В някои държавни органи трудовите разходи растат със 100% при съмнителни ползи от работата им

Държавните органи, избирани от Народното събрание, публично известни като регулатори, са изключително скъпи за джоба на данъкоплатеца, лесни за превземане на политиците, а ползите от работата им са най-малкото съмнителни.

Така могат да се обобщят основните изводи от проучването „Как работят (не)зависимите институции“, представено днес от Българския институт за правни инициативи. Изследването прави обширен анализ на 19 различни органа – като Комисията за защита на конкуренцията (КЗК), НЗОК, бюрото за контрол над СРС, Сметната палата и др., чиито членове се определят от депутатите.

От института напомнят, че тези институции играят ключова роля за контрола и надзора върху дейността както на гражданите, така и на бизнеса, а и на други публични органи. В законите те се определят като независими и би трябвало да работят като такива.

Доколко обаче са самостоятелни?

Неособено, както показва анализът. Няма единен, прозрачен и конкурентен подход при избора на членовете им; липсват ясно определени изисквания за управленски и професионален опит и експертиза; не разполагат със самостоятелен бюджет, което ги прави зависими от правителството; напълно инертни са и не показват воля и желание да се усъвършенстват. А парламентът, на който те трябва да се отчитат, проявява много слаб интерес към докладите за дейността им и неглижира контрола, който би трябвало да упражнява върху тях.

В същото време, тези институции се финансират с парите на данъкоплатците, които доста се охарчват за издръжката им. Тя постоянно расте с годините – през 2020 г., например, бюджетните разходи за изследваните 19 органа възлизат на 308 милиона, а четири години по-късно вече са стигнали 458 милиона (по 38 милиона месечно – бел.а.). Това е страхотен ръст – 150 милиона, за толкова кратък период от време.

И това не е всичко – особено фрапиращ е фактът, че от 70 до 90 процента от бюджетните разходи на тези институции отиват за заплати, осигуровки и бонуси на персонала им. Тези разходи бележат ръст с 61 процента между 2020 г. и 2024 г. При това близо 80 на сто от парите отиват за пет институции – НОИ, НЗОК, Сметната палата, антикорупционната комисия и Комисията за финансов надзор. Някои институции, като Икономическия и социален съвет, Комисията за защита на личните данни и БТА, отбелязват над 100 процента ръст на разходите за изследвания 4-годишен период.

Какво може да се промени?

В изследването се представят редица препоръки за подобряване на тези институции. На първо място, необходимо е да се предприемат мерки за защита срещу произволно или политически мотивирано предсрочно отстраняване на техните началници (пример – изгонването на бившия председател на Сметната палата Цветан Цветков – бел.а.); да се въведат единни специализирани критерии, на които да отговарят кандидатите за ръководни длъжности (пример за неспазването на такива изисквания имаше отново при избора на зам.-шефове на Сметната палата – бел.а.); да се изготвят единни правила за определяне на началническите заплати; да им се осигури самостоятелен бюджет; институциите да се подлагат на периодични прегледи и оценки за това как се справят с работата си отвън – например, от страна на партньорски институции.

Политически мнения

Политиците обаче смятат, че институционалната промяна по-скоро може да се постигне с политически и обществен натиск, отколкото с правила и процедури. Такава поне беше позицията на лидерите на ПП Кирил Петков и Асен Василев в отговор на въпроси на „Сега“ и „Медияпул“ на представянето на изследването.

Според Василев неподходящите кандидатури за регулаторите могат да се парират с медийно отразяване, което да провокира обществена съпротива, за да бъдат оттеглени. „Ние трябва да успеем да преведем сравнително сложната материя на регулаторите до сравнително прости послания, от които хората да разберат защо това рефлектира директно към техния живот“, очерта Петков задачата на политиците.

Конкретно по работата на регулаторите, Василев очаква до един-два месеца да приключи разследването срещу холдинга „Орион“. „До момента КЗК нищо не е правила по този случай“, отсече той. За ролята на шефа на НАП Румен Спецов в случая, който беше негово назначение, Василев заяви, че докато е бил финансов министър, с фирмите от „Орион“ са били сключени споразумения за разсрочено плащане на бюджетните им задължения и така са събрани над 50 милиона като данъци.

„Това, което сега се разкрива с офшорните сметки, там вече става въпрос за изнасяне на печалба през различни фирми на вход, на изход и т. н. Трябва да се огледа данъчно дали това представлява задължение или трябва да се прави през трансферно ценообразуване, което е трудно проверяемо. Ако са лъгали с квотите, това трябва да се докаже от МОСВ“, обясни Василев. За самия Спецов лидерът на ПП каза: „От момента, в който спрях да бъда министър, не съм се чувал с г-н Спецов нито веднъж."