След публикуването на 16 юли 2025 г. на предложението на Европейската комисия за новата
Многогодишна финансова рамка (МФР) за периода 2028–2034 г. реакциите на държавите членки и на Европарламента дойдоха в три вълни: от подкрепа под условия, през резерви по част от предложенията, до открита критика и пълно отхвърляне.

Страни като Франция, Испания и Ирландия, които се изказаха с частична подкрепа за увеличение на бюджета за отбрана и конкурентноспособност, настояха за по-ясни механизми за отчетност при разходването на средства, запазване на кохезионната и земеделската политика, както и частта за иновации.

Германия е с критична позиция, според която бюджетът от 2 трилиона евро е „неприемлив“ в контекста на фискална консолидация и е против новите собствени ресурси, които могат да увеличат вноската на страната.

„Значително увеличение на бюджета на ЕС е неприемливо в момент, когато всички страни членки полагат неимоверни усилия за консолидиране на националните си бюджети. Ето защо не можем да приемем предложението на Комисията“, заявява Щефан Корнелиус, говорителят на правителството на Федералната република.

Нидерландия, Австрия, Дания, Швеция, традиционно известни като „пестеливите четири“, настояха за ограничаване на трансферите към нетни получатели и по-строг контрол върху новите данъчни механизми като източник на ресурси в общата ЕС хазна.

Полша и Чехия все още не са изразили официална позиция, но се очаква да настояват за запазване на кохезионните и селскостопанските фондове непроменени.

„Този бюджет ще разруши Европейския съюз. Смятам, че няма да оцелее през следващата година. Комисията ще трябва да го оттегли или промени“, е унгарската позиция.

Основни акценти от позицията на България

България настоява за увеличаване на бюджета в частта за енергийна инфраструктура и сигурност на доставките на достъпни цени, запазване на кохезионната политика със споделено управление, а не чрез централизирани механизми, а земеделската общност у нас е настръхнала и води преговори с ресорното министерство за бъдещата обща селскостопанска политика (ОСП). Заместник-министърът на външните работи Елена Шекерлетова заяви преди дни в Брюксел, че България е за баланс между нови и традиционни приоритети, като страната ни подкрепя принципно включването на нови приоритети като конкурентоспособност и отбрана, но не и за сметка на земеделието, рибарството и регионалното развитие.

България едва ли е готова с оценката как новите ресурси ще се отразят на вноската на страната в бюджета на ЕС, но страната ни, както и всяка друга страна в ЕС, ще цели да се гарантира максимална защита на националния интерес. В този контекст, България потвърди, че иска прозрачност, ясна методология за изчисление и събиране на новите ресурси, предвидимост на вноските и достатъчно време за привеждане на законодателството, ако се наложи промяна.

Текущо участие на България в собствените ресурси включва поддържане на ежемесечна отчетност към ЕК за традиционните собствени ресурси (напр. от ДДС, от мита и брутен национален доход).

Допълнителните нови ресурси, предложени от Комисията

•     Корпоративен ресурс за Европа: Годишна еднократна вноска в бюджета на ЕС, базирана на корпоративен годишен оборот от над 100 млн. евро.
•     Ресурс от такси върху електронни отпадъци: Вноска в бюджета на ЕС, базирана на теглото на електрическото и електронното оборудване, което не се събира ежегодно. Вноската ще възлиза на 2 евро за килограм несъбрани електронни отпадъци.
•     Ресурс от акцизи върху тютюна: Вноска в бюджета на ЕС в размер на 15 млрд. евро, генерирани от прилагането на нови минимални акцизни ставки върху количествата тютюневи и свързани с тютюна изделия, освободени за потребление.

Още реакции в ЕС

Генералният директор на Business Europe Маркус Й. Байрер, цитиран от БСК, заяви: „Фокусът върху конкурентоспособността е добре дошъл, но предложените нови бизнес данъци подкопават ЕС като място за инвестиции и са контрапродуктивни."

Позицията на Европейския синдикат на тютюноработниците EFFAT е ясна: „Ние не сме против здравните цели, но те трябва да бъдат постигнати с правилните инструменти, въздействието върху заетостта в тютюневия сектор не е правилно разгледано, подобно рязко увеличение на данъците несъмнено ще засегне работните места, особено в селските и икономически нестабилните райони, тютюневият сектор предлага качествена заетост с добри условия на труд и силни колективни трудови договори. Европа трябва да ги защитава, а не да ги подкопава." 

След обявяването на трите нови източника на собствени ресурси на ЕС изглежда, че нито бизнеса, нито синдикатите, нито болшинството от държавите членки биха подкрепили в пълнота включването и на трите вида нови източника, предложени от ЕК. Този от тях, който със сигурност ще остане, обаче, макар и не във вида на ЕК, е ресурсът от новите акцизи върху традиционните и новите тютюневи изделия.

Швеция първа се противопостави категорично на идеята, твърдейки че данъчните приходи от тютюна трябва да остават национални, особено, когато са свързани със здравна политика. Още през април Италия, Румъния и Гърция дадоха сигнал към комисаря Хукстра за съображенията си относно подготвяните промени, а дни преди официалното представяне на новата акцизна директива от комисията, страни като Хърватия, Чехия, Унгария оправиха апел за баланс по тази чувствителна тема.

Какво предлага Европейската комисия?

Свръхвисоки минимални акцизи върху най-широко употребяваните тютюневи изделия – за цигарите увеличение със 139%, за тютюна за свиване на цигари с 438%, тютюна за лула – с 550%, на тютюн за наргиле - с 386%. Очаквано Комисията предлага и съвсем нови акцизи върху новите изделия – електронни цигари, нагреваеми тютюневи изделия, никотинови паучове, за които към настоящия момент не са въведени минимални изисквания за облагане в ЕС, но болшинството от страните са въвели облагане от тяхното появяване по пазарите.

Комисията още е предвидила прилагане на индекс на потребителската покупателна способност върху минималните ставки (ИПП), който ще способства част от страните да коригират ставките надолу, но други – обратно, те не биха имали полза от това, а напротив – ще коригират нагоре. За България минималната ставка от 215 евро за хиляда къса цигари ще бъде леко намалена, но все още не е ясно с колко тъй като ИПП е свързан с инфлацията и това са променливи фактори. Есперти твърдят, че минималната ставка би се коригирала до около 185 евро за хиляда цигари, вместо 215 евро.

България отдавна облага всички изделия на пазара като е въвела 5-годишен акцизен календар до 2029 г. за постепенното повишаване на акцизите с близо 6-7% за всеки вид изделие всяка следваща година, така че минималната ставка за цигарите от 2029 г. да достигне около 132 евро на хил. къса. Разликата между това ниво и нивото, което поставя Комисията е огромна и ще са необходими поне 8-10 години преходен период, така че да не се допусне увеличаване на контрабандата.

ЕК иска да се превърнат новите акцизи в постоянен приход за собствен ресурс в бюджета на ЕС от 2028 година нататък, наред с митата и част от ДДС. Според публикувания проект на ЕК за МФР се цели събиране на общо около 58.5 млрд. евро годишно от трите нови източника, включително тютюневите акцизи, новите корпоративни данъци и екологични такси. Въпреки че точен процент от тази сума за акцизите не е посочена, от проектните документи става ясно, че ЕК предвижда около 15 млрд. евро от тютюна, а това се равнява на около 20% от общата прогноза за допълнителните приходи. Акцизите се плащат от потребителите чрез националните данъчни системи, а държавите членки ще трябва да отделят част от събраните акцизи и да ги превеждат директно в бюджета на ЕС. Това превръща тютюневите изделия в „каса на ЕС“, както го наричат анализатори.

Рискове и критики

Икономисти предупреждават, че твърде високи акцизи могат да стимулират контрабандата и да намалят реалните приходи. А ако акцизите представляват около 20% от общите нови ресурси, това ги превръща в един от най-значимите източници, но и най-несигурният сред тях, както и с други негативни последици за конкурентноспособността, икономиката и заетостта.

Как подхождат големите в ЕС

Германия е един от най-големите нетни платци в бюджета на ЕС, което я прави особено чувствителна към предложения за нови собствени ресурси. Въпреки това, Берлин подкрепя реформаторския подход на Комисията, но настоява за по-умерен и балансиран подход. Германия не е официално против предложеното увеличение на минималната акцизна ставка за тютюневи изделия (до 215 евро/1000 къса от 2028 г.), тъй като вече прилага по-високи национални ставки и подкрепя хармонизацията на пазара, но Берлин настоява за гъвкавост за държавите членки при прилагането на новите правила и оценка на въздействието върху пограничните региони, където ценовите разлики могат да стимулират паралелен внос или контрабанда.

И очаквано - Германия е против включването на индекс за покупателната способност (ИПП) в новата акцизна директива - Берлин се опасява от „скрита субсидия“ за Източна Европа и облагодетелстване на страни с по-ниски доходи, като България и Румъния, тъй като ще им позволи реално да прилагат по-ниски акцизни ставки за разлика от други страни, като Германия, Люксембург и други, където ще има обратен ефект. Това се възприема от богатите страни като непропорционално облекчение, което изкривява конкуренцията на вътрешния пазар. Германия и другите големи в ЕС защитават тезата, че всички държави членки трябва да прилагат еднакви минимални ставки в номинално изражение, независимо от икономическите различия.

Влияние на тютюневите акцизи върху инфлацията

Предложените от Европейската комисия нови акцизни ставки за периода 2028–2034 г. ще имат осезаемо влияние върху инфлацията, особено в краткосрочен план. По-високи акцизи върху тютюневи изделия покачват цените, например кутия цигари може да надхвърли 2.50 евро у нас (с близо 5 лева). Същото се отнася и за нови такси върху непреработени пластмасови опаковки, които ще се актуализират ежегодно спрямо инфлацията. Това ще доведе до пряк натиск върху индекса на потребителските цени, особено в страни с по-ниски доходи като България. Възможно е да се наблюдава вълна от „акцизна инфлация“ от 2028 – 2029 г., подобна на тази при предишни увеличения на акцизи. В средносрочен и дългосрочен план към 2031–2034 г. ефектът върху инфлацията е възможно да се стабилизира, тъй като пазарът ще се адаптира. Възможно е и поведенческо адаптиране на потребителите – намалена консумация на високо облаганите продукти, което би ограничило инфлационния натиск.

Общественото възприятие и инфлационните очаквания в следващите няколко години обаче, свързани с въвеждането на еврото, също могат да засилят негативния ефект.

„Не въвеждането на еврото, а други причини могат да предизвикат превишаване на официалните прогнози за инфлацията“, коментира преди дни бившият премиер Иван Костов пред Mediapool, и добави, че „генерирането на инфлация в България става основно чрез повишаване на себестойността на стоките и услугите“. Тютюневите изделия са именно част от голямата потребителска кошница, използвана за изчисляване на инфлацията - когато цените им се повишат (заради акциз), това директно увеличава и инфлацията, особено в страни с висок дял на пушачи като България.

Ако вместо определената в акцизния календар минимална ставка от 132 евро за хиляда къса за цигарите през 2029 г., България ще трябва да достигне нива с над 60-70% по-високи, това увеличение ще се отрази на поведението на потребителите – може да намали потреблението, но донякъде, може да има преминаване към по-евтини продукти, но това не би намалило потреблението или да се наблюдава преминаване към нелегален пазар – това със сигурност не би повлияло на нивото на пушене и здравните цели. А според Иван Костов мощната сива икономика е двигател на инфлацията.

Специфики за отделните страни на ЕС

Индексът на потребителската покупателна способност (често измерван чрез Индекса на потребителските цени – ИПЦ) е ключов икономически показател, който оказва многопластово влияние върху икономиката и живота на хората. През април 2025 г. ИПЦ в България е бил 3.5% на годишна база. Това означава, че ако заплатата ви не е нараснала с поне 3.5%, реално сте обеднели. ИПЦ и покупателната способност са тясно свързани - когато цените растат по-бързо от доходите, хората усещат реално обедняване. Това влияе на потребителското поведение, създава социалното напрежение и засяга фискалната и икономическата стабилност.

Европейската комисия използва Хармонизирания индекс на потребителските цени (ХИПЦ) като основен ориентир при определянето и актуализацията на акцизите върху тютюневите изделия в ЕС. ХИПЦ (HICP – Harmonized Index of Consumer Prices) е стандартизиран индекс, който позволява сравнение на инфлацията между държавите членки на ЕС - изчислява се по хармонизирана методология, определена в Регламент (ЕС) 2016/792.  ХИПЦ за акцизите се използва от Комисията, за да се гарантира равнопоставеност и съпоставимост между страните членки, но по-реалният параметър за страните с по-ниска инфлация би бил не общата за ЕС, а реалната инфлация в страната.

Разликата в ефекта на индекса на потребителските цени (ХИПЦ) върху минималната акцизна ставка в различни страни се дължи на различните ценови нива и покупателна способност в тези държави.

ЕК предлага новата минимална ставка за цигари да бъде 215 евро за 1000 къса. Но за да се отчете икономическата реалност в различните страни, ЕК използва коригираща формула, базирана на ХИПЦ и ценовото равнище на тютюневите изделия в съответната страна (спрямо средното за ЕС). Затова минималното ниво за България не би било 215, а занижено, отчитайки по-ниската покупателна способност. В Германия обаче цените на тютюневите изделия са над средното за ЕС, което означава, че дори при същия ХИПЦ, минималната ставка ще бъде по-висока от 215 евро, за да отрази реалната покупателна способност. Така Комисията се стреми да поддържа равнопоставеност на Общия пазар.

Контрабандата

Ако акцизът се увеличи рязко, цената на легалните цигари ще нарасне също рязко - в България се очаква да достигне 11-12 лв. на кутия. Такова бързо повишаване на цените е стимул за нелегалния пазар. Потребителите търсят по-евтини варианти – включително контрабандни продукти. Контрабандата се превръща в „ценови буфер“, който задържа част от потребителите в сивия сектор, което от своя страна намалява ефективността и на фискалната и на здравната политика. Контрабандата на цигари в България е спаднала понастоящем до около 2% - едно от най-ниските нива в ЕС. Но експертите предупреждават, че новите акцизни нива (до 215 евро/1000 къса) могат да доведат до нов ръст на нелегалната търговия. Разкритието на нелегална фабрика за цигари край с. Момково, работила под прикритието на кравеферма, показва едно – контрабандистите се адаптират бързо. Фабриката е произвеждала над 100 милиона къса нелегални цигари.

Други фактори и въздействия

При отлив от потребление на легални цигари, бизнес логиката сочи, че производителите и търговците може да се опитат да задържат клиенти чрез задържане на по-ниски цени за определени периоди, особено при по-евтините марки. Това променя структурата на пазара, което може да доведе до ценова конкуренция, което ще има понижаващ ефект върху средната за страната цена, което от своя страна води до изкривяване на пазарната логика – води до загуби за бизнеса, но и до загуби за бюджета и до загубена битка с тютюнопушенето и непостигане на здравни цели.

Тютюневите акцизи са силно чувствителна сфера, при която е доказано, че трябва да се избягват рискови сценарии. Инфлацията и контрабандата нарастват при всяко необмислено и непропорционално повишаване на минималния акциз. Високата чувствителност трябва да е водещ фактор за предотвратяване на крайно песимистичен сценарий, който може да се неутрализира чрез недопускане на свръхвисоки непостижими у нас ставки и чрез твърдо отстояване на дълги преходни периоди.

Нещо повече, ЕК предвижда превръщането и на суровината тютюн в акцизна стока с нулева ставка за сега, но при строг мониторинг и контрол на движението на суровината, което ще създаде огромна финансова и административна тежест за операторите.
България няма да е сама в предстоящите трудни преговори, а ЕК сама е отбелязала в проекта на нова акцизна директива: „България е най-засегнатата държава членка, с относително висока концентрация на производители на тютюн и над средната концентрация в производството." Предстои битка за отстояване на националните интереси.