25 години след смяната на пенсионния модел, пенсионерите отново се увеличават, а реалният стаж намалява

Какво искат хората? Искат да работят по-малко. Да не се осигуряват върху целия си осигурителен доход. Да плащат по-ниски осигуровки. Да се пенсионират по-рано. А накрая да получават по-висока пенсия.

Така започна презентацията си на последния дебат за пенсионния модел у нас Николай Василев, бивш вицепремиер и министър в две правителства. Тече шестмесечният срок за изготвяне на пътна карта за нова пенсионна реформа, поради което тези дискусии ще стават все по-чести, макар че на тях рядко се пита какво искат хората, а повече се обсъжда какво да се прави системата. От анализите и дебатите до момента се оформя един ясен консенсус около проблемите - ранно пенсиониране, инвалидни пенсии, твърде много хора на минимална пенсия, загуба на връзка с осигурителния принос, куп социални плащания в системата, които, както каза бившият социален министър Христина Христова, пречат тя да се види в чистия й вид. Имаме и щуротии, както ги определи бившият финансов министър Владислав Горанов, като вечната ковид добавка от 60 лв. за всеки настоящ и бъдещ пенсионер. Имаме и достатъчно проблеми извън системата, които допълнително я подкопават - демографска катастрофа, сива икономика, липса на доверие. А сега вече имаме и огромна зависимост на пенсиите от бюджета и обратното. Както каза Николай Василев, „сега само раздаваме пенсии и нищо друго не се случва в държавата“.

Изминаха десет години, откакто за последно бяхме на прага на пенсионна реформа (реформата „Калфин“ бе замислена през 2015 г. и въведена от 2016 г.). От началото на най-голямата пенсионна реформа на новото време - въвеждането на тристълбовата пенсионна система, вече има четвърт век. Днес ефектите от увеличаването на осигуровките и затягането на условията за пенсиониране не се усещат - дефицитът е огромен и от пандемията насам само расте, а от миналата година и броят на пенсионерите тръгна нагоре. Какво се случва с някои от основните характеристики на пенсионната система встрани от най-коментираната - размерът на пенсиите? Статистиката на НОИ дава някои много изненадващи отговори.

Работим все по-малко за пенсия

Когато започна голямата реформа в пенсионната система през 2000 г. условията за пенсиониране бяха 55 години и 6 месеца възраст и 32 години и 6 месеца стаж за жените, и 60 години и 6 месеца възраст и 37 години и 6 месеца стаж за мъжете. 25 години по-късно възрастта за жените е 62 години и 4 месеца, а стажът - 36 години и 8 месеца. Мъжете се пенсионират тази година на 64 години и 8 месеца с 39 години и 8 месеца стаж.

За 25 години изискуемият стаж за жените се е увеличил с 4 години и 2 месеца, а за мъжете - с 2 години и 2 месеца. Това обаче удивително се разминава с реалния стаж, с който се пенсионират новите пенсионери - той върви в обратна посока. През 2000 г. средният осигурителен стаж при новоотпуснатите пенсии за трета категория труд е бил 36 години. През 2024 г. е... 33,6 години, като това е и най-ниското ниво от 2000 г. насам.

Многократно е коментирано, че в последните години се увеличават хората, които не отговарят на пълните условия за излизане в пенсия, най-вече защото в пенсионната система влизат кохорти с все повече стаж от годините на прехода. Тези хора може да имат повече периоди на безработица, работа без осигуряване, пребивавания в чужбина и пр., поради което по-трудно събират необходимите години. В последните години се направиха и редица промени в обхвата и признаването на действителния стаж, който позволи даже хора с доста по-малко от 15 реално изработени години да получават пенсия.

Мъжете работят по-малко от жените

Крайната цел на реформата е възрастта да се изравни за мъжете и жените. Това трябва да бъде постигнато през 2037 г., когато и двата пола ще се пенсионират на 65 г. Изискванията за стаж обаче винаги остават различни - в края на реформата те ще са 37 г. за жените, 40 г. за мъжете.

Това, че мъжете работят по-дълго за пенсия, е едно от неизменните правила на системата. Реалността обаче и тук поднася голяма изненада. От известно време насам мъжете всъщност се пенсионират с по-малък среден осигурителен стаж в трета категория труд от жените. През 2000 г. разликата между двата пола е била над 8 години повече за мъжете (средният осигурителен стаж при жените е бил 32,2 г., а при мъжете - 40,9 г.). През 2024 г. средният стаж на жените е 33,9 г., а на мъжете... 33,1 г. Това преобръщане става факт за пръв път през 2022 г.

Чакаме по-дълго за пенсия

Изненади при средната възраст на излизане в пенсия няма. И мъжете, и жените се пенсионират на възраст, която надхвърля изискванията за съответната година на КСО. През 2000 г. жените са излизали в пенсия средно на 56,1 години (данните са за възраст при пенсиониране в трета категория труд и се отнасят за новоотпуснатите през съответната година пенсии), а мъжете - средно на 59,7 г. През 2024 г. средната възраст на излизане в пенсия при жените е 63,7 г., а при мъжете - 65,9 г.

Тук вероятно основният фактор е не толкова отлагане на пенсионирането по желание, тъй като за него няма реални стимули, а отново липсата на достатъчно стаж за пенсиониране по обичайните условия. В такъв случай човек трябва да чака до 67-годишна възраст, като трябва да докаже минимум 15 години действителен стаж, в който напоследък бяха включени и периоди, които не са действително отработени, но са единственият начин изселниците ни в Турция да получат български пенсии.

Броят на пенсионерите вече се увеличава

В началото на реформите пенсионерите бяха около 2,3 млн., като абсолютният връх е през 2000 г. - 2 375 149 души средномесечно. За четвърт век броят им е намалял с 330 392 души. През 2024 г. за пръв път тенденцията на намаляване се обърна и пенсионерите се увеличиха спрямо предходната година, макар и със съвсем малко - 13 566 души, до 2 044 757, главно заради облекченията в инвалидните пенсии и действителния стаж. Една трета от общото намаление спрямо 2020 г. обаче не се дължи на реформи, а на двете кошмарни години на пандемията, в които България изпусна положението и стигна второ място по смъртност в света.

Системата никога не е била по-щедра

Наскоро от Фискалния съвет публикуваха виждания за състоянието на пенсионната система на база отчета на ДОО за 2024 г. В анализа им се отбелязваше един любопитен факт - пенсиите в България вече приличат на европейските по коефициент на заместване на дохода, при това при двойно по-лошо съотношение на пенсионери към осигурени от средното за ЕС и ОИСР. Това, според Фискалния съвет, прави системата неустойчива в дългосрочен план, тъй като тя е силно зависима от трансфер на данъчни приходи.

Брутният коефициент на заместване на дохода е важен показател за щедростта на пенсионната система. Той показва съотношението на средната пенсия към средния осигурителен доход за съответната година. В доклада на Фискалния съвет е посочено, че брутният коефициент на заместване на дохода е 53,3% през 2024 г., като е близък до средния за ЕС (54,8) и над средният за страните от ОИСР (50,7). За сравнение, през 2008 г. този коефициент е бил 41,7%.

Рекордно малко пенсионери тежат на работещите

През 2024 г. 100 работещи са издържали 72,2 пенсионери - най-благоприятното съотношение от 2000 г. насам. В началото на реформата има дори години, в които, според статистиката, осигурените лица са били по-малко от пенсионерите (въпреки че заетите са били винаги повече). През 2001 г. например осигурените лица са били 2 311 091 души, а пенсионерите - 2 369 990 души. През 2002 г. осигурените са 2 170 061, а пенсионерите - 2 344 195. Днес нещата са много по-различни - 2 831 696 осигурени за 2 044 757 пенсионери. И тук обаче причината не е толкова в реформата, колкото в пандемията и избуялата след критичната 2020 г. заетост. Уви, това благоприятно съотношение по никакъв начин не се отразява на дефицита и стабилността на системата.

44 млрд. нов дефицит само за пет години

Дефицитът е една от вечните теми на държавното обществено осигуряване. Той се обсъждаше непрекъснато и пораждаше промени дори когато беше само 546 млн. лв. (2002 г.). През 2024 г. трансферът от държавния бюджет за ДОО надхвърли 11 млрд. лв., като само за последните пет години се увеличи повече от два пъти.

2008 г. е последната, в която трансферът от бюджета към ДОО е под 3 млрд. лв. (2,683 млрд. лв.). В същата година БСП направи преизчисление на пенсиите, което увеличи около 1 085 000 пенсии (62,6 на сто от всички пенсии за трудова дейност към онзи момент) средно със 8,5%. Именно това преизчисление беше повод за крилатия цитат на Борисов: „Пенсионерите изядоха фискалния резерв“. На следващата година дупката в пенсионния бюджет вече е 3,89 млрд., а през 2010 г. скача на 4,83 млрд. лв. Възходът е спрян от реформата на Ивайло Калфин, или по-точно от двете повишения на осигуровките с по 1 пр. п. от 2017 и от 2018 г. Още в първата година недостигът намалява с над 396 млн. лв. до 4,6 млрд. лв. На следващата година са спестени още 265 млн. лв. Но през 2020 г. стабилизирането приключва с хаотичните решения в първата пандемична година и наливането на ковид добавки с неясна цел. В резултат на това през 2020 г. трансферът от бюджета скача неимоверно - от 3,93 млрд. през 2019 г. на 6,25 млрд. лв. От 2020 до 2024 г. ДОО формира още над 44 млрд. лв. дефицит, а уж всяка реформа има за цел именно да намалява тези милиарди.

Вижда се кое подклажда най-много този пожар - безцелните плащания на калпак, увеличенията, които не са покрити с приходи от осигурителни вноски. Уви, вижда се и кое е най-лесното и бързо решение - увеличение на осигуровки, а не отстраняване на дефекти. Впрочем, това е още един консенсус сред управляващите - всички рутинно коментират, че първият стълб е счупен, но никога не виждат вината у себе си.