Руският режим се ориентира по примера на Иран и Китай в кампанията си за засилване на блокировките на интернет ресурси и прекъсванията на връзката, които засегнаха десетки региони и големи градове, включително Москва, съобщава Reuters, позовавайки се на два източника, запознати със ситуацията.
Според събеседниците на агенцията, в Москва са изучавали опита на Китай, който живее зад „Великия защитен филтър“, и на Иран, където интернет редовно се изключва в отговор на протести на населението. След това на чиновниците е била дадена задача да намерят начин за блокиране на обширни сегменти от интернет, както мобилен, така и кабелен, като едновременно се контролира онлайн комуникацията.
Източници на Reuters твърдят, че в Кремъл смятат блокирането на месинджъри и прекъсванията на интернет за критично необходими за усилване на сигурността и гарантиране на националното единство, тъй като вярват, че Западът се опитва да внесе раздор в обществото.
Решението за блокировките и прекъсванията най-вероятно идва от ФСБ, заяви пред Financial Times бивш кремълски чиновник. От миналата година жители на руските региони се оплакват от интернет-шатдауни. Към март броят на субектите на федерацията, където мобилният интернет не работи, достигна 67. В 72 региона бяха въведени „бели списъци“ с разрешени от властите сайтове.
През пролетта „цифровият ГУЛАГ“ достигна и до Москва, където в рамките на Садовое колцо (идеалният център на града) изчезна както интернет, така и връзката. В резултат някога процъфтяващият град, който се гордееше с нивото на цифрово развитие, започва да се връща „обратно в каменния век“, констатира Саркин Дарбинян, съосновател на RKS Global.
До неотдавна властите се стремяха да предпазят руснаците от ефектите на войната, но сега приоритетите се променят, смята той: „Комфортът и услугите отстъпват на заден план пред главния приоритет — осигуряването на собствената сигурност“.
Владимир Путин още през 2017 г. възлага създаването на де факто „отделен интернет“ за Русия — със собствена система от DNS сървъри, която „дублира“ съществуващата, независима е от контрола на международните организации и би защитавала руските потребители от „целеви въздействия“. Година по-късно се появи закон за „суверенния рунет“, който значително разшири правомощията на Роскомнадзор за управление на трафика вътре в страната.
На 20 февруари 2026 г. Путин подписа закон, задължаващ операторите да изключват интернет и мобилна връзка на руснаците по искане на ФСБ.
Засилването на цифровата изолация заплашва да превърне Русия в нещо като „голяма Северна Корея с ядрено оръжие“, отбелязва Александър Габуев, директор на Берлинския център Карнеги за изучаване на Русия и Евразия. Поради интернет-шатдауните страда бизнесът — само в Москва загубите са по 1 милиард рубли на ден. Но за ФСБ икономическите загуби едва ли имат значение: „Сигурността означава много повече от всякакви бизнес загуби“, казва източник, близък до Кремъл, пред FT.
Разпространението на системата с „бели списъци“ е само въпрос на време, смята Мазай Банзаев, основател на VPN услугата Amnezia: „Очевидно мобилният интернет се използва като тестова площадка за по-нататъшно засилване на контрола върху целия интернет в Русия“.
