„Принципна позиция на Министерството на здравеопазването е, че лекарите, както и всички медицински специалисти, трябва да получават справедливи и достойни възнаграждения, обаче министърът на здравеопазването няма правомощия да определя минималните възнаграждения в лечебните заведения (с изключение на второстепенните разпоредители с бюджет), тъй като това е в правомощията и отговорността на техните административни ръководства и е в рамките на тяхната оперативна самостоятелност“ - това посочват в позиция от здравното министерство, съобщи БНР.
Министърът на здравеопазването доц. д-р Силви Кирилов е разпоредил изготвянето на доклад относно официално входирано в министерството писмо, съдържащо предложения за реформи в областта на здравеопазването от Инициативен комитет на Национален здравен протест „Бъдеще в България“. Те могат да бъдат обобщени в две категории – от финансов характер и касаещи процеса по специализация, съобщиха от още от МЗ.
„Като самостоятелно юридическо лице, всяко лечебно заведения има разработени свои правила за работна заплата, въз основа на които се начисляват работните заплати на работещия персонал, като възнагражденията са съобразени с финансовото състояние на съответното дружество“, пишат от здравното ведомство.
По отношение на процеса на специализация:
Според решение на Върховния административен съд от 7 юли 2014 г. министърът на здравеопазването не може сам да се оправомощава с компетентността да определя общия брой на специализантите с подзаконов нормативен акт, посочиха от МЗ.
„Законът е определил правомощията на министъра на здравеопазването, като ги е ограничил само до определяне на броя на специализантите, субсидирани от държавата в съответствие с целите и приоритетите на националната здравна стратегия. От изложеното е видно, че министърът няма правомощия да определя всички места за специализанти в страната, а само местата, финансирани от държавата“, добавят от министерството.
И още: С цел осигуряване на максимална обективност и ясни критерии за подбор от страна на работодателите се провежда конкурс по реда на Кодекса на труда. При него трябва да се вземат предвид редица показатели, а именно - среден успех от следването и от държавните изпити; оценките по учебните дисциплини, съответстващи, включващи или най-близки до специалността, за която се кандидатства; резултатът от проверка на познанията на кандидата по специалността, за която кандидатства; други умения и компетенции, необходими за заемането на длъжността (социални, организационни, компютърни, езикови и др.)
Във връзка с конкурсите за специализация на лекарите от Министерството на здравеопазването отбелязват още:
„За класиране на кандидатите базите за обучение формират бал от всеки един от посочените компоненти, като преценяват индивидуалната му тежест. Правилата за балообразуването и за класирането на кандидатите се публикуват още в обявата за конкурса. Протоколът от проведения конкурс се публикува на интернет-страницата на базата за обучение.
По този начин е осигурена максимална обективност и прозрачност при провеждането на конкурсите по Кодекса на труда за специализанти.
Въвеждането на централизирани конкурси за прием на специализанти би било в противоречие с действащото трудово законодателство, което предоставя право на работодателите да извършват подбор на служителите си.
В допълнение припомняме, че Министерството на здравеопазването определя два пъти годишно места за специализанти, финансирани от държавата. На всички специализанти, заели такива места, МЗ заплаща таксите за теоретично обучение и за практическо обучение, което се провежда извън основната база на обучение“, пишат от МЗ.
Настоящи и бъдещи лекари и медицински специалисти протестират за по-добри условия на работа и стартово възнаграждение от три минимални работни заплати. Протестът, под наслов „Бъдеще в България“, е пред сградата на МЗ.
Младите лекари настояват да има утвърдена начална заплата за новозавършили медици, която да се прилага във всички лечебни заведения, независимо от техния източник на финансиране.
