Държавна намеса в свободния пазар ли са мерките, които новата власт готви за цените на храните у нас, ще „счупи“ ли това пазара или ще помогне на потребителите?

Докато дискусиите вървят, а реалните резултати все още са само голяма въпросителна, проверихме как други държави са подходили към проблема с растящите потребителски цени.

Войната в Близкия изток извади на масата темата за контрол върху цените на базови продукти на много места по света. Правителствата са предпазливи в поставянето на тавани на цените, досега в такива периоди централните власти предпочитаха по-индиректни мерки като намаляване на данъци върху някои продукти и услуги. Кризата обаче се задълбочава и натискът от гражданите вкара в платформите на много партии мерки за ограничаване на ръста на цените. България не прави изключение - партията на Румен Радев дойде на власт със заявен ангажимент да спре галопиращата, по думите му, инфлация.

Гърция: защо всички цитират техния пример

Гръцките мерки често са цитирани като един от успешните примери в тази посока, макар да срещат и критики - най-вече от бизнеса.

През 2022 г., по време на енергийната и инфлационната криза, дясно-центристкото правителство на Гърция въведе програма, наричана „household basket“ (потребителска кошница). Програмата изискваше супермаркетите да поддържат достъпни цени на над 50 основни категории продукти (хляб, паста, мляко, ориз, детски храни, хигиенни материали, риба, еднократни бебешки пелени, храна за домашни любимци и др.).

Големите супермаркети трябва да предлагат поне един вид продукт от всяка категория на достъпна цена, като отчитат това ежеседмично. Търговците имат ангажимент да осигурят достатъчно количество от всеки един продукт от кошницата, да го маркират със знак и да го поставят на видно място - близо до входа. И в Гърция бе създаден портал за потребителите, където могат да търсят коя верига какво от „битовата кошница“ предлага.

Един междинен отчет от 2023 г. на гръцкото Министерство на развитието и инвестициите за ефекта от програмата показва, че ръстът в средната цена на кошницата е паднал значително. В допълнение, конкуренцията между супермаркетите по отношение на продуктите, които не са включени в кошницата, е станала по-интензивна, което е довело до случаи на спад на цените.

Програмата бе продължена и модифицирана заедно с новите инфлационни вълни.

Страната въведе паралелно и втора антиинфлационна мярка - законодателство срещу „нелоялната спекула“. Мярката бе временна и вече не е в сила. Тя забраняваше на предприятията да реализират по-висок брутен марж на печалба на единица продукт или услуга спрямо маржа, който са имали година по-рано. Отчита се, че тази мярка е дала по-слаб ефект върху овладяването на инфлацията.

Мярката с потребителската кошница продължава и до днес, макар и в прекроен вид. В края на 2025 г. гръцкото правителство се договори със супермаркетите за намаляване на цените на около 2000 продукта. Намаленията достигаха 35%, като средното намаление е 8%. Споразумението бе между Министерството на развитието, веригите хипермаркети и над 70 доставчици.

Изследователят от Университета в Съсекс Бенджамин Селуин обобщава ефекта от гръцките мерки така:

Търговците на дребно в Гърция твърдят, че системата е несправедлива и че те не са в състояние да поемат разходите. В гръцкия случай обаче супермаркетите възприеха намалените маржове на печалба за продуктовите линии с ограничени цени. Те отговориха с ценови войни, за да привлекат клиенти и да увеличат пазарния дял, както и с конкурентни цени на собствени марки. Едно от последствията от тези мерки е, че Гърция сега има сравнително евтина хранителна кошница в сравнение с други страни от ЕС.... 

Опитът на Гърция показва, че подобни мерки могат да бъдат структурирани, прозрачни и приложими. Той също така показва, че ценовият контрол не е необходимо да се ограничава до една политическа традиция. Той е прилаган от правителства от целия идеологически спектър, когато са изправени пред инфлационен натиск...

Това не е пълно решение на високата инфлация – нищо толкова просто не съществува, но показва как правителствата могат да се намесят, за да намалят натиска върху домакинствата, като същевременно запазят надзора върху основните пазари. Политическа партия, готова да подкрепя мерки, които осигуряват незабавна помощ на затруднените домакинства, би могла да получи широк отзвук в момент, когато много хора все още не са се възстановили от последната криза с разходите за живот.

Отговорът на гръцкото правителство на настоящата криза в Близкия изток бе да наложи 3-месечен таван на печалбите от храните и горивата - засега в сила до 30 юни.

Испания: овладяване на инфлацията през разходите за енергия и горива

В страната не е въведен „таван“ върху цените на храните.

Мерките на испанското правителство са в посока намаляване на данъците върху енергията и горивата и подпомагане на затруднени домакинства с процент от сметките за енергия.

Сред основните мерки срещу инфлацията е намаляване на ДДС върху горивата от 21% на 10%, наред с намаляване на акцизите върху въглеводородите, насочено към облекчаване на цената на бензина и дизела на фона на продължаващия натиск върху енергийните пазари.

ДДС върху природния газ е намален до 10%.

Хърватия: по 1 продукт до допустимата цена

През 2023 г. правителството въведе официални тавани на цените на определени основни хранителни и битови продукти — първоначално 30 артикула, а по-късно - около 100. Сред продуктите са хляб, брашно, олио, хигиенни материали, мляко, месо, хляб, плодове и зеленчуци. За тези продукти има определени максимални търговски цени и намален ДДС (~5 %). Търговците трябва да предлагат поне един продукт от всеки вид до допустимата цена.

Унгария: от замразяване на цени до лимит на надценките

През пандемията Унгария въведе контрол на цените. Мерките постепенно бяха смекчени - първоначално някои цени бяха замразени, през 2024 г. това бе отменено, но големите вериги бяха задължени да указват на видимо място, ако стоката е с намален обем/тегло (т.нар. шринкфлация). През 2025 г. бе въведен таван на търговските надценки. Отиващото си правителство на Виктор Орбан остави на новата власт решението дали да продължи мерките.

Франция: доброволна антиинфлационна кошница

Франция не използва законово наложени ценови тавани, но активно се намесва чрез споразумения. През 2023 г. правителството сключи доброволно споразумение с търговски вериги за „антиинфлационна кошница“ с основни стоки на по-ниски цени. През 2024-25 г. тази практика еволюира в „тримесечен антиинфлационен план“. Целта бе да се намали размерът на печалбите по веригата на доставки, без да се слага конкретен таван. На тримесечна база данните се публикуват, за да могат потребителите да са ясно информирани как се формират крайните цени.

Шотландия: предизборни обещания за контрол на цените

Управляващата Шотландска национална партия (SNP) заяви, че ще въведе максимална цена за основни стоки в супермаркетите като хляб, мляко и сирене, за да помогне за защитата на избирателите от нарастващата инфлация на хранителните цени. Става въпрос за между 20 и 50 продукта, включително яйца, ориз и пилешко месо. Програмата ще стартира, ако SNP спечели предстоящите избори. В манифеста по темата се посочва, че няма да се изисква всяка една стока от дадена група да отговаря на изискването. Идеята вече бе разкритикувана от Шотландския консорциум за търговия на дребно, който представлява супермаркетите. Консорциумът нарече мярката „погрешен трик от 70-те години на миналия век“ - препратка към неуспешния ценови контрол за ограничаване на нарастващата инфлация преди повече от половин век. През 1972 г. тогавашният британски премиер Тед Хийт въведе замразяване на заплатите и цените в опит да ограничи инфлацията, но дългосрочно мерките не се оказаха ефективни.

Германия и Северна Европа – без ценови тавани

Германия и държавите в Северна Европа не работят с мерки за контрол на цените - основно поради риска от натрупване на дефицити и изкривяване на пазара. Потребителите са подкрепяни от социални помощи, компенсации за енергия и естествени пазарни механизми.

„Офф Медия“ АД изпълнява инициатива Media Resilience, подкрепена от Институт „Отворено общество – София“ и съфинансирана от Европейския съюз в рамките на проекта Media Resilience. Изразените възгледи и мнения са само и изцяло на техните автори и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз, Европейската изпълнителна агенция за образование и култура (EACEA) или на Институт „Отворено общество – София“ (ИООС). Нито Европейският съюз, нито EACEA, нито ИООС могат да бъдат държани отговорни за тях.