Моделът с празнина е около 100 милиона пъти по-вероятен от класическия модел без такава кухина
Земята, Млечният път и цялото космическо пространство около нас може да се намират в гигантска област с по-ниска плътност - така наречената „Хъбълова кухина“ със широка около 2 милиарда светлинни години.
Това предполага ново изследване, представено на Националната астрономическа конференция на Кралското астрономическо общество (NAM 2025) в Обединеното кралство.
Ако тази теория се окаже вярна, тя би могла да даде отговор на едно от най-големите противоречия в съвременната космология - т.нар. „Хъбълово напрежение“, свързано с измерването на скоростта на разширяване на Вселената.
Изследователят д-р Индранил Баник от Университета в Портсмут твърди, че анализ на т.нар. барионни акустични осцилации (BAO) - следи от „звуковите вълни“ на Големия взрив - подкрепя съществуването на локална празнина около Земята.
„Потенциално решение на несъответствието в измерванията е, че нашата галактика се намира близо до центъра на голяма местна кухина“, обяснява Баник.
„Това би означавало, че материята се изтегля навън към по-плътните региони, което прави празнината все по-празна с времето и води до по-бързо локално разширяване."
Скоростта на разширяване на Вселената - константата на Хъбъл - може да бъде изчислена по два начина:
- Чрез наблюдение на близки астрономически обекти, като свръхнови или променливи звезди, които служат за измерване на разстоянията до галактики. Този метод дава по-висока стойност на Хъбъловата константа.
- Чрез анализ на космическия микровълнов фон (CMB) - „следсветлината“ от ранната Вселена, измерена с помощта на модела Lambda-CDM. Тук стойността е по-ниска.
Несъответствието между двата метода е известно като „Хъбълово напрежение“. Според Баник, ако се намираме в локална област с по-ниска плътност (т.е. по-малко материя), това би обяснило защо получаваме по-висока стойност чрез локални наблюдения - просто защото нашият регион се разширява по-бързо от по-плътните региони във Вселената.
Според модела на Баник, кухината около нас е с около 20% по-ниска плътност от средната за Вселената и е достатъчно голяма, за да повлияе измерванията. Неговият екип е анализирал всички налични данни за BAO за последните 20 години и установил, че моделът с празнина е около 100 милиона пъти по-вероятен от класическия модел без такава кухина, съгласно данните от сателита Planck.
Екипът на д-р Баник планира да тества модела си чрез други независими методи, като например „космически хронометри“ - галактики, чиито звезди могат да се използват за определяне на възрастта им и скоростта на разширяване на Вселената в миналото.
Това може да помогне на учените да възстановят историята на разширяването на Вселената и евентуално да разрешат окончателно Хъбъловото напрежение - един от най-объркващите проблеми в съвременната космология.
„Хъбъловото напрежение изглежда е локален феномен, без сериозни отклонения назад във времето“, заключава Баник. „Затова една локална причина, като космическа кухина, е обещаващо обяснение."
