Всяко бебе в Англия ще премине ДНК скрининг, за да се оцени риска му от фатални заболявания и да получи персонализирани здравни грижи, съобщават британските медии.

В рамките на едно десетилетие всяко новородено ще премине през пълно геномно секвениране, което оценява риска от стотици заболявания. Инициативата е част от правителствена инвестиция в размер на 650 милиона паунда в ДНК технологии.

Министърът на здравеопазването Уес Стрийтинг заяви, че генната технология ще позволи на Британската здравна служба да „прескочи болестите, така че да сме пред тях, вместо да реагираме на тях“.

Министерството на здравеопазването и социалните грижи заяви, че геномиката и изкуственият интелект ще бъдат използвани за „революционизиране на превенцията на заболяванията“ и осигуряване на по-бързи диагнози и „ранен предупредителен сигнал за заболяване“.

Има приблизително 7000 генетични заболявания, като в момента на новородените бебета в Англия се предлага кръвен тест чрез убождане на петата, който проверява за девет сериозни състояния, включително кистозна фиброза.

„Със силата на новите технологии пациентите ще могат да получават персонализирани здравни грижи, за да предотвратят влошаване на здравето, преди да се появят симптомите, намалявайки натиска върху услугите на NHS и помагайки на хората да живеят по-дълъг и здравословен живот.“, каза в изявление министърът на здравеопазването.

„Революцията в медицинската наука означава, че можем да трансформираме NHS през следващото десетилетие от услуга, която диагностицира и лекува влошено здраве в такава, която го прогнозира и предотвратява“, посочи Стрийтинг.

Секвенирането на ДНК дава много информация за човек, която след това може да се използва за прогнозиране на вероятността той да има определени генетични заболявания, обясни проф. Робин Ловел-Бадж, генетик в Института „Франсис Крик“ пред BBC.

Те включват състояния като мускулна дистрофия, чернодробни заболявания и някои бъбречни проблеми.

Финансирането за новата инициатива ще подкрепи и усилията на Genomics England за изграждане на една от най-големите изследователски бази данни в света с амбицията да съдържа над 500 000 генома до 2030 г.

Но проф. Ловел-Бадж предупреждава, че правителството ще трябва не само да наеме хора за събиране на данните, но и квалифицирани специалисти, които могат да ги интерпретират за пациентите.

„Имате нужда от хора, които да водят разговори с лица, които може да са засегнати от генетични заболявания“, каза той, добавяйки, че „едно от нещата, които ме тревожат“, е недостатъчният брой генетични консултанти.