В правосъдното министерство ще се води специален регистър арбитражните институции и производства
Народното събрание одобри мащабни законови промени в условията, изискванията и процедурите, по които се извършва арбитраж. Това стана с поправки, приети на второ четене днес, в Закона за международния търговски арбитраж, който беше преименуван на Закон за арбитража.
Като основание за поправките правосъдният министър Георги Георгиев посочи пред депутатите необходимостта да се пресекат злоупотреби на престъпници, които се възползват от слабата регулация на арбитражите.
В закона се записа, че с арбитраж могат да бъдат решавани имуществени спорове, както и спорове за попълване на празноти в договор или приспособяването му към нововъзникнали обстоятелства. Уточнява се, че не може да се използва арбитраж за разрешаване на спорове, описани в разпоредбата на Гражданския процесуален кодекс за арбитражното споразумение. Това са спорове, засягащи вещни права или владение върху недвижим имот, издръжка или права по трудово правоотношение, както и такива, по които една от страните е потребител по смисъла на Закона за защита на потребителите. Ad hoc арбитраж – такъв, който е създаден за решаване на конкретен спор, ще е допустим само при международни търговски спорове.
Със законопроекта се предвижда връчване на документите по производството чрез нотариус или частен съдебен изпълнител. Арбитражните решения ще влизат в сила само след връчване и на двете страни.
Арбитраж на територията на България може да се осъществява от постоянна арбитражна институция със седалище у нас, която е вписана в регистъра на арбитражите, както и чуждестранна арбитражна институция със седалище извън страната. В България арбитражът ще се учредява към юридическо лице, вписано в Търговския регистър и регистъра на юридическите лица с нестопанска цел, или в друг регистър, предвиден в закон.
Арбитражната институция трябва да е приела правила за дейността си, тарифа за таксите и разноските, които събира, и да поддържа списък с арбитри. Също така, да поддържа офис, деловодство, архив и интернет страница с връзка към електронната деловодна система.
Самият регистър на арбитражите представлява електронна база данни към правосъдното министерство. До 4 месеца от обнародването на законовите промени, приети днес, ведомството трябва да приеме наредба за прилагането им и да създаде регистъра.
В него ще се съдържа информация за постоянните арбитражни институции в страната и за арбитражните производства у нас и в чужбина. За всеки арбитраж и всяко производство ще се води отделна електронна партида. От съхраняваната в регистъра информация достъпни за публиката ще бъдат данните за арбитражните институции и на арбитрите към тях. Останалите ще са открити само за правосъдния министър, инспектората към неговото ведомство и съда.
Залагат се редица изисквания към арбитрите – да не са осъждани за общо умишлено престъпление, да имат висше образование, най-малко 8 години професионален стаж, да не са лишени от право да упражняват определена професия или да заемат определена длъжност, да не са в производство по несъстоятелност. Отпада досегашното изискване арбитрите да са български граждани.
Арбитър, който постанови решение, без да е вписан в регистъра, ще се наказва с глоба от 1000 до 10 000 лв., а юридическото лице в България, към което е учреден арбитражът – с имуществена санкция от 5000 до 50 000 лв. При повторно нарушение размерът на глобите и санкциите се утроява. Постановено от нерегистриран арбитър решение ще се смята за нищожно. Същото ще се отнася и при произнасяне по спор, който не подлежи на арбитраж.
ЛЮДМИЛ ИЛИЕВ
