Някои от химикалите могат да останат в кръвта на човек до 8 години
PFAS са като онези гости на парти, които никога не си тръгват - първоначално са забавни, но после започваш да се чудиш как да ги изпратиш. Сега е моментът да научим повече за тях и да направим по-информиран избор за себе си и за природата.
Представете си, че има един вид химикали, които са толкова упорити, че не се разпадат почти никога. Дори и след десетилетия, те си стоят - в природата, във водата, в храната, а понякога и в нас самите. Това са PFAS - или, ако предпочитате, „вечните химикали“. Звучи като нещо от научна фантастика, но всъщност те са част от нашето ежедневие от много години, макар повечето хора да не са чували за тях.
PFAS е съкращение от „пер- и полифлуороалкилни вещества“ - група от над 10 000 различни синтетични химикала, създадени от човека, които през последните десетилетия се превърнаха в един от най-обсъжданите екологични и здравни проблеми в Европа. Химиците ги измислили още през миналия век, или по-точно - през 30-те и 40-те години на XX век за да направят живота ни по-лесен и удобен. През 50-те и 60-те години започва масовото им производство и навлизане в потребителския сектор. В Европа, както и в САЩ, PFAS се използват широко в индустрията и домакинството, но през последните десетилетия научните изследвания разкриват тяхната устойчивост и потенциални рискове за здравето и околната среда.
Всъщност, това са съединения, характеризиращи се със силни въглеродно-флуорни връзки, които ги правят изключително устойчиви на топлина, вода, мазнини и химическо разграждане. Наричани „вечни химикали“ заради изключителната си устойчивост, PFAS не се разграждат лесно в околната среда или в човешкото тяло и оставят дълготрайна следа в природата и обществото.
Тиган, в който нищо не залепва, е уред, който се намира във всяка кухня, но незалепващото покритие е благодарение на PFAS (или по-точно на Тефлон, който е един от тях). Якетата, които не пропускат дъжд, или кутията за пуканки в киното, която не се омазнява, отново съдържат PFAS! Тези вещества са истински шампиони по оцеляване, защото не ги лови нито вода, нито мазнина, нито топлина, нито дори времето. Затова са толкова използвани и практични (честно казано), но точно това ги прави и толкова „вечни“ - просто природата не може да ги разгради.
PFAS са навсякъде около нас, често без дори да подозираме. Освен в незалепващите тигани и в опаковките за бързо хранене, те се намират още и в козметиката, в спортните дрехи, в килимите, в някои шампоани, дори в пожарогасителните пяни. Ако се огледате, вероятно ще откриете нещо с PFAS в дома си още днес. Дори любимите ви червила или спирали може да съдържа тези химикали, за да издържат по-дълго и да не се размазват.
Проблемът с PFAS не свършва само до продуктите. Те навлизат и в околната среда. Когато изхвърлим тигана, дрехата или опаковката, PFAS попадат в сметищата, а оттам - във водата и в почвата. Пожарогасителните пяни, използвани при големи пожари, също съдържат PFAS и често замърсяват цели райони. Така „вечните химикали“ се разпространяват навсякъде.
Защо темата за PFAS стана актуална напоследък?
В началото PFAS са изглеждали като чудо на науката. С времето обаче учените започнали да ги откриват на най-неочаквани места - в реките, в рибата, в питейната вода, дори в кръвта на хора и животни. Оказва се, че когато нещо е толкова устойчиво, то не просто не изчезва, а логично - натрупва се. Днес учените са открили PFAS дори в дъждовната вода, в ледовете на Арктика и в телата на полярни мечки. А Някои PFAS могат да останат в човешкото тяло повече от 8 години!
И тук идва въпросът: „Колко вредни са те?" Науката все още проучва всички ефекти, но има данни, че някои PFAS могат да влияят на здравето. Научни изследвания ги свързват с някои видове рак, нарушения на щитовидната жлеза, имунната система, висок холестерол и проблеми в развитието на децата. Също така е намерена пряка връзка между натрупването на PFAS в кръвта на бременни с проблеми при бременността им. Натрупването им има също данни и за по-ниска ефективност на ваксините при децата и дори с хормонални нарушения. Естествено, не всички PFAS са еднакво опасни, но фактът, че ги намираме навсякъде и че се натрупват в телата ни, държи нащрек не само обществото, но и учените.
Как се натрупват PFAS в нас и в природата?
PFAS имат свойството да се натрупват. Това означава, че малки количества, поети с времето, се събират в организма. Можем да ги погълнем чрез водата, храната (особено риба и морски дарове), дори през кожата или чрез въздуха. Веднъж попаднали в тялото, PFAS остават там с години. Същото се случва и в природата. PFAS се натрупват във водните басейни, в рибите, в почвата, а после се връщат обратно към хората чрез хранителната верига.
В момента светът е в търсене на решения. Индустрията се опитва да намери алтернативи, които да са също толкова добри, но по-безопасни за природата и хората. Вече има тигани без PFAS, дрехи с нови покрития, опаковки от други материали. Но да се откажем изцяло от „вечните химикали“ не е лесно, защото те са се вмъкнали в почти всяка сфера на живота ни. Производителите работят върху нови технологии, които да заменят PFAS, но това изисква време, инвестиции и много изпитвания, за да сме сигурни, че новите вещества ще са безопасни.
Междувременно учените и организациите по света работят усилено, за да разберат по-добре как PFAS влияят на здравето и природата. Все повече държави започват да следят за наличието на PFAS във водата, храната и продуктите, а хората стават все по-информирани и търсят алтернативи.
Какво можем да направим ние?
PFAS са чудесен пример как науката може да направи живота ни по-лесен, но и как трябва да внимаваме с нещата, които използваме всеки ден. Ако сте любопитни, оглеждайте се за продукти, които са обозначени като „PFAS-free“ или „без вечни химикали“ - такива вече има все повече. Можете да избирате съдове без незалепващо покритие или такива, които са доказано безвредни. да избягвате опаковки за храни, които са мазноустойчиви, да четете етикетите на козметиката и като цяло да подбирате продукти с явна информация за състава им.
Освен това, ако имате възможност, подкрепяйте инициативи за опазване на околната среда, защото колкото повече хора знаят за PFAS, толкова по-лесно ще се намерят решения и ще се намали употребата им, а от там респективно и производството им. Например в Швеция и Дания има ресторанти, които рекламират, че опаковките им са без PFAS, а вече се изработват и дрехи за планинари, които са водоустойчиви без използване на „вечни химикали“. Дори в някои страни вече има специални филтри за вода, които премахват PFAS.
Какъв е европейският регулаторен подход?
Европейският съюз възприема цялостен и централен подход към регулацията на PFAS, за разлика от по-фрагментирания модел в САЩ, където отделни щати често въвеждат собствени правила. Основните стълбове на европейската регулация са:
REACH: Регламентът за регистрация, оценка, разрешаване и ограничаване на химикали (REACH) е в основата на европейската политика за PFAS. През 2023 г. пет държави (Германия, Дания, Нидерландия, Норвегия и Швеция) предложиха „универсална“ забрана на PFAS като клас, който обхваща хиляди вещества. В момента предложението се оценява от научните комитети на Европейската агенция по химикали (ECHA) като се разглеждат възможности за пълна забрана или забрана с временни изключения за критични приложения.
Директива за питейната вода: От 2026 г. в ЕС ще се въведат лимити за PFAS в питейната вода - 0,1 μg/l за 20 специфични PFAS и 0,5 μg/l за всички PFAS общо. Това са далеч по-строги мерки от повечето американски стандарти, където лимитите варират по щати и често са по-високи.
Регламент за опаковките и отпадъците от опаковки (PPWR): От август 2026 г. ще се забрани пускането на пазара на опаковки за храни, съдържащи PFAS над определени прагове: 25 ppb за единичен PFAS, 250 ppb за сбора на измерените PFAS и 50 ppm за всички PFAS, включително полимерните.
Ограничения в специфични сектори: Въвеждат се забрани за PFAS в козметиката, текстила, пожарогасителните пяни и други продукти, като се предвиждат преходни периоди за индустрии, където все още няма алтернативи.
Регламент за персистентните органични замърсители (POPs): PFOS, PFOA и PFHxS са вече забранени или силно ограничени в ЕС, съгласно международните ангажименти по Стокхолмската конвенция.
Може би тук е мястото да сравним политиките и стратегиите на ЕС с тези на САЩ. В тази връзка ЕС прилага единна регулация за всички държави членки, докато в САЩ федералните правила често са по-общи, а отделни щати въвеждат по-строги или специфични забрани. Също така ЕС залага върху превенцията като въвежда ограничения за целия клас PFAS, докато в САЩ регулациите често са насочени към отделни вещества или продукти. В ЕС се предвиждат по-дълги преходни периоди за критични приложения (напр. медицински изделия, електроника), докато някои американски щати въвеждат незабавни забрани за определени продукти.
Любопитен е фактът, че въпреки нарастващата регулация, проучвания показват, че само 29% от европейците са запознати с PFAS, но след информиране 81% изразяват загриженост за здравето си, а 84% - за околната среда. Всъщност, PFAS са пример за това как технологичният напредък може да доведе до неочаквани и дълготрайни последици за здравето и околната среда. Европейският съюз поема водеща роля в борбата с „вечните химикали“ чрез цялостна регулаторна рамка, която се стреми да ограничи употребата им, да стимулира иновациите и да защити обществото. Мерките на ЕС се очаква да окажат значително влияние върху индустрията и ежедневието през следващите години.
Важно е да не се плашим, а да бъдем любопитни и отговорни. И кой знае - може би след време ще разказваме на децата си за „вечните химикали“ като за нещо от миналото! А до тогава - нека бъдем малко по-внимателни с това, което използваме, и да не забравяме, че всяка промяна започва с малка стъпка.
