Пожарът в Средец, който принуди десетки да напуснат домовете си, задейства системата BG-ALERT и доведе до частично бедствено положение, болезнено напомня за експлозиите в Елин Пелин от 25 юли 2024 година. Там загинаха четирима души, а месеци по-късно въпросите около причините останаха повече от отговорите.

Тогава – както и сега – пламна обект, свързан с рискови и запалими материали, експлозиите бяха чути в цялото околие, жители се барикадираха в домовете си, и накрая: държавата мълча, а после забрави.

За Елин Пелин единственото, което разбрахме, беше становище от прокуратурата, която твърди, че на територията на склада не са се съхранявали взривни вещества. Според експертите високите външни температури са предизвикали повишена чувствителност на взривовъзпламенителните елементи, използвани в пиротехническите изделия, което е довело до трагедията.

Пожарът в Средец, който изпрати стотици жители в спешна евакуация и наложи задействането на системата BG-ALERT два пъти в рамките на ден, звучи тревожно познато. Толкова познато, че веднага връща спомена за експлозиите в Елин Пелин. 

Днес, в Средец, виждаме същия сценарий с друга фасада – цех за пластмаси, в който се съхраняват материали, достатъчно опасни, за да наложат частично бедствено положение, масова евакуация и обгазяване на пожарникари. Въздухът в района съдържа какво ли не, хората се затварят по къщите, а от Областната администрация на Бургас предупреждават за още по-горещи дни и висока пожарна опасност в цялата област. А какви точно материали е имало в склада? Разрешени ли са били? Как се съхраняват? Отговори – няма. Пак.

Но какво означава това на практика? Че в условията на летни горещини, рисковете от подобни инциденти са реални и повтаряеми. В Елин Пелин не стана ясно кой и защо е позволил съхранението на пиротехника при такива условия, нито дали и какви мерки са взети преди взривовете. Хората останаха с усещането, че системата не контролира, а реагира – и то късно.

Днес, в Средец, виждаме същия институционален модел на пасивност: цех за пластмаса, запалими материали, задимяване, евакуации, и… мълчание какво точно е горяло. Отново хората научават за рисковете, когато вече е късно.

Колко още „високи температури“ и „повишена чувствителност“ ще ни обясняват институциите? Всяко лято идва със същите жеги, но без нови протоколи, без проверки, без отчетност. И с нови пострадали.

Нямаме право да наричаме такива трагедии „инциденти“, щом не правим нищо, за да ги предотвратим. Между Елин Пелин и Средец не лежи просто разстояние – лежи една пропусната поука, за която отново плащат хората.

А какво може да се направи?

За да не се повтарят трагедии като тези в Елин Пелин и Средец, е необходимо да се предприемат спешни мерки на няколко нива – законодателно, институционално и обществено.

Първо, трябва да има строг предварителен контрол над складовете и производствените цехове, в които се съхраняват рискови или леснозапалими материали. Всеки такъв обект трябва да преминава задължителни пожарни, химически и технически инспекции преди започване на дейност. Също така, е необходима ясна забрана за складиране на опасни вещества в сгради, които не отговарят на всички стандарти за безопасност.

На второ място, трябва да се осигури прозрачност и информираност за гражданите. Необходим е публичен регистър на обекти с повишен риск – например складове за пиротехника, пластмаса или горива. Хората трябва да знаят какво се съхранява до домовете им и какво да правят при евентуална опасност. Ясни инструкции за евакуация и действие в извънредни ситуации трябва да бъдат лесно достъпни.

Системата BG-ALERT, която се задейства при бедствия, трябва да работи не само реактивно, а проактивно – с предупреждения за повишен риск, особено в периоди на горещини и засушавания. При високи температури и засилен вятър трябва да се обмисля и предварително евакуиране, когато рискът е отчетливо завишен.

Не по-малко важно е да се засили обучението и координацията на местно ниво. Общините, пожарната, полицията и доброволческите организации трябва редовно да провеждат симулации и тренировки за реакция при пожари и взривове. Училища, болници, предприятия и населени места трябва да имат конкретни планове за действие.

Наказанията за неспазване на изискванията също трябва да бъдат по-сериозни и неизбежни. При доказано съхранение на опасни вещества в нарушение на правилата, трябва да има отговорност – както за фирмите, така и за контролните органи, които не са си свършили работата.

И накрая – обществото и медиите трябва да продължават да оказват натиск и да изискват пълни разследвания. В Елин Пелин загинаха четирима души, но година по-късно не е ясно кой носи отговорност. Без натиск от страна на гражданите и журналистите, институциите често замитат вината.

Системата няма да се промени сама. Тя трябва да бъде принудена да се събуди – с постоянна гражданска активност и конкретни действия на всяко ниво.