Ново генетично проучване разглежда необичайно мащабно събитие на хибридизация, последвало ядрената авария във Фукушима, при което избягали домашни свине са се кръстосали с диви свине. Изследването показва, че майчините линии на домашните свине са ускорили смяната на поколенията, бързо разреждайки гените на свинете. Констатациите разкриват механизъм, който вероятно действа навсякъде, където се кръстосват подивели свине и диви прасета.
Хибридизацията между домашни животни и диви животни е нарастващ проблем в световен мащаб, особено след като местообитанията на подивелите свине и дивите свиня все по-често се припокриват. Подобна хибридизация често е свързвана с нарастването на популацията и екологичните щети, но биологичните механизми зад тези промени остават слабо проучени.
Естествен експеримент след Фукушима
Необичайна възможност за изследване на това се появява след аварията в атомната електроцентрала Фукушима Даичи през 2011 г. След евакуацията на хората, домашните свине избягали в изоставени земеделски земи и гори, където се кръстосвали с диви свине.
Без човешка дейност, регионът се е превърнал в рядък природен експеримент в хибридизацията.
Ново генетично проучване, ръководено от професор Шинго Канеко (Shingo Kaneko), заедно със съавтора д-р Донован Андерсън (Donovan Anderson) от Университета Хиросаки, публикувано онлайн в Journal of Forest Research на 22 януари 2026 г., разглежда това събитие и стига до неочакван извод. Вместо да удължат генетичното влияние на домашните свине, майчините линии на свине всъщност ускоряват генетичния обмен в популациите на дивите свине.
„Въпреки че преди това е било предполагано, че хибридизацията между повторно подивелите свине и дивите прасета може да допринесе за растежа на популацията, това проучване демонстрира – чрез анализ на мащабно хибридизационно събитие след ядрената авария във Фукушима – че бързият репродуктивен цикъл на домашните свине се наследява по майчина линия“, обяснява проф. Канеко.
Как са се наследили чертите на бързото размножаване
Домашните свине се характеризират с бърз, целогодишен репродуктивен цикъл, за разлика от дивите прасета, които обикновено се размножават веднъж годишно. Проучването показва, че тази черта се е запазила след бягството и е била предадена по майчина линия, което е довело до по-бърза смяна на поколенията и бързо разреждане на ДНК, разположени в ядрото на клетките, на свинете чрез многократно обратно кръстосване с диви прасета.
За да разкрият този механизъм, проф. Канеко и екипът му анализират митохондриална ДНК, наследявана от майката, заедно с ядрените генетични маркери от 191 диви свине и 10 домашни прасета, събрани между 2015 и 2018 г. Използвайки модели на популационна генетика, те оценяват колко поколения са изминали от хибридизацията и колко от домашните предци са останали.
„Изказахме хипотезата, че уникалната черта на домашните свине, бързият, целогодишен репродуктивен цикъл, може да е ключът“, разказва д-р Андерсън.
Неочаквани модели в произхода на свинете
Противно на очакванията, резултатите показват, че дивите прасета, носещи митохондриална ДНК от домашни свине, имат значително по-ниски пропорции на ядрени гени, получени от домашни свине, отколкото хибридите с майчини линии на диви свине. Много индивиди с майчини линии на домашни свине вече са били на повече от пет поколения разстояние от първоначалното кръстосване, което показва необичайно бърз генетичен обмен.
Проф. Канеко подчертава, че обстоятелствата във Фукушима са били изключителни. Внезапната липса на човешка дейност е създала условия, които са позволили на популациите на дивите свине да се разраснат бързо. В същото време, наследеното по майчина линия ускорено размножаване е изиграло допринасяща роля за скоростта на генетичната интрогресия.
Генетична интрогресия се нарича преносът на генетичен материал (алели) от един вид в генофонда на друг чрез хибридизация, последвана от многократно обратно кръстосване
Важно е да се отбележи, че откритията не се ограничават само до Фукушима.
„Искаме да подчертаем, че този механизъм вероятно се среща и в други региони по света, където се кръстосват подивели свине и диви прасета“, отбелязва д-р Андерсън.
Последици за контрола на инвазивните видове
Освен че допринася за фундаменталното разбиране на биологията и генетиката на дивата природа, изследването има практически последици за управлението на инвазивните видове.
„Констатациите могат да бъдат приложени към стратегиите за управление на дивата природа и контрол на щетите от инвазивни видове“, обяснява проф. Канеко. „Като разберат, че майчините линии на свинете ускоряват смяната на поколенията, властите могат по-добре да прогнозират рисковете от популационен бум."
Това прозрение би могло да помогне за по-целенасочени усилия за контрол, включително приоритизиране на премахването на хибридни индивиди със специфичен генетичен произход. Тъй като дивите свине продължават да се разпространяват в много региони на света, изучаването как майчината линия оформя генетичните промени може да се превърне във все по-важен инструмент за опазване и управление на дивата природа.
Справка: Donovan Anderson et al, Maternal lineage of rewilded swine in Fukushima contributes to faster introgression in wild boar populations, Journal of Forest Research (2026). DOI: 10.1080/13416979.2026.2619278
Източник: Escape from Fukushima: Pig-boar hybrids reveal a genetic fast track in the wake of nuclear disaster, Fukushima University
