Ревматоидният артрит е автоимунно заболяване, за което все още няма лечение. Учените търсят начини да го откриват по-рано, за да предотвратят неговото развитие, като една от основните области на изследвания са биомаркерите в кръвта.
При хора с риск от заболяването често се откриват високи нива на автоантитела години преди появата на първите симптоми като болка и подуване в ставите. Тези антитела могат да помогнат за ранно откриване на болестта, но не всички хора с такива антитела я развиват.
Ново проучване описва как имунната система се променя, когато човек преминава от риск към действителна поява на симптоми. Това може да позволи по-ранно откриване и разработване на превантивно лечение за хората в риск.
Трудността идва от факта, че много хора с повишен риск никога не развиват болестта. Затова проучванията за превенция трябва да избягват ненужно лечение на хора, които няма да се разболеят. Въпреки това резултатите дават надежда за по-точни методи за прогнозиране и нови възможности за превантивна терапия.
Ревматоидният артрит възниква, когато имунната система погрешно атакува собствените тъкани на организма, най-вече обвивката на ставите.
Лекарствата, които се използват при ревматоиден артрит, могат да забавят развитието на заболяването и да го държат под контрол, но не възстановяват вече настъпилите увреждания. Въпреки това, 5 до 27% от пациентите не реагират на лечението, а при останалите често има рецидиви дори след ремисия.
Затова ранното откриване на хората в риск е ключово, тъй като може да помогне да се предотврати прогресията на заболяването. В световен мащаб ревматоидният артрит засяга милиони и струва милиарди за лечение, което прави превенцията особено важна. Ако се намерят начини да се предотвратят първите подути стави или да се „пренастрои“ имунната система още в рисковата фаза, хората може никога да не развият пълна форма на заболяването или да имат по-лека негова проява.
Приблизително 3-5 години преди първите симптоми хората, които ще развият ревматоиден артрит, често имат повишени нива на антицитрулирани протеинови антитела (ACPA) и ревматоиден фактор (RF). Въпреки това само 30–60% от тях действително развиват болестта, което означава, че тези показатели не са достатъчно точни предиктори.
В момента се правят опити за превантивни терапии при хора с високи нива на ACPA и RF. Анализът на имунния профил на хората в риск може да помогне за по-добро разбиране на механизма на РА и за по-точно насочване към тези, които наистина ще прогресират към клинични симптоми, казват учените.
В проучването участват 45 души в рисковата група, от които 16 развиват ревматоиден артрит по време на проследяването. Освен това са включени 11 души с ранен артрит и контролна група от 38 здрави участници.
Изследователите установяват, че хората с риск от ревматоиден артрит имат по-високи нива на възпалителни протеини и повече имунни клетки като моноцити в сравнение със здрави лица. Тези признаци на възпаление се наблюдават и при хората, които по-късно не развиват заболяването.
При хората, които развиват артрит („конвертери“), се откриват специфични промени в активността на В и Т лимфоцитите. Тези клетки се активират от антигени, размножават се и се превръщат в ефекторни и паметни клетки. При ревматоиден артрит част от В-клетките започват да произвеждат автоантитела, които атакуват обвивката на ставите.
Резултатите показват, че именно промяната в имунния профил на В и Т клетките играе ключова роля за преминаването от рисково състояние към клинично изявен ревматоиден артрит.
Референции:
Chauhan, Krati, et al. „Rheumatoid Arthritis.” PubMed, StatPearls Publishing, 25 May 2023, www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK441999/.
Espinoza, Valerie E., and Prabhu D. Emmady. „Histology, Monocytes.” PubMed, StatPearls Publishing, 24 Apr. 2023, www.ncbi.nlm.nih.gov/books/NBK557618/.
Материалът има информативен характер и не може да замести консултацията с лекар. Преди да предприемете лечение, задължително се консултирайте с лекар.
