Официалният отчет за приходите и разходите

Към средата на 2025 г. официалният отчет на Министерството на финансите представя сравнително балансирана картина на приходите и разходите. Всички приходи на държавния бюджет възлизат на 24,1 млрд. лв. или 43,7% от плана, докато разходите (заедно с трансферите) достигат 26,6 млрд. лв. или 44,1% от годишния разчет. Формално отчетеният касов дефицит е в размер на 3,45 млрд. лв. С тези числа се създава впечатление, че фискалната позиция се развива в рамките на допустимото и че границата от 3% дефицит от БВП може да бъде спазена.

Скрити „техники“ за прикриване на дефицита

Под повърхността на официалната статистика обаче се открояват значими несъответствия.

•     На първо място, отчетеното отрицателно вътрешно финансиране от 4,54 млрд. лв. формално се тълкува като нетно погасяване на държавен дълг на вътрешния пазар. Реално обаче голяма част от тези средства са насочени към капиталови трансфери и увеличаване на капитала на държавни предприятия и на Българската банка за развитие. По този начин значителни публични ресурси се извеждат от бюджета, но не се регистрират като текущ разход, а като операции по финансиране на дефицита.
•     Второ, външното финансиране възлиза на 8,06 млрд. лв., което е повече от двойно над текущия дефицит. Новият дълг не е използван единствено за покриване на касовия недостиг, а в по-голямата си част е пренасочен с въпросните капиталови трансфери. Тези операции могат да се представят като инвестиции, но реално представляват изразходване на публични средства, което прикрива по-голям дефицит.
•     Трето, приходите от корпоративни данъци, събрани традиционно в първата половина на годината, временно компенсират изоставането при ДДС и акцизи, но не гарантират изпълнение на плана до края на годината.
•     Четвърто, капиталовите разходи са реализирани едва на една трета от годишния си размер, което предполага концентрация на плащанията през последното тримесечие и изместване на риска напред във времето.

Рискът да влезем в еврозоната с прекомерен дефицит

Ако погледнем отвъд официалните числа, става ясно, че отчетната касова позиция за юни 2025 г. не отразява реалното фискално състояние. При корекция по ESA 2010 скритите „техники“ ще се третират като разходи, а не като финансиране на дефицита, поради което вероятният дефицит за 2025 г. се измества устойчиво над 3% от БВП.

Техническият и времевият аспект е ключов. Ако тази година бъде формиран дефицит по ESA 2010 над 3% и това бъде потвърдено в нотификациите и пролетния пакет на Европейската комисия и Евростат през 2026 г.. Тогава правдоподобният сценарий е откриване на процедура по прекомерен дефицит непосредствено след присъединяването към еврозоната. Това не е „формално заедно“ в един и същ ден, но на практика означава влизане в еврозоната с висок риск от бързо последващ корективен режим, тъй като прилаганите през 2025 г. „техники“ за маскиране на касовия недостиг няма да бъдат приети.

Последици за авторитета на Министерството на финансите и страната

Въпросните „техники“ създават видимост за по-добро от очакваното касово салдо, но фактически прикриват по-дълбок структурен дисбаланс. По европейската методология ESA 2010 дефицитът би бил по-близо до 4,0–4,5 процента от БВП.

Това подкопава доверието в статистическата прозрачност на публичните финанси. Авторитетът на Министерството на финансите се поставя под въпрос не заради числата сами по себе си, а заради начина, по който те са структурирани и представени.

Вероятна реакция на европейските институции

Европейската комисия и Евростат вероятно ще оценят тези практики не просто като временна фискална маневра, а като системно изкривяване на отчетността. Това ще повиши риска България да бъде подложена на по-строг мониторинг и дори на процедура за прекомерен дефицит, ако се потвърди, че реалният дисбаланс е значително над 3 процента. В контекста на предстоящото присъединяване към еврозоната подобно развитие би могло да отслаби позициите на страната и да наложи допълнителни корективни мерки. В крайна сметка въпросът вече не е дали фискалната цел за 2025 г. ще бъде постигната, а дали отчетността на публичните финанси ще остане достатъчно надеждна, за да бъде приета от европейските партньори.

Заключение

От посоченото дотук следват две оценки.

•     Първо, вероятността за дефицит над 3% за 2025 г. е висока, защото описаните капиталови трансфери и авансови плащания към държавни предприятия не могат устойчиво да останат извън разходната база при европейското отчитане.
•     Второ, вероятността от бързо стартиране на процедура по прекомерен дефицит след приемането на еврото е реална, което би поставило страната ни под засилен мониторинг и би наложило корективни мерки още през първата година на членство. Така рискът не е само счетоводен, а репутационен и институционален. Настъпването му ще извади на преден план недостатъчната надеждност и съпоставимост на българските публични финанси със стандартите на еврозоната.

Иван Костов