България плаща близо 100 милиона лева за една военизирана структура като НСО, която охранява политици, без да е напълно ясно има ли реална заплаха за тях. Време е луксозните прищевки на властта да излязат на светло.
Когато българските политици си отрежат опашката, известна като Национална служба за охрана (НСО), значи са се появили видими признаци на нормалност. Засега обаче те продължават да се радват на лукса и привилегиите да бъдат охранявани и превозвани от служителите на една военизирана структура, за която данъкоплатците плащат близо 100 милиона лева през 2025 г.
Така че когато от ДПС-Ново начало питат президента Румен Радев за кортежа му от 7 автомобила във Варна, а той задава въпроса защо има депутати, които се охраняват и от НСО, и от жандармерия, те просто осигуряват дозата драматизация и демонстрация на сила в сюжета „Как се ритат атовете“. Същественият въпрос е докога НСО ще съществува като УБО 2.0, няма ли да бъде девоенизирана и трансформирана в структура, подчинена на парламента, МВР или друга институция, с ограничаване на охраняваните лица и/или тези с право на специализиран транспорт. Сред последните сега е, кой знае защо, и кметът на София.
Президентът знае. Защо пита?
НСО е служба към президента, така че Радев няма нужда да пита - той може да посочи депутати и да подскаже защо имат охрана, която пътува навсякъде с тях. Съгласно закона за НСО президентът осъществява общо ръководство и контрол на службата, утвърждава числения състав и структурата, назначава шефа ѝ - и може да откаже на правителството да го освободи, както стана през 2022 г. и генерал-майор Емил Тонев запази поста си.
Сдържан и не така разточителен в първия си мандат, във втория президентът показа вкус към показността, властовите символи и удобствата, които вървят с тях. Когато депутатът от ДПС-Ново начало Калин Стоянов го сочи с пръст, задето кръстосва Варна „с кортеж от четири лимузини, два джипа и един микробус“ по отцепени булеварди, това си е наистина демонстрация на сила.
Но онова, което прави началникът на Стоянов - партийният му лидер Делян Пеевски, не е по-различно.
Лидерите на ДПС все под „смъртна заплаха”
През 2013 г. бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров съобщи, че за охрана на Доган се харчат по 2,5 милиона лева на година Снимка: BGNES
От години санкционираният за корупция от САЩ и Великобритания Пеевски се ползва от услугите на НСО - още преди да се превърне в настоящия феномен (както го нарече един от „бащите“ му в политиката Ахмед Доган, който също беше клиент на НСО). През годините журналисти и политици често са се опитвали да разберат колко струва охраната на Доган, по-късно и на Пеевски, какви са тези заплахи, които налагат държавните гардове да ги пазят като саудитски принцове. Всички запитвания удряха на камък.
През 2013 г. бившият шеф на разузнаването Димо Гяуров в медийни изяви съобщи, че за охрана на Доган се харчат по 2,5 милиона лева на година. Според по-ранни информации НСО е охранявала лидера на ДПС от 2005 г., а за сигурността му са бдели 24-има охранители. По онова време дори имотите, които обитаваше Ахмед Доган, бяха като частни анклави. Но щом Пеевски го събори от трона, на тази привилегия бе сложен край (явно и на заплахите).
Как политиците си осигуряват лоялността на НСО
Разходите за охрана на конкретно лице, както и кое е лицето не са въпроси, на които може да отговори НСО, безусловно подчинена и лоялна на властта. Политици на няколко пъти обвиниха службата в измислени заплахи, за да има формално основание да се осигури охрана на определени лица. Комисията, която взема тези решения, се състои от началника на НСО, председателя на Държавна агенция „Национална сигурност“ (ДАНС) и главния секретар на МВР. Генерал Тонев е избор на президента, а Деньо Денев, вр.и. шеф на ДАНС, от „Продължаваме промяната“ бяха определили като „фаворит на Пеевски“. Трети няма. Причината от близо 18 месеца МВР да е без главен секретар е, че Румен Радев не подписва указа за назначение на предложения от правителството за поста.
Вместо политически закачки и размяна на реплики, има нужда от концепция за бъдещата роля на НСО Снимка: BGNES
Но независимо в какъв състав е била комисията, Доган, а по-късно и Пеевски почти неизменно са били сред топ приоритетите. Излиза, че срещу тях има сериозна заплаха от дълги години. Когато съпредседателят на „Да, България“ Ивайло Мирчев казва, че „един депутат ползва най-висок клас брониран автомобил Mercedes S680 Guard, заедно с жандармерия и барети“, той пита кое налага най-високото ниво на охрана на НСО. Според него има изфабрикуван сигнал до ДАНС уж от западни партньорски служби, че отряд на руското ГРУ проникнал в България с цел покушение над партийни лидери, подпомагащи Украйна във войната с Русия. (Тоест, ако заплахата бъде реализирана, българската подкрепа за Украйна силно ще олекне?) НСО би следвало да отговори на въпросите на Мирчев, защото е депутат. Но това не означава, че и обществото ще ги научи.
Девоенизиране, после трансформация
Ако служител на НСО разгласи информация, научена при изпълнение на службата, очаква го военна прокуратура и военен съд. Така политическата класа пази лоялността на НСО, наред със заплатите, социалните придобивки, обезщетенията и условията за пенсиониране.
В съвременния свят, когато рисковете за сигурността са реални и многопластови, оценката и мониторингът на заплахите трябва да бъдат инструмент за защита, а не удобен претекст за разходи и демонстрация на власт. Специализираните автомобили за близо 7 милиона лева, които НСО е заявило в Програмата за приоритетни стратегически инвестиционни проекти с национално финансиране за 2025-2028 г., изглеждат по-скоро като луксозни играчки за властта и символ на „силата на държавата“, отколкото като средство за реална защита.
Концепция за бъдещата роля на НСО
Вместо политически закачки и размяна на реплики, има нужда от концепция за бъдещата роля на НСО, в контекста на останалите специални служби - и националната сигурност изобщо. България не е богата държава, за да харчи по сто милиона годишно за обслужване на властта и нейните прищевки, при това непрозрачно за обществото.
Емилия Милчева
