Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ) ще даде на австрийската „Капш“ още около 160 млн. лв. за поддръжка и надграждане на тол система през следващите 5 години. Това ще стане по процедура без предварително обявление, защото никоя друга компания не може да отговори на изискванията, съобщи икономическото издание economic.bg.
Консорциум „Капш Трафик Солюшънс“ беше избран от третото правителство на Бойко Борисов да изгради електронната система за събиране на пътни такси срещу 180 млн. лв. След това тихомълком беше сключен договор с австрийците да поддържат и надграждат системата през следващите 5 години срещу нови 140 млн. лв. Сметната палата обяви този контракт за незаконен, а прокуратурата откри данни за щети в особено големи размери, но нищо от това не последва.
Напротив държавата и до днес няма достъп до изходния код (source code) на тол системата и права върху разработването ѝ.
Нещо повече - сега се оказва, че за 5 години АПИ не е успяла и да подготви кадри, които да оперират разработената от „Капш“ тол система. Така пътната агенция не може да я управлява самостоятелно.
Планът, заложен в предишния договор от 2020 г., предвиждаше в рамките на 24 месеца държавните служители да бъдат обучени и да поемат контрола. Оказва се обаче, че заради пандемията от коронавирус и „постоянното адаптиране“ на софтуера заради честите промени в Закона за движението по пътищата, това не е направено.
„Капш“ завинаги
От аргументтите на АПИ да подпише нов договор с „Капш“ се разбира, че австрийската компания завинаги ще обслужва тол системата, освен ако държавата не реши да смени софтуера.
Тол системата представлява „интегрирана, неделима система от край до край (end-to-end / E2E)" и намесата на всяка друга фирма би довела до „неприемливи технически, финансови и операционни рискове“, посочва АПИ в решението за откриване на процедурата.
Изключителните права на интелектуална собственост върху софтуера на българската тол система принадлежат на австрийската компания майка „Капш ТрафикКом АГ“, а АПИ притежава само лиценз за ползване.
Смяната на „Капш“ с друг изпълнител не е ефикасно и рационално решение, защото това ще бъде свързано със значителни разходи и време, посочва АПИ.
В допълнение тол системата е включена в списъка на „стратегическите обекти и дейности от значение за националната сигурност“. Поради този статут, техническата документация, свързана с изпълнението на първоначалния договор от 2018 г., съдържа поверителна информация, която „не може да бъде публично достъпна“. Това прави невъзможно трети лица да получат легален достъп до документацията, което автоматично елиминира конкуренцията, аргументира се АПИ за избора на процедура.
Офертата за предизвестения кандидат
Предизвестеният изпълнител трябва да подаде официално офертата си до 1 декември.
Предвидено е той да получи близо 128 млн. лв. без ДДС за поддържането на тол системата за 60 месеца. И още близо 30 млн. лв. без ДДС за дейности по надграждане и интеграция.
Част от документацията на поръчката липсва, например приложения 2 и 3, както и файла с наименование „Мотиви за провеждане на процедурата“, посочва economic.bg. Изданието отбелязва, че е налична единствено съкратена версия на решението, написана с множество абревиатури и недовършени изречения.
Мълчанието на управляващите
Това е третият договор, който управляващите се канят да подпишат с „Капш“ в пълна секретност и тайнственост.
В правителството на сглобката настоящият вицепремиер Гроздан Караджов, тогава регионален министър, се възмути от договора с „Капш“ и се закани да го промени. Разбира се това не се случи. Днес нито Караджов (ИТН), нито регионалният министър Иван Иванов (БСП), нито премиерът Росен Желязков (ГЕРБ) са обелили дума по въпроса.
Договорът с „Капш“ ще бъде подписан от „старото-ново“ ръководство в сектора. Росен Желязков върна начело на Националното тол управление проф. Олег Асенов, който отговаряше за внедряването и управление на системата по времето на третото правителство на ГЕРБ.
След 5 години работа на тол системата в бюджета за 2026 г. е заложено постъпленията от тол такси най-после да надхвърлят 1 милиард лева, които да се използват в строителството на магистрала „Хемус“ и пътя Видин - Ботевград. На такива приходи се разчиташе още през първата година на работата на тола, заради което Бойко Борисов нарече системата „печатницата за пари“.
