Министърът на образованието Красимир Вълчев обеща на среща със студенти във вторник още тази седмица парламентът да разгледа промени в Закона за висшето образование, които да предотвратят очерталото се драстично повишаване на таксите за платеното висше образование в предстоящата академична година наесен, за които ректори обявиха в свое становище, че стават по-високи и от западноевропейските.

Студентите са недоволни от вдигането на таксите, което е причинено от сериозното увеличаване на държавната субсидия за университетите, обвързано и с компонента за качество на обучението. Той е висок при много професионални направления в Софийския университет, поради което и субсидията за висшето училище се увеличава значително, обясни Вълчев.

С нейния размер обаче е обвързана и таксата за студентите платено обучение, а според сега действащия Закон за висшето образование, тя следва също да се увеличи пропорционално и става непосилна за много студенти – както от приетите вече, така и тези първи курс.

Предложените поправки, което ще бъдат разгледани, предвиждат таксата на студент в платено обучение да се равнява на 60% от средствата, които се предоставят за издръжка на обучението на бъдещ висшист в държавна поръчка в съответното професионално направление (а не 100%, както в момента). Друго изменение предвижда таксата на вече приетите студенти да не може да бъде увеличавана с повече от 20% спрямо предходната академична година.

Студентите в платена форма на обучение в Софийския университет са около 900-950, а тези в държавна поръчка - 20 000, съобщи председателят на Студентския съвет на СУ Михаела Косева. Тя изрази опасения, че от 11 юли започва записването на приетите студенти, при което те трябва да платят таксата си за първия семестър. Ако промените в закона не бъдат приети дотогава, тази такса ще бъде формирана по действащия в момента нормативен акт и ще бъде значително по-висока. Министър Вълчев се ангажира да апелира ректорите на висшите училища да не събират по-високи такси преди приемането на законовите промени. Ректорът на Софийския университет проф. Георги Вълчев го увери, че няма да се взимат завишени суми от студентите.

Министър Вълчев отбеляза, че висшето образование поскъпва навсякъде по света. По думите му обаче студентите трябва да имат предвидимост и, ако има повишение на таксите, то да бъде плавно, а не скокообразно.

По-скъпо става от западни университети

По-рано през деня Съветът на ректорите излезе със становище, че което посочва, че размерите на таксите далеч надвишават финансовите възможности на българските кандидати за студенти и докторанти, а вече дори и на тези от чужбина. Заради поскъпването България става ценово неконкурентоспособна образователна дестинация на фона на глобалния образователен пазар.

Таксите за платено обучение, обявени преди дни, бележат увеличение от 50% за някои специалности до над 200% за други. Софийският университет "Св. Климент Охридски" обяви, че ще обучава химиците в платена форма на обучение срещу 28 366 лв. (при 9419 лв. за предходната академична година), за да учат "Физика", студентите ще трябва да заплащат 26 690 лв. вместо досегашните 9562 лв., обучението по "Медицина" също поскъпва с около 5 000 лева (15 546 лв. при 10 458 лв. досега). Таксата за специалност "Право" става близо 7 хил. лв. на година. С увеличението образованието по "Математика" достига 19 хил., а за специалност "Психология" ще се плаща малко над 6000 лв. годишно.

"Размерът на посочените такси понастоящем е осезаемо изравнен или дори надвишава размера на таксите в редица западноевропейски и американски университети", пишат в становището си ректорите.

Те предлагат таксите за платено обучение да бъдат коригирани до "разумни граници", за да останат българските висши училища конкурентоспособни на световния образователен пазар.

Недоволството на студентите

Студентите от Юридическия факултет на Софийския университет се обявиха против решението за драстично повишаване на семестриалните такси. Те организират студентски протест под надслов "Образованието е право - не привилегия!". Той ще се състои на 9 юли от 18:00 ч. до входа на Софийския университет (СУ) "Св. Климент Охридски" при подлеза на метростанцията при СУ.

"Не приемаме реалността, в която от есента много от нашите колеги няма да могат да прекрачат прага на университета, защото не могат да си позволят двойно по-висока такса. В някои факултети увеличението достига до 200 процента! Това не е просто несправедливо - това е удар срещу правото на образование, срещу настоящето и бъдещето на България. Няма да позволим това да се случи", заявяват организаторите на протеста.

Според тях проблемът обаче засяга не само Софийския университет, а всички държавни университети в България:

"За това призоваваме студентите от всички специалности, курсове и университети в цялата страна да се включат в протестните действия и да се присъединят към нас, защото образованието е право, а не привилегия".

Решението на ректорите - диферинциране

Ректорите искат възможност висшите училища да проявят гъвкавост в политиките си по определяне на таксите за обучение, за да са адекватни на пазарните условия като същевременно се съобразят и с разходите, формиращи себестойността на обучението.

Според тях таксите за платеното обучение във висшите училища, получили при институционална акредитация оценка от 8.00 до 10.00, трябва да бъдат не по-ниски от 50 на сто от средствата за издръжка на обучението за "Педагогически науки", "Хуманитарни науки", "Социални стопански и правни науки" и "Природни науки, математика и информатика".

В предложението 30% се предвижда студентите да заплащат от общата издръжка за специалностите в областта на "Техническите науки", "Аграрните науки и ветеринарната медицина", "Здравеопазнване и спорт", "Изкуства" и "Сигурност и отбрана".

Според ректорите обучението на докторантите в платена форма е разумно да възлиза на 70 на сто от средствата за издръжка на обучението.

"Нашата институция първа посрещна студентската реакция на това увеличение. Нашето първоначално предложение също беше за диференциране на процентите за различните направления, заради неконкурентоспособност. Като зам.-ректор по международната дейност се вълнувам най-вече от международния пазар – там трудностите за нашите университети да бъдат пълноправни участници са много. Държавната регулация на таксите за обучение в държавните висши училища не следва да бъде такава, че да ги прави неконкурентоспособни", коментира зам.-ректорът на университета по международна дейност доц. д-р Анна Иванова.

Преди да направи предложението Съветът на ректорите е направил допитване до всички висши училища – всяко едно с различен образователен профил и с различна цена за платено обучение. Тази цена се определя не само от образователния профил, но и от индивидуалния коефициент за качество, който има всяко едно професионално направление.

"Процентите варират от 30% до 100% - да се запазят сегашните такси платено обучение. Когато тези проценти бяха осреднени се получи 60%. Това няма да удовлетвори всички висши училища…", смята председателят на Съвета на ректорите проф. д-р Миглена Темелкова.
По-малко за изкуствата и повече за медицината: 60% не удовлетворяват всички

Според ректора на Аграрния университет в Пловдив - доц. д-р Боряна Иванова, ако не бъде намерен механизъм за по-адекватни такси на международния пазар за студентите платено обучение ( преди всичко тези от трети страни извън Европейския съюз) българските университети ще бъдат лишени от възможността да генерират приходи.

"Ние нямаме алтернатива. Ако нямаме политика да поддържаме качествено висше образование, неминуемо държавата е изправена пред необходимостта да покрива разходите на университетите", казва доц. Иванова.

Ректорът на НАТФИЗ проф. Мирослав Дачев представи позицията на Академиите по изкуства:

"За областта на изкуствата най-логичният процент е не по-малко от 40%. Това превръща нашите такси към момента между 7000 и 8000 лв., което е конкурентоспособно както на частните висши училища в България, така и на тези от Европейския съюз. Ако таксите бъдат 60% - стават между 12 000 – 13 000 лв., което означава да забраним платеното обучение по изкуствата".

Предложението на Икономически университет-Варна за законодателна промяна за изменение на таксите за платено обучение е таксата за платено обучение да бъде в размер на 60% от държавната издръжка за един студент.

"Таксите в момента не са конкурентоспособни. Ние очакваме част от магистрите ни да преминат в частни структури", твърди ректорът висшето учебно заведение проф. Евгени Станимиров.

Академичното ръководство на Русенски университет "Ангел Кънчев" също подкрепя предложението на Съвета таксата за платено обучение да бъде в размер на 60 % от държавната издръжка за студент.

"Във връзка с инициираната законодателна промяна за изменение на таксите за платено обучение, смятам, че таксата за платено обучение следва да бъде в размер между 70% и 90% от държавната издръжка на един студент. По този начин ще бъде отчетена и предвидената в ЗВО академична автономия на висшите училища и спецификата на всяко едно от направленията", гласи позицията на ректора на Медицински университет – Плевен проф. д-р Добромир Димитров.

Ръководството на Югозападния университет "Неофит Рилски" също иска да бъдат преразгледани приетите нива на таксите и да се предприемат действия за тяхното намаляване, като се търсят алтернативни решения за финансовата устойчивост на университетите и като се определи праг, не по-нисък от 60% от средствата за издръжка на обучението за съответното професионално направление или специалност от регулираните професии.

"Трябва да се преосмисли методиката за изчисление на таксите, така че тя да отчита както реалните икономически условия в страната, така и социалната функция на висшето образование", заяви ректорът проф. Николай Марин.

Предисторията

Социалното напрежение във връзка с регламентирането на новите размери на таксите в платените форми на обучение на студентите и докторантите възникна след като Софийския университет обяви таксите за обучение за идната академична година.

Университетът защити решението си с обяснението, че увеличението е задължително съгласно новите изисквания в Закона за висшето образование, според които таксите не могат да бъдат под 75% от разходите за държавно субсидирано обучение. От ръководството сами изразиха притеснения, че това ограничава автономията на държавните висши училища и създава конкурентно предимство за частните университети, които не подлежат на същата регулация.