Страните членки на Европейския съюз вече могат да разчитат на новия пакт за миграцията, за да предотвратят използването на мигрантите като инструмент от страна на недоброжелателни съседни държави.
„Вместо да наказват бежанците, използвани за политически цели, страните от ЕС трябва да насочат мерките си срещу враждебно действащите лица“, заяви директорката на Агенцията на ЕС за основните права (АЕСОП) Сирпа Раутио.
Базираната във Виена агенция е изследвала как ЕС може да се справи с мигрантския натиск, когато той се използва от правителства, целящи дестабилизация на блока.
Докладът на агенцията посочва, че държавите членки са задължени да регистрират заявленията за убежище, да ги разглеждат индивидуално и да отчитат специалните нужди на подалите ги лица.
Според АЕСОП „мигрантите често не осъзнават, че биват използвани“, а ЕС разполага със средства за справяне с тази „хибридна заплаха“, благодарение на приетото законодателство.
Държавите, например, могат „да ограничат издаването на визи за граждани на страни, организиращи такава миграция“, или „да отнемат лицензите на транспортни компании“ с недостатъчен контрол.
Те трябва също така „ефективно да налагат“ връщането на търсещи убежище, чиито молби са отхвърлени, „в рамките на няколко седмици“, за да се намали ефективността на подобен политически натиск.
Пактът за миграцията и убежището, който се очаква да влезе в сила към средата на 2026 г., цели ускоряване на процедурите.
„Това е от съществено значение за доверието в системата за предоставяне на убежище в ЕС“, отбелязва агенцията, като подчертава, че в момента по-малко от 20% от решенията за депортиране се изпълняват в рамките на Съюза.
АЕСОП предупреждава, цитирана от БТА, че основните права са застрашени от засилващата се „милитаризация“ на външните граници на ЕС, тъй като управлението на отбраната е изключителна компетентност на отделните държави, и прави строга оценка на начина, по който страните от ЕС са се справили с последните кризи.
Полша, например, миналата година прие закон, който позволява на военните и полицията да използват оръжие по границата.
В Гърция 103-ма нелегални мигранти бяха осъдени на затвор, след като през 2020 г. бяха подтикнати от Турция да прекосят границата. Делото включва „непридружени малолетни и непълнолетни лица“ и доведе до „разделяне на семейства“.
В Литва все още е в сила извънредно положение, въведено, след като през 2021 г. Беларус организира масово навлизане на хора от Африка и Близкия изток.
Законите в балтийската страна забраняват на нелегалните мигранти да кандидатстват за убежище и ги поставят под автоматично задържане – мярка, която Съдът на ЕС определи през 2022 г. като нарушение на европейското право.
През 2023 и 2024 г. 60 души са намерили смъртта си по границата между ЕС и Беларус, като повечето са починали от хипотермия. В същото време неправителствени организации, оказващи помощ на мигрантите, „са обект на сплашване от страна на властите“.
