Познаваме пустинята Сахара като едно от най-сухите места на планетата. Но според последните данни на НАСА и климатични проучвания отпреди хиляди години, нещата са били много различни. И през 2024 г. някои части на региона отново са наблюдавали необичайно количество валежиq пише ECOticias .
Отбелязва се, че в пустинята Сахара се е случило нещо наистина необичайно: няколко дъждовни дни подред. Един от най-изумителните случаи се е случил в североизточен Судан, където язовир Арбаат не е издържал на натиска и се е срутил. И не става въпрос само за малко количество валежи: според оценки на НАСА, еквивалентът на петгодишни валежи е паднал само за един месец.
Районите южно от Атласките планини също претърпяха обилни валежи, създавайки езера в райони, които са били сухи от десетилетия. Данните потвърждават, че сме свидетели на много рядко климатично явление в световен мащаб.
Преди това изследователи от Оксфордския университет анализирали сталагмити в пещери в Мароко и идентифицирали кислородни изотопи, които показват влажното минало на пустинята, продължило между 8700 и 4300 години, известно още като Африкански влажен период. През този период тропически колони, които представляват големи облачни системи, образувани от температурните разлики между полукълбата, са изсипвали дъжд в региона.
Интересното е, че това е била населена пустиня с гъста растителност и човешки селища, занимаващи се със земеделие. В подкрепа на това откритие, няколко неолитни селища са възникнали точно по време на период на обилни валежи, показвайки как климатът е променил всичко.
Чрез анализ на индекса NDVI (използван за измерване на гъстотата на растителността от спътници), НАСА установи, че Сахара е останала почти толкова суха, колкото винаги. Растителността се е увеличила, но това е особено забележимо в Сахел, саванската ивица южно от пустинята.
Важно е да се отбележи, че реакцията на растителността зависи не само от валежите. Други фактори, като вид на почвата, температура на въздуха и история на водата, играят роля. В далечната Сахара, където почвата е песъчлива и на практика няма спящи семена, чакащи вода, само дъждът не е достатъчен, за да се получи буйна зелена растителност. Сега, в Сахел, комбинацията от плодородна почва и спяща растителност е довела до истински разцвет на живота.
Отбелязва се, че фактът, че центърът на Сахара остава устойчив на зеленина, показва колко е трудно да се преодолеят климатичните промени.
