструктура.
„Просто нищо от това, което сме свикнали да наричаме интернет, няма да функционира – защото всичко идва от тези центрове.“

Подводните кабели – митичната заплаха

Може да си мислите, че най-голямата опасност е атака срещу подводен кабел.
Тази идея често вълнува вашингтонските мозъчни тръстове, но в реалността щетите биха били ограничени.
Кабели под океана се късат редовно – ООН изчислява, че годишно има между 150 и 200 повреди.

„Трябва да унищожиш наистина много кабели, за да прекъснеш връзките“, казва Мадори. „Индустрията за подводни кабели би ти отговорила: спокойно, правим това всеки ден.“

Истинският кошмар: DNS и .com

Сценарият става наистина страшен, ако хакери атакуват DNS доставчик – телефонния указател на интернет.
Компания като Verisign управлява всички сайтове, завършващи на .com или .net. Ако тя бъде парализирана, тези домейни изчезват.

„Ако нещо се случи с Verisign, .com просто няма да го има“, казва Мадори. „Те имат огромен финансов стимул това никога да не се допусне.“

Такъв мащабен срив би бил безпрецедентен. Най-близкият аналог е атаката срещу DNS доставчика Dyn през 2016 г., която свали The Guardian, Twitter и още десетки сайтове.

Ако .com падне, ще спрат банките, болниците, финансовите платформи, пощите, почти всичко. Останали биха само правителствени системи като сигурната мрежа Siprnet на САЩ.

Дали след това ще има „жив интернет“?

Дори тогава, някъде в периферията, интернет би продължил да съществува — блогове на собствени сървъри, децентрализирани платформи като Mastodon, или екзотични домейни като .io (Британска територия в Индийския океан) и .is (Исландия).

Мърдок и Мадори могат да си представят и по-тежки сценарии:

Бъг в BIND, софтуера, който управлява DNS;

Или срив в Border Gateway Protocol (BGP) — системата, която насочва целия интернет трафик.

„Такова нещо би било ситуация „всички на палубата“, но протоколът е изключително устойчив — иначе досега вече би се сринал“, казва Мадори.

А ако интернетът наистина спре?

„Никой никога не е изключвал интернет след като е бил включен“, казва Мърдок. „Не е ясно дори как бихме го включили отново.“

Във Великобритания съществува резервен план, или поне е съществувал: ако интернетът спре, хората, които знаят как работи, ще се съберат в кръчма извън Лондон, за да решат какво да правят.

„Не знам дали това още важи“, добавя Мърдок. „Беше преди години… и никога не ми казаха в коя кръчма.“

Иронично или не, тази история показва: интернетът не е нито безкраен, нито неуязвим — той е мрежа от хора, машини и стари протоколи, които поддържат илюзията, че всичко е вечно онлайн.