Хиляди бедни българи и румънци, предимно роми, се заселиха в градове като Дортмунд и Дуисбург, защото социалните помощи им осигуряват по-добър живот, отколкото в родината, пише сп. „Шпигел“ в обширен репортаж.

Репортажът е озаглавен „Хаген в Рурската област – където нищо не е наред“, но изданието разглежда темата в много по-широк контекст, като отбелязва, че глобализацията в Рурската област е била усетена основно през 2014 година, когато отпаднаха ограниченията на германския трудов пазар за гражданите на България и Румъния. Тогава в региона пристигаха бели микробуси, а от тях слизаха хора с куфари или найлонови торбички, но без работа, пише списание „Шпигел“.

Велика европейска идея

Свободата да можеш да работиш където пожелаеш, е велика европейска идея, коментира медията: отворен достъп до пазара на труда, равни права за всички. Което обаче означава също и достъп до социалната система. За да ползват тази в Германия, гражданите на ЕС само трябва да докажат, че имат работа (достатъчна е и минимална заетост, т.нар. „Minijob“, при която не се внасят социални осигуровки). При това право на социални помощи получава не само работникът, а и цялото му семейство, уточнява „Шпигел“.

И хората тръгнаха да се местят от бедния Югоизток към по-богатата Централна Европа. Румънци и българи, много от които роми, стигматизирани и дискриминирани в родните си страни, се насочиха към Германия. Заселиха се в градове като Гелзенкирхен, Дуисбург и Дортмунд. Или в Хаген – град в Рурската област със 190 000 жители, в който и бездруго работните места са оскъдни, особено за хора с ниско образование, се казва още в публикацията.

Правото на свободно придвижване в Европа създаде проблеми на редица германски общини   Снимка: imago/epd

Но тук имаше и все още има евтини жилища - празни къщи, които са били изоставени, стари и разпадащи се. Толкова занемарени, че на нормалния пазар на жилища не биха имали никакъв шанс да си намерят наематели. Новите наематели обаче нямат високи изисквания, пише „Шпигел“ и предлага статистика: през 2023 г. в Дуисбург са живеели около 26 000 души от България и Румъния, в Дортмунд - 12 000, а в Гелзенкирхен – 11 000. В края на миналата година в Хаген е имало 4 800 румънци и 2 300 българи, които заедно съставляват около три и половина процента от населението на града.

Може ли това да бъде проблем, пита изданието. Може, ако питате политиците, гласи отговорът. Според тях в Рурската област има цели райони и квартали, в които социалният мир е застрашен. Те отдавна предупреждават, че там свободното движение на работна ръка се проявява предимно като „имиграция по бедност“ или „имиграция в социалните системи“ – диагноза, която важи с пълна сила за някои райони на Рурската област.

По-нататък в репортажа си „Шпигел“ разказва за създадената в Хаген работна група към общината, занимаваща се проблемните имоти и техните обитатели. Тя се състои от представители на пожарната, полицията, строителния надзор, службата за околната среда и реда, бюрото по труда и доставчика на енергия в Хаген. А това, на което стават свидетели тези хора по време на техните посещения в проблемните жилища, е показателно за цялата мизерия на тази част от жителите на града: стаи,пълни с боклук, с мухъл или вредители, щети от наводнения, кражби на електроенергия. Освен това: обитатели без адресна регистрация или деца, които не ходят на училище. И особено често се сблъскват със съмнения за измами със социални помощи.

В пощенски кутии служителите редовно откриват купища неотворени писма – за неплатени сметки, писма с напомняния, поща от различни агенции за събиране на вземания или от адвокати, от районния съд и от доставчика на енергия. В друг случай била видяна сграда с четири апартамента, в които били регистрирани общо 108 души. Но от тях нямало и следа. За проверяващите това е почти сигурен случай на измама със социални помощи.

Лошо за Хаген, добре за „Алтернатива за Германия“

Навсякъде, където има опасност от загуба на контрол, печелят популистите, пише по-нататък „Шпигел“. Това ясно се вижда например в Гелзенкирхен - друг град в Рурската област, който подобно на Хаген разполагаше с необичайно много евтини свободни жилища. Там „Алтернатива за Германия“ (АзГ) стана първа политическа сила след последните избори за Бундестаг – истинска новост за един район на Германия, който от десетилетия е смятан за крепост на социалдемократите. Тогава представителят на Гелзенкирхен в Бундестага, избран с листата на Социалдемократическата партия, заяви, че „основният проблем в областта Рур е имиграцията“.

На местните избори в Северен Рейн-Вестфалия миналия уикенд АзГ утрои резултата си, а в три града кандидатите за кметския пост на тази партия отиват на балотаж - в Гелзенкирхен, Дуисбург и Хаген. Тези три града, плюс Дортмунд, също в Рурската област, се превърнаха в центрове на имиграция от Румъния и България, посочва „Шпигел“.

Само училищата процъфтяват

Преди 20 години едва ли някой би се осмелил да предскаже днешния бум на училищата в Хаген. До 2010 г. демографските прогнози за града сочеха само една посока: надолу. Работните места изчезнаха, а с тях и перспективите. И мнозина напуснаха града. После в празните им къщи се нанесоха българи и румънци. Цените в Хаген тогава бяха сред най-ниските в Рурската област - около пет евро за квадратен метър жилищна площ. Днес градът не смогва да отговори на порасналите нужди от нови училища и детски градини за новодошлите. През последните десет години 37 детски градини и пет училища бяха построени или разширени. Но и това не е достатъчно: в Хаген в момента живеят 250 деца, които не могат да ходят на училище, защото няма място за тях, казва пред „Шпигел“ Мартина Содеман, общински референт по въпросите на младежта, социалната политика, образованието, интеграцията и културата.

В едно от новите основни училища в града над 98 процента от учениците са с чуждестранни корени. 40 на сто от всички жители на Хаген са с мигрантски произход, а при тези под 18 години са цели 60 процента. Според Содеман 23 процента от жителите на Хаген нямат германски паспорт, а в тази група румънците заемат трето място, а българите – седмо.

Те обаче продължават да се стичат към един град, който преди пет години имаше един от най-ниските средни доходи в Северен Рейн-Вестфалия – 17 200 евро бруто. Но погледнат откъм България, този икономически слаб регион на Германия изглежда значително по-добре, обобщава германското издание.
„С три или повече деца вече не си заслужава човек да работи“

Колко привлекателна за тези хора е германската социална система, става ясно от следните примери, пише по-нататък „Шпигел“. В Германия всеки, който живее самостоятелно и не може да се издържа със собствения си доход, има право на 563 евро социално подпомагане, а двойките – на по 506 евро. Тези стандартни суми са еднакви за всички.

След това: за деца се получават между 357 и 471 евро социални помощи - в зависимост от възрастта. На тези, които не работят или имат само минимална заетост, се поема и наемът, включително разходите за комунални услуги и отопление. Част от доходите от работа се приспадат от социалните помощи. Така едно семейство с три деца под 14 години може да получава месечно около 2200 евро от бюрото по труда, към които се добавят и разходи за жилище от около 1150 евро. Това прави общо 3 350 евро.

Семействата имат по няколко деца и получават за тях социални помощи и друга подкрепа   Снимка: imago/epd

Това чуват често и общинските служители в Хаген: че при три или повече деца за някои хора вече не си струва да работят на пълен работен ден или изобщо да работят. Очевидно стандартният размер на помощите, предназначен да помогне на хора, живеещи на границата на екзистенцминимума, е напълно приемлив като постоянно решение за хора, които идват от абсолютна бедност в Югоизточна Европа, посочва „Шпигел“.

Някои от новите получатели на социални помощи и сами участват в измамна схема, при която хора от задкулисието прибират част от плащанията. Бюрата по труда, заедно с Федералната агенция по труда и общините, са проверили през 2024 г. около 123 500 предполагаеми случая на злоупотреба със социални помощи в цяла Германия. В над 100 000 от тях подозренията са се потвърдили. Отделно от това Семейната каса е проверила през миналата година около 140 000 подозрителни случая за неправомерно изплащане на детски надбавки. В над 100 000 от тях е започнало разследване по данъчното законодателство, информира още „Шпигел“.

„Докато социалните помощи в Германия са по-добри от тези в Румъния или България, имиграцията по бедност няма да спре“, казва в тази връзка бившият директор на Социалната служба в Дортмунд Йорг Зюсхард. Свободното движение на работна ръка по отношение на българите и румънците тай нарича „катастрофално европейско и национално решение, последствията от което носят общините“. Нещо повече – тази свобода на придвижване вече се е превърнала в „модел за оцеляване на цели семейства от Югоизточна Европа“.

Работни места, които германците вече не искат да заемат

През февруари 2025 г. в цялата страна около 685 000 души от България и Румъния са били наети на работа, изискваща осигурителни вноски. Много от тях заемат работни места, които са нежелани от германците - например в месопреработвателната промишленост. Без чуждите работници този сектор не би могъл да функционира, а шницелът би излизал много по-скъп на германците, посочва още „Шпигел“. На това място изданието обаче уточнява, че не бива да се обвиняват всички имигранти от Югоизточна Европа като използвачи, които виждат в германската социална държава само източник на доходи.

Без свободното движение на работна ръка Германия не би могла да покрие потребностите от кадри в много сфери. Според Федералното министерство на икономиката 6,6% от заетите в Германия са от други европейски страни. Благодарение на тази работна сила предприятията намират хора, готови да работят в сектори, за които е трудно да се намерят кандидати на местния пазар на труда. Като цяло Германия печели от идеята за свободно движение на работната ръка, се казва още в статията на „Шпигел“.

Но в Хаген повече от половината от румънците и българите понастоящем получават пари от Бюрото по труда. Негативните последици от свободното движение, от миграцията като цяло, засягат най-силно хората в бившите работнически квартали - в Хаген-Верингхаузен, Гелзенкирхен-Шалке и Дуисбург-Марксло. Миграцията по бедност не засяга богатите предградия на Хамбург и Мюнхен, заключава „Шпигел“.