Системата работи така, че който получава повече, да получава още повече. Това обичайно са ръководствата

Има ли пари за по-високи заплати в болниците? Въпросът отново стана актуален с протестите на студентите по медицина, лекарите-специализанти, представени от Инициативен комитет „Бъдеще в България“, и специалистите по здравни грижи.

Покрай дебата за увеличаване на възнагражденията им ресорното министерство, Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) и Българския лекарски съюз (БЛС) се обединиха в твърденията си, че исканията на младите лекари и медицинските сестри са основателни, но пари няма. 

Народните представители реагираха на недоволството на медиците с няколко законопроекта - част от тях покриваха условията на протестиращите, други обвързаха възнагражденията с минималната работна заплата, трети предложиха стойности, които дори на младите лекари се сториха невъзможни. Очаквано, до единомислие в Комисията по здравеопазването не се стигна въпреки декларациите, че промените ще бъдат приети в рамките на изминалата парламентарна сесия. Депутатите излязоха във ваканция и завещаха темата на новия парламентарен сезон. Междувременно Министерството на здравеопазването излезе с проект на Наредба 1, който „отвързва“ възнагражденията на протестиращите от МРЗ и предлага мерки за контрол върху експертизата и дейността на обучаващите специалисти. 

Също очаквано, козметичните предложения на здравното министерство не срещнаха подкрепа сред протестиращите от „Бъдеще в България“, а Комисията по здравеопазването създаде работна група, която ще трябва да прецизира набързо приетия в края на юли общ законопроект за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения, който обединява предложенията на ГЕРБ-СДС, Продължаваме промяната-Демократична България и „Възраждане“. Опитът у нас обаче показва, че работните групи често са част от проблема, а не път за разрешаването му. Развоя на събитията до момента само потвърждава верността на твърдението.

Докато Бюджет 2026 на НЗОК чука на вратата, управляващата коалиция внезапно излезе с контрапредложение, което не включва нито един от вариантите в сборния законопроект. На заседание на Комисията по здравеопазването председателят ѝ проф. д-р Костадин Ангелов обяви, че средства са намерени и на коалиционен съвет е взето решение да бъдат увеличени възнагражденията на всички работещи в лечебните заведения, вкл. на немедицинския персонал. Ангелов не навлезе в конкретика какви точно ще бъдат нивата на заплатите, които предлагат, но увери, че протестиращите ще бъдат доволни. Очевидно предложението е ново и за коалицията, тъй като на заседанието конкретни цифри и параметри не бяха представени, но стана ясно, че промяната ще бъде включена в Закона за бюджета на НЗОК за 2026 г.

Докато темата беше успешно приспана в безгрижието на лятната ваканция, Комисията за противодействие на корупцията публикува данъчните декларации на всички лица, които управляват публичен ресурс (държавен бюджет или средства от НЗОК). Заплатите на болничните директори също попадат в тази категория. Внушителният годишен доход на голяма част от работодателите озадачава на фона на мантрите, че парите за болнична помощ не стигат, секторът е недофинансиран, а заплатите по КТД са недостижими за солидна част от лечебните заведения, които дори заплашиха с фалити. (Не коментираме безспорния факт, че българите са свръхобезпечени откъм болници - по данни на НЗОК към края на 2024 г. те са 383).

Заплатите на персонала

Основните възнаграждения на работещите в лечебните заведения се уреждат с Колективен трудов договор (КТД). Това е официално споразумение между работодатели и синдикати, под ръководството на Министерство на здравеопазването, което урежда условията на труд, възнагражденията, социалните придобивки и други аспекти на трудовите отношения за работещите в здравния сектор.

КТД в отрасъл „Здравеопазване“, който бе подписан през 2022 г. и изтече през 2024 г., фиксира началните основни заплати. В зависимост от лечебното заведение се предвижда началник на клиника да получава не по-малко от 2200-2500 лв., началник на отделение – не по-малко от 2100–2300 лв., лекар с две специалности – 2050–2200 лв., лекар с една специалност - 2000–2100 лв., лекар без специалност – 1900–2000 лв., главна медицинска сестра – 1550–1650 лв., старша медицинска сестра – 1500–1550 лв., медицински сестри, акушерки, лаборанти, рехабилитатори, зъботехници, помощник-фармацевти – 1450-1500 лв., санитари – 910 лв.

Възнагражденията на директорите

Възнагражденията на ръководните кадри в общинските, държавните или със смесена собственост (държавни-общински) дружества, в случая лечебни заведения, се определят по Правилника за прилагане на Закона за публичните предприятия. Съгласно този правилник размерът на заплатата на управителя/директора би трябвало да има отношение към стойността на активите, числеността на персонала, рентабилността, финансовия резултат, изменението на добавената стойност на един зает, обслужването на задълженията, както и от поети специфични задължения и отговорности в сключените договори.

Тези показатели образуват т. нар. бална оценка, която пак според правилника се актуализира на всеки три месеца. Интересен факт е, че в таблицата с „Показатели и критерии за определяне на балната оценка в публичните предприятия“ не се предвижда отнемане на бални единици при намаляване на рентабилността, запазване и увеличаване на загубата, задължения на предприятието. С други думи - заплатите могат да се да се повишават, но не и да намаляват при лоши резултати: един управител/директор може да запази или увеличи балните единици, които формират заплатата му, но не и да загуби точки, които биха довели до редуциране на възнаграждението му.

Правилникът определя и таван на възнагражденията - месечната заплата на един управител/директор не може да надхвърля 16-кратния размер на актуалната минимална работна заплата. Освен това размерът на допълнителното възнаграждение не може да надвишава три средномесечни възнаграждения, получени през текущата година от членовете на изпълнителните и контролните органи, а средствата за изплащането им са за сметка на разходите на дружеството.

Видове болници и директорски заплати

Общинските болници най-често са еднолични дружества или ООД с едноличен собственик на капитала - Общината. Заплатата на управителя се определя с договор за управление, който се сключва между него и общината след гласуване в общинския съвет (ОС). Допълнителните възнаграждения и бонуси се начисляват при постигнати финансови и лечебни резултати (печалба, намаляване на дълговете, изпълнение на договори с НЗОК). Заплатата на управителя може да се промени с решение на ОС - при нов мандат, при финансови затруднения на болницата. 

Държавните са университетски, областни или специализирани с държавно участие. Според закона определянето на размера на директорската заплата има по-строг и централизиран ред, за разлика от общинските. Едноличен собственик на капитала им е държавата. Принципал е Министерството на здравеопазването или съответното ресорно министерство (МВР, МО или МТС).

Директорът на държавната болница сключва договор за управление и контрол с министъра. Възнаграждението му е кратно на минималната работна заплата (МРЗ) според вида, категорията на болницата, броя легла и обема дейност. Тук също са възможни допълнителни възнаграждения под формата на бонуси според финансовите резултати, изпълнени договори със Здравната каса или качествени показатели като акредитация, нови дейности, научна работа. Заплатата се утвърждава от министъра на здравеопазването като принципал. В негова власт е да коригира възнаграждението, ако болницата е в тежко финансово състояние. Информация за състоянието на лечебното заведение министърът получава от финансови отчети, които му се предоставят.

Болниците със смесена собственост са особен случай, тъй като имат повече от един принципал - държавата чрез Министерство на здравеопазването и съответната община. Съответно капиталът на лечебното заведение е разпределен между собствениците, които вземат решения заедно. Изпълнителният директор се избира на Общо събрание на акционерите (МЗ и Община) и то определя условията на договора за управление, които включват и размера на заплатата. Възможни са два подхода - кратност на МРЗ или комбинация от базово възнаграждение плюс бонуси за финансови резултати. Основна тежест при вземане на решението има мажоритарният собственик. Ако собствеността е 50 на 50, решението се взема със съвместно гласуване в Общото събрание. И в този случай бонусите са обвързани с финансовите резултати.

В частните болници с едноличен собственик заплатата се определя директно от него. В болници с множество акционери или Съвет на директорите възнаграждението се определя по решение на съвета, понякога след одобрение на годишни резултати или бизнес план. У нас няма законови ограничения или тавани за възнагражденията на директорите на частни болници. Директорът на частна болница работи на база трудов или управленски договор с юридическото лице (собственика на болницата). Размерът на заплатата, бонусите и други стимули се договарят между собственика/съвета на директорите и директора, а не се определят от държавни регулации.

Опитахме да проверим дали заплатите на управителите/директорите на лечебни заведения имат някаква зависимост от финансовите резултати на последните. Трудности ни създаде обстоятелството, че голяма част от проверяваните болници не са публикували годишните си финансови отчети, макар да са длъжни, или същите са недостъпни за случайния потребител. Оскъдните данни, до които все пак успяхме да се доберем, често са от медийни публикации.

Кой - колко

Сравнявайки възнагражденията на болничните директори според собствеността на лечебното заведение, не открихме категорична зависимост. Управител на общинска болница например може да взема по-голяма заплата от директор на университетска. А директор на държавна болница да задмине по заплата колегата си от частния сектор. Традиционно с по-ниски доходи са директорите на държавните психиатрии, които декларират между 3500 и 6500 лв. нетна месечна заплата. От 11 000 до 18 000 месечно получава ръководител на ведомствена болница (военна, транспортна или Медицински институт на МВР).

Необятно е разнообразието сред частните лечебни заведения. Там директорските заплати започват от 4300 и достигат до 91 000 лв. Описаните по-долу основни възнаграждения на ръководители са в нетни стойности (без данъци и осигуровки), за да се добие реална представа за сумите, които се получават.

Законът не пречи

Споменатите дотук възнаграждения са по основен трудов договор. В тях не влизат сумите, които се акумулират от допълнителни трудови правоотношения, които нерядко надхвърлят декларирания доход от основна заплата. Директор на болница може да получава възнаграждения за научна/преподавателска дейност, лечебна дейност (ако оперира или изражда бебета като предпочитан специалист например).

Може да е управител на частна болница и да съвместява тази дейност като началник на УНГ клиника в държавна болница. Възможно е и да е собственик на верига очни болници и да оглавява отделение по офталмология във ведомствено лечебно заведение. Немалка част от ръководителите на болници декларират собствена практика в извънболничната помощ, съдружие в частен медицински център, изпълняват консултантска дейност в друго лечебно заведение или пък имат дялове или акции в дружества, които нямат общо с медицината. С други думи, системата е структурирана така, че който получава повече, да получава още повече.

Заплатите в публичните лечебни заведения в платформа

Платформата за брутните възнаграждения в публичните лечебни заведения, която беше публикувана през септември, показва значителни диспропорции заплатите в отделните болници, дори да са от един и същ тип, в едно и също населено място. Друго, което впечатлява, е огромната ножица между възнагражденията на ръководния и редовия медицински персонал. Възниква и съмнение доколко реални са посочените цифри, тъй като информацията е подадена от директорите на болници, но от „Продължаваме промяната“ получават множество сигнали, че описаните възнаграждения не са реалните.

„Когато публикувахме данните за публичните лечебни заведения, получихме множество сигнали, че посочени възнаграждения не са реални. Това поражда съмнения, че някой ги е манипулирал и едва ли е министърът на здравеопазването, който ги предостави след наше искане“, заяви пред OFFNews депутатът от „Продължаваме промяната“ доц. Васил Пандов.

Той коментира и голямата ножица във възнагражденията на ръководния и редовия медицински персонал:

В първоначалния вариант на законопроекта за изменение и допълнение на Закона за лечебните заведения ние предложихме директор на болница да не може да получава повече от министъра на здравеопазването. Тоест, ако министърът получава 7000 лв., да не може директор да получава 20 000. Говорим за публичните болници - общински и държавни, не за частните, те могат да си определят каквито искат заплати. Предложихме правила първо за горна граница на заплатата.

Другото ни предложение беше директорите на болници да не могат да работят по консултантски договори с вносители на лекарства, клинични изпитвания. Има милионери от клинични изпитвания. Да не могат да работят по граждански договори, които са в конфликт на интереси с тяхната дейност. Защото как е в момента - веднъж получават от държавата 7000-8000 като мениджъри и втори път влизат в графика за работа като лекари и от получават средства от медицинската си дейност. Ние сме предложили директорите на болници, за медицинска дейност, да не могат да получават повече от една средна работна заплата за медицински специалист в лечебното заведение.

Богатите директори и бедните общински болници

Свикнали сме да чуваме, че общинските болници изнемогват, трудно постигат нивата на основни заплати според Колективния трудов договор, изпитват хроничен дефицит за медицински специалисти от всички категории персонал. Особени затруднения изпитват лечебните заведения в по-малките и бедни общини, които нямат възможност да отделят 700 000 лв. и повече за закупуване на скенер например. Въпреки това немалка част от тях успяват да се сдобият с модерния апарат, макар понякога да не разполагат със специалист по образна диагностика. На сайтовете на общинските болници често може да бъдат забелязани снимки на скенери и друга техника, дори да липсва конкретна информация за специалистите, които работят с нея. Друго обстоятелство е, че често тези болници са с първо ниво на компетентност, което означава, че работят по по-ниско платени клинични пътеки и не могат да разчитат на приходи от неврохирургия, кардиохирургия, ортопедия и онкология например.

Преглед на върху декларациите за доходи на директорите на общински болници обаче създава малко по-различна картина за възнагражденията в този вид лечебни заведения. Прави впечатление, че заплатите на управителите често нямат общо с финансовото състояние, големината и нивото на болницата, която управляват.

Тъй като по-лесно се сравняват заплатите в сродни лечебни заведения, избрахме две столични общински АГ болници.

В годишната си данъчна декларация за 2024 г. изпълнителният директор на общинската Първа САГБАЛ „Св. София“ д-р Константин Маленов е посочил нетен (т.нар. „чист“ без данъци и осигуровки) доход от 181 000 лв. или 15 000 лв. месечно - прилична сума за ръководител на общинска болница. Според данните от платформата за заплати  в публичните болници лекар-специализант получава 1936 лв. брутно възнаграждение, старша сестра или старша акушерка - 3456 лв., редовата медицинска сестра или акушерка 2517 лв. бруто.

Колегата на д-р Маленов, директорът на другата общинска АГ болница д-р Румен Велев, е декларирал нетен месечен доход като управител на общинската „Шейново“ в размер на 9859 лв. Брутните заплати в болницата са съответно: лекар без специалност - 2521 лв.; специализант - 2433 лв.; старша сестра/акушерка - 3901 лв.; медицинска сестра / акушерка- 2784 лв. Излиза, че в болницата, в която директорът взема по-висока заплата, брутните възнаграждения на персонала са по-ниски.

Ако сравним изплатените от НЗОК средства към август тази година, ще установим, че бившата „Тина Киркова“ има по-малък приход от сродната „Шейново“ - 4 991 309 лв. срещу 6 756 382 лв. Въпреки това директорът ѝ е с по-висока основна заплата. Това „разминаване“ би трябвало да е направило впечатление на столичните общинари, които гласуват възнагражденията на общинските директори и ежегодно получават финансов отчет за дейността на общинските болници. Ние също направихме опит да надникнем в тези документи, но се оказаха недостъпни.

Но столичните общинари са блед пример на фона на „контрола“ на колегите им в провинцията.

Доходите на директора на общинската болница в Карнобат са легенда, но не пречи да освежим паметта си. Управителят на лечебното заведение д-р Николай Колибаров е един от лидерите по месечна заплата. Той управлява общинската МБАЛ от години и за 2024 г. е декларирал нетен годишен доход от 219 937 лв. или чисто 18 328 лв. месечно. 

От медийно участие на директора през 2024 г. научаваме, че в болницата работят 11 лекари и 30 медицински сестри. Той твърди, че заплатите на подчинените му са надвишили фиксираните в остарелия колективен трудов договор: „Началниците на отделения вземат 2420 лева, което е с 220 лева повече от заложеното в КТД, лекарите с една специалност са на 2000 лв., без специалност - 1900 лв., медицинските сестри са на 1650 лв., като КТД изисква 1500, ст. сестри получават 1700 лв., при колективен договор 1550 лв., главната сестра е на 1800 лева“, уточнява управителят. Можем да предположим, че това не са реалните суми, тъй като става дума за основна заплата, но дори с него разликата във възнагражденията на персонал и ръководител е фрапираща. 

Прости сметки показват, че управителят взема почти 10 пъти по-висока заплата от лекар без специалност, 9 пъти по-висока от лекар със специалност, 7,5 пъти повече от началниците на отделения и 11 пъти по-висока заплата от медицинска сестра. Но Колибаров е доволен, че е постигнал и надхвърлил „заложените по КТД стойности“. 

Друг рекордьор по доходи е 76-годишният управител на общинската МБАЛ Свиленград – д-р Димитър Ермов. Същият е бил водач на листата на ГЕРБ-СДС в Хасково през 2021 г. През 2024 г. работещият пенсионер е отчел нетен годишен доход от 224 116 лв. или 18 676 лв. месечна заплата. Ермов е декларирал и 30 054 лв. от пенсии, което означава, че пенсията му е над 2500 лв. месечно.

Същевременно по данни, подадени от лечебното заведение в платформата, средната брутна заплата на лекар без специалност в болницата е 2960 лв., старша сестра получава 4 543 лв., а медицинска сестра - 4 110 лв.

Управителят рекордьор по месечна заплата е обявен за почетен гражданин на Свиленград през 2023 г. Според местен сайт през 2024 г. сключва трудов договор със себе си в лично качество за извършване на медицинска дейност като лекар със специалност „Хирургия“ и „Детска хирургия“.

Впечатляващи доходи за управител на общинска болница е декларирал управителят на тетевенската МБАЛ доц. Михаил Пешев. Урологът д-р Пешев също има дълга управленска история, бил е и депутат от ГЕРБ, и посланик в Тунис. 71-годишният доцент управлява лечебното заведение срещу 18 637 лв. нетна заплата месечно, формираща чист годишен доход от 223 650 лв. По данни от 2025 г. средната брутна заплата на лекар без специалност в болницата е 4 897 лв., старша сестра се разписва срещу 3453, а медицинска сестра/ лаборант срещу 2981 лв.

Съвсем прилични доходи осигурява Общинският съвет в Самоков на управителя на местната МБАЛ. Кардиоложката д-р Красимира Ковачка има биография като зам.- председател на Комисията по здравеопазването. В парламента влиза в коалиция като представител на „България без цензура“ на Николай Бареков. Декларираният нетен годишен доход на д-р Ковачка е 201 284 или 16 773 лв. месечно. Данните за средните брутни възнаграждения на персонала в болницата показват, че лекар без специалност е със заплата 4593 лв.; специализант с 3929 лв.; старша сестра/акушерка/лаборант/рехабилитатор с 3198 лв.; медицинска сестра / акушерка / лаборант / рехабилитатор с 2603 лв. бруто.

Университетските болници

Един от „лидерите“ по дългове и просрочени задължения е УМБАЛ „Александровска“. От анализ на Института по пазарна икономика, който цитира справка на бившия здравен министър Галя Кондева за първото тримесечие на 2024 г. (годишен финансов отчет за 2024 г. не открихме) болницата има общо задължения в размер на 65 млн. 489 хил. лв., а просрочените задължения са в размер на 7 858 000 лв. По натрупан дълг я изпреварва само областната МБАЛ във Враца. Александровска болница неведнъж е подпомагана от принципала си - Министерството на здравеопазването. През 2022 г. здравното министерство отпусна заем от 35 млн. лв. за погасяване на задължения към доставчици. През 2023 г. болницата бе финансирана от НЗОК с 1 млн. 578 хил. лв. като приоритетно лечебно заведение. Други 3,5 млн. лв. през 2023 г. с решение на служебното правителство, ресорен министър Асен Меджидиев, бяха преведени за закупуване на апаратура от лечебното заведение.

Задълженията на болницата обаче не се отразяват негативно върху заплатата на изпълнителният директор на болницата. Хирургът проф. д-р Атанас Йонков е декларирал нетен годишен доход от 228 853 лв. или чисти 19 071 лв. месечно - едно от най-високите възнаграждения на директор на университетска болница. Какво показват данните от платформата за средните брутни възнаграждения в „Александровска“ - лекар без специалност е със заплата - 3418 лв. бруто; специализант с 3807 лв. Старшите сестри вземат 4193 лв., а медицинските сестри 3363 лв.

За сравнение колегите му от други две университетски болници „Св. Иван Рилски“ и „Св. Екатерина“ – Николай Стоилов и Димитър Петков са декларирали по 10 623 и 11 260 лв. месечна заплата по основно трудово правоотношение.

Нетният годишен доход на директора на УМБАЛ „Св. Георги“ Пловдив д-р Карен Джамбазов е „по-скромен“ и възлиза на 168 377 лв. или малко над 14 000 лв. месечно. По трудови правоотношения извън заеманата длъжност са декларирани и 80 847 лв., а от друга стопанска дейност 244 890 лв. Данни за средните брутни възнаграждения в болницата също показват „голяма ножица“ - лекар без специалност - 2983 лв.; лекар-специализант - 3154 лв.; старша сестра/акушерка/лаборант/рехабилитатор - 4300 лв.; медицинска сестра / акушерка / лаборант / рехабилитатор - 3280 лв.

Добър годишен нетен доход декларира и изпълнителният директор на столичната УМБАЛ „Св. Анна“ неврохирургът д-р Славчо Близнаков. Той е в размер на 198 000 лв. или 16 500 лв. месечно. От друга стопанска дейност д-р Близнаков е получил 22 125 лв. На този фон лекар без специалност получава средна брутна заплата - 3743 лв.; специализанти- 3145 лв.; старша сестра/акушерка/лаборант/рехабилитатор - 4941 лв.; медицинска сестра / акушерка / лаборант / рехабилитатор - 3932 лв.

Колегата му д-р Валентин Димитров, изп. директор на „Н. И. Пирогов“, декларира годишен доход, чиято нетна стойност е 190 940 лв. или 15 911 лв. месечно. Средните брутни възнаграждения в спешната болница са съответно - лекар-специализант - 3780 лв.; старша сестра са - 6006 лв.; медицинска сестра/лаборант/рехабилитатор - 4398 лв.

Легендарни последните години са доходите на директора на Майчин дом, проф. д-р Иван Костов. Нетният годишен доход по основно трудово правоотношение на акушер-гинеколога за 2024 г. е 204 933 лв. или 17 077 лв. „чисто“ месечно. От допълнителни трудови правоотношения професорът е декларирал 109 112лв., от друга стопанска дейност 459 962лв., доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ – 253 779 лв. Проф. Костов демонстрира добра финансова култура с притежание на облигации в пет финансови институции и депозит в швейцарска инвестиционна банка.

Данните за възнагражденията в АГ болницата показват малко по-различна картина - брутното възнаграждение на лекар без специалност е 3330 лв., на специализант - 3569 лв. Средната брутна заплата на старша сестра/старша акушерка - 5302 лв., а на медицинска сестра/акушерка - 3941 лв.

Частни университетски

Управителят на частните университетски многопрофилни болници „Софиямед“ и „Пълмед“ д-р Йордан Пелев, специалист по спортна медицина, е декларирал нетен годишен доход от 265 278 лв. или 22 106 лв. месечно по основен трудов договор.

Изпълнителният директор на АСК УМБАЛ Токуда ЕАД Венелина Атанасова е декларирала нетен годишен доход от 90 627 лв. или 7552 лв. месечно. От допълнителни трудови правоотношения правоотношения е заработила 260 484 лв. 

Колегата ѝ Андрей Марков управител на Аджибадем Сити Клиник УМБАЛ ЕООД е с нетен годишен доход 178 416 лв. или 14 868 лв. месечно. Няма декларирани доходи от допълнителни трудови правоотношения, но има дялове в ACIBADEM CITY CLINIC B.V. за 762 759 евро.

По-солидни възнаграждения получава управителят на русенската УМБАЛ „Медика“ Ивелин Йоцов. Болницата е собственост на Кирил Панайотов, който притежава и управлява и друга болница в Русе - „Медика Кор“. Нетният годишен доход по основен трудов договор на д-р Йоцов е 357 513 лв., а месечна заплата възлиза на 29 793 лв. Д-р Йоцов е началник и на Хирургичното отделение в болницата.

Данни за възнагражденията на медицинския персонал няма. 

Ведомствените болници

Военномедицинската академия (ВМА) е собственост на Министерството на отбраната. Началникът на ВМА проф. Венцислав Мутафчийски е декларирал сравнително скромен доход по основни трудови правоотношения, който формира нетна заплата от 13 116 лв. месечно. Любопитна подробност е, че съпругата на професора психиатърът д-р Елена Мутафчийска, началник на приемно отделение в общинския Център за психично здраве „Проф. Н. Шипковенски“, декларира по-висок доход от основно трудово правоотношение. Нетният месечен размер е 15 563 лв., заплата, на която може да завиди всеки директор на държавна психиатрия. 

Докато лечебната и научна дейност на ВМА е добре известна, малко по-трудно е да определим каква е дейността на болниците към Министерството на транспорта и съобщенията или т.нар. транспортни болници. Сайтът на Националната транспортна болница в София оставя впечатлението, че основен ангажимент на лечебното заведение са специализираните експертни комисии за водачи на различните видове обществен транспорт. Въпреки това, възнаграждението на директор на транспортна болница може да съперничи на това на университетска или частна. Този вид лечебни заведения, освен средствата от НЗОК получават трансфери и от бюджета на МТС.

Многопрофилна транспортна болница в Пловдив се управлява Пламен Павлов. Според данъчната декларация нетният му годишен доход е в размер на 190 909 лв. или 15 909 лв. месечно. 

Колегата му от Националната транспортна болница хирургът проф. Христо Цеков е декларирал годишен доход, чиято нетна стойност е в размер на 135 000 лв. или 11 250 лв. месечно. 

Медицинският институт на МВР или т. нар. МВР болница е с принципал Министерството на вътрешните работи. Според правилника за формиране на възнагражденията, заплатите на работещите в нея се актуализират при всяко увеличение на възнагражденията в МВР. Директор на ведомствената болница е хирургът проф. д- Ненчо Смилов. Според данъчната декларация годишният му нетен доход е 215 601 лв. или 17 966 лв. месечно. 

Публични данни за заплатите във ведомствените болници няма.

Възнагражденията в частния сектор

Безспорен лидер, за поредна година, е управителката на СБАЛ „Св. Лазар“ д-р Тияна Николова. Нетният годишен доход на д-р Николова надхвърля 1 милион и 98 хиляди лв., което формира „чиста“ месечна заплата от 91 555 лв. По-солиден е доходът на съпруга ѝ д-р Валентни Николов, при когото нетната сума на годишен доход е 1 263 292 лв. 

Данъчните декларации откриха и един друг печеливш бизнес - частните очни болници. Тук лидер по възнаграждения е проф. Ива Петкова от болница „Зора“, която е декларирала годишен доход в нетно изражение в размер на 465 000 лв. или 38 750 лв. месечно. От друга стопанска дейност проф. Петкова е получила 201 170 лв. Тя е собственик на две дружества и с дял в трето - Медицински център „Зора“ ЕООД, „Зора Комплекс“ ЕООД, СБАЛОБ „Зора“ ООД.

Солидни приходи отчита и собственикът на частни очни клиники, и медицински центрове офталмологът от Търговище д-р Димитър Тасков - с нетен годишен доход от 270 855 лв. или 22 571 лв. месечно; 740 000 лв. доходи от дивиденти за участия в български дружества - акции и дялове в 56 компании, дялове в 7 дружества. 

Между 14 500 и 16 500 лв. нетна месечна заплата отчитат собствениците на частната болница „Акад. Пашев“ Даниела Мирковска, на СОБАЛ „Визус“ Виолета Чернодринска; на СОБАЛ „Пентаграм“ - Веселин Даскалов.

Особен случай

Сред собствениците на лечебни заведения впечатлява изп. директор на СБАЛ по кардиология „Медика Кор“ проф. д-р Кирил Панайотов, специалист по физиотерапия, курортология и рехабилитация. Той е доктор по научна специалност „Социална медицина и организация на здравеопазването и фармацията“. Има завършени курсове курсове по рефлексотерапия, акупунктура, лазертерапия. През 2024 г.  Българският лекарски съюз удостои проф. д-р Кирил Панайотов, дм, с приза „Лекар на годината“ в категория „Принос за развитие и утвърждаване на авторитета на съсловната организация“.

За приноса си за сътрудничеството на лечебните заведения с Университета по традиционна монголска медицина „Otoch Manramba“ в Улан Батор проф. д-р Кирил Панайотов е удостоен с почетното звание „Доктор хонорис кауза“ на висшето училище в Монголия. Проф. Панайотов е член на управителните съвети на Българската болнична асоциация и на Нова българска федерация по вдигане на тежести.

Русенският медик-бизнесмен е декларирал нетен годишен доход в размер на 814 967 или 67 913 лв. месечно. Доходът на проф. Панайотов от допълнителни трудови правоотношения е в размер на 136 063 лв. Според данните в търговския регистър Панайотов е собственик или съсобственик в 16 дружества.

Спътницата в живота на проф. Панайотов, Алисе Муртезова, също има солидни спестявания от заплати. Двамата имат дялове в няколко дружества. Според декларацията нетният годишен доход на Муртезова по трудов договор е 10 752 лв., което формира 896 лв. месечна заплата. Значително по-висок е годишният доход от трудови правоотношения извън основната дейност – където сумата е 335 524 лв., от наеми тя е получила 39 480 лв. Муртезова е административен директор на Университетска болница „Медика“ – Русе, в биографията ѝ има данни за дейност като общински съветник в Русе и зам.-председател на Жени – ГЕРБ.

На фона на солидните доходи и спестявания дотук впечатление прави скромната заплата на изп. директор на МБАЛ „Сърце и мозък“ (Плевен) д-р Петя Диновска. Тя е декларирала годишен доход в нетна стойност от 51 966 лв., което формира месечна заплата от едва 4 330 лв. Според декларацията ѝ през 2024 г. тя си е купила автомобил Мазда CX-5 за 81 200 лв. със средства от заплати. Отново от декларираната заплата Диновска е успяла да спести в банкови сметки 60 300 лв. и 11 440 евро. Скромният размер на заплата като управител буди учудване предвид факта, че болницата, която управлява, е с най-висок ръст на приходи от НЗОК - 28% през 2024 г.. По-задълбочено търсене в Търговския регистър показва свързаност на МБАЛ „Сърце и мозък“ с други 23 дружества, сред които Търговска лига - български аптечен център, Специализираните болници по кардиология в Шумен, Велико Търново, Видин, Ямбол със съответните медицински центрове, Национален кардиологичен институт, „Чайка фарма“, застрахователно дружество „Далл Бог“.

„В частните болници се случва друго. Много пъти директорът е собственик и под формата на заплата взема дивиденти. Затова част от директорите на болници стигат до 140-150 000 лв. месечно. По този начин си взимат печалбата от болницата и не плащат данък дивидент. Но това е проблем на НАП, не е на МЗ“, казва Васил Пандов.

Не е проблем и максималният осигурителен доход, който за 2024 г. е 3750 лв.

Както казва един бивш здравен министър: „Не е морално, но е законно“.

„Офф Медия“ АД изпълнява инициатива Media Resilience, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.

Янка Петкова