Комплексни причини водят до липса на вода в населени места. Основните от тях са загубата на вода по водопроводната мрежа, кражбата на вода, лошото държавно стопанисване и остарялата техника.
Пред националното радио заместник-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов представи тревожни данни – големите структуроопределящи язовири са най-слабо запълнени от две десетилетия насам, малко по-слабо и от миналата 2024 г. Но дебело подчерта – не това е причината за безводието. По думите на заместник-министъра проблемът с безводието е многопластов, но в никакъв случай не се дължи на язовирите, а на остарялата водопроводна система, по която има огромни загуби.
„За изминалата година нито един от язовирите, които се използват за питейно-битово водоснабдяване, не е бил причина за безводието. Не е имало липса на воден ресурс, което да доведе до безводие. Изключително комплексни са причините, зависи от много фактори. Ако трябва да ги подредим по значение, по тежест и по това, кой е най-сериозният като причина, ще ви цитирам едни данни: загубите, официално обявени от ВиК дружествата в Шумен, Перник, Сливен и Монтана, достигат до 83%. Разбира се, това е основната причина. Тя е извън правомощията на МОСВ, но задължение на МОСВ е да координира предназначението на водите за питейни нужди, за напояване и за енергийни нужди.“
Именно в тази подредба се приоритизира ползването на водите – на първо място е питейната вода, след това идват напоителните нужди и най-накрая енергийните на ВЕЦ-овете.
Инж. Димитър Куманов от Сдружение „Балканка“ сподели днес, че язовир „Искър“, както и немалко от язовирите в страната са пълни с достатъчно вода, въпреки тенденцията за слабото им запълване в последните години. Той обаче посочва, че лошото стопанисване на водите в България е друга водеща причина за безводието. „Няма мерки за опазване на питейните водоизточници – както на повърхностни, така и на подпочвени. Големи са сечите във вододайни зони, големи са и кражбите на вода, огромни са загубите на вода по водопреносната система. И довеждащата от язовири към градовете, и вътре в самите градове“, посочи той пред ФрогНюз.
„От 2005-2006 г. насам в част от язовирите, построени за питейна вода и за напояване, направиха нови малки ВЕЦ-ове на частни лица. Дадоха възможност да източват водата от язовирите до определено ниво – това са „Бебреш“, „Тича“, „Жребчево“, „Копринка“. Пролетно време, когато трябва да се напълни язовирът догоре, тези ВЕЦ-ове източват част от водата. За останалата суха част от годината не остава язовир, пълен догоре – около 2/3 от събраната вода остава за напояване и за питейни нужди. Тези въпроси трябва да бъдат решени в Плановете за управление на речните басейни.“
Климатичните промени също са сред факторите, водещи до безводие. Водният дефицит вече не е изключение, а нова реалност. Страната ни е близо до трайна водна криза. Според проф. Емил Гачев, ръководител на секция „Води“ към Института за изследване на климата, атмосферата и водите при БАН, България е в такава географска позиция, че тенденцията е към засушаване.
През последните 4 години пролетните валежи в България са значително под нормата, а през юни количествата падат до едва 30% от обичайните стойности. В резултат на това към 1 юли язовирите са пълни средно само с 63%, като в Северозападна България нивата на водата са тревожни ниски 20–25% от капацитета.
„Климатът става доста променлив, което се отразява и върху валежите. На годишна база те не са намалели много, но се е променило тяхното разпределение, т.е. намалял е броят актуални извалявания. За сметка на това се е увеличила тяхната интензивност. По-редките, но по-интензивни валежи увеличават риска от наводнения и в същото време не са ефективни от гледна точка на водните ресурси.“
Професор Гачев също подчерта, че загубите на вода по остарялата ВиК мрежа в много региони надхвърлят 50%.
Жителите на самоковското село Поповяне дълги години страдаха от безводни летни месеци. Всяка година от юни до края на септември вода в селото нямаше с дни, понякога и със седмици. Чак преди две години се намери причината и решение на проблема. Кметът на селото Елена Бошнакова, обяснява, че старото техническо оборудване се оказало основната причина за постоянната липса на вода в селото.
„При пореден дълъг период без вода, от водоснабдяващото дружество откриха, че помпата на водохранилището е толкова стара, че постоянно блокира. Особено при спиране на тока, което не е рядкост в селата, тя трябва да се рестартира ръчно. Сменихме помпата, сложихме катинари и СОТ на водохранилището и положението веднага се промени.“ Бошнакова обаче подчерта, че други два фактора също имат огромен принос за безводието в Поповяне.
„Много жители на селото използват чешмяната вода за поливане на градините. Когато водата във водохранилището е малко, тя просто не стига и за поливане, и за домашно ползване.“
Освен техниката във водохранилището, се оказало, че и водопроводната мрежа в селото е толкова остаряла, че загубата на питейна вода по трасето била над 70%. „Помолихме собствениците на имоти да дадат достъп до терените си на екипите на ВиК, за да установят всички проблемни тръби.“ След серия ремонти на отделни отсечки във водопровода на селото, днес Поповяне няма режим на водата.
Това са проблеми, с които се сблъскват стотици български села – заради недостиг на бюджет водопроводните системи и оборудване са остарели и неефикасни, като често водят и до спиране на водоподаването.
„В България за съжаление, освен че има трайно намаляване на водните ресурси, ние сме и на челно място по загуба на вода в Евросъюза – между водохранилищата и потребителите“, каза бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов. „Всяка втора капка общо взето се губи преди да стигне до потребителите. В някои райони всъщност повече вода се губи, отколкото се потребява“.
