Докато Литва, Латвия и Естония обучават медици за война и складират кислород за евакуация под обстрел, в България линейките все още чакат на опашка пред болниците. А ако утре ударят Русе? Или Варна? Знаем ли какво да правим?

Балтийските държави, граничещи с Русия и Беларус, вече не си правят илюзии. След 2022 г. и инвазията в Украйна, въпросът не е дали, а кога ще се наложи да действат в условия на война. И здравните им системи – обикновено в периферията на националната сигурност – изведнъж се оказват на фронтовата линия на подготовката.

В Литва болници складират турникети, линейки репетират евакуации под обстрел, а в Естония хората получават огнеупорни калъфи за лични документи. Все едно е филм, но е документален.

А сега – да погледнем към нас

България: Между „дано не се случи“ и „не знаем какво да правим“

Колко български болници имат действащи противобомбени укрития? Колко могат да поддържат работа без ток, вода и интернет? Има ли план за евакуация на ранени от гранични региони?

Нека сме честни: отговорът на повечето от тези въпроси е в неизвестни или е неудобен.

България е част от източния фланг на НАТО и има сухопътна граница с Турция (близо до горещи точки в Близкия изток), както и с Румъния, която се намира на метри от руските атаки по украинския Дунав. В Черно море, където български търговски кораби минават в сянката на дронови удари, ситуацията е напомняне, че войната не е далеч.

И все пак: подготвена ли е българската здравна система за хибридна или гореща криза?

„Военният потенциал“ на здравната ни система

Да, имаме мобилни екипи, имаме линейки. Но:

Колко от тях могат да работят в условия на военна блокада?

Има ли достатъчно наличности от кръв, адреналин и кислород в критични точки като Русе, Варна, Бургас?
Има ли ясно разпределение между цивилна и военна медицина, или ще се импровизира в движение?
Според последен одит на Сметната палата, само малка част от болниците разполагат с действащи аварийни генератори, а още по-малко – с автономни системи за вода и комуникация. Ако има координация между здравните и военните власти, тя поне не е публично известна.

„Ако избягаме всички, какво ще остане?“

Думите на латвийската лекарка д-р Аида Томсоне звучат болезнено познато:

„Ако утре има война и всички просто си вземат паспортите и избягат – тогава какво ще остане?“

У нас обаче, при криза, обществената логика често е: „някой друг ще се оправи“.

Но здравната система не може да импровизира, когато започнат да пристигат хора с откъснати крайници, изгаряния и травми от срутени сгради. Не може да се чакат „спуснати указания“. Тя трябва да има план, оборудване, и хора, които знаят какво да правят – преди да се наложи да го правят.

Какво можем да научим от Балтика?

Балтийските държави не са по-богати от нас. Но са по-организирани, по-прагматични и много по-безкомпромисни в подготовката си. Те не броят дните до евентуалната заплаха – те ги използват. Въпреки че не са в активна война, те се държат така, сякаш всеки ден може да бъде първи ден от нея.

А ние?

Ние се надяваме, че няма да се наложи. Но надеждата, както знаем, не е стратегия.

Какво да правим, ако се случи най-лошото?

Никой не иска да мисли за война, но и никой не иска да бъде неподготвен. Ето няколко базови съвета, които могат да се окажат жизненоважни:

• * Подготви си „аварийна раница“ – вода, основни лекарства (болкоуспокояващи, дезинфектанти, рецептурни медикаменти), батерийна лампа, копия от лични документи, дрехи за 48 часа и заредено външно зарядно.
• * Знай къде се намира най-близкото укритие – в панелните квартали често има стари мазета, пригодими при нужда. В новото строителство... по-добре попитай домоуправителя.
• * Научи как да реагираш при травма – как се поставя турникет, как се спира кървене, как се прави сърдечен масаж. Не чакай това знание да дойде от TikTok в последния момент.
• * Запиши важни номера на хартия – при срив в мобилната мрежа не разчитай на телефона си за всичко.
• * Създай семеен план – къде ще се срещнете, ако сте разделени? Кой за кого отговаря? Кой носи котката?

5 въпроса, които българската държава дължи на гражданите

1. Има ли актуален, публичен план за евакуация на население от гранични райони при конфликт?
2.  Колко болници в България разполагат с автономни системи за ток, вода и комуникация?
3.  Има ли спешен резерв от медицински материали, кислород и кръв в райони с военен риск?
4. Провежда ли се обучение на медицински екипи за работа в условия на бойни действия?
5. Как се координират здравната и военната система в сценарий на масови жертви?

Ако отговорите на тези въпроси не са ясни, не е защото питаме много. А защото сме чакали прекалено дълго да започнем да питаме.

ФрогНюз официално отправи запитване до Министерството на здравеопазването, с копие до Министерството на вътрешните работи, Министерството на отбраната и Съвета по сигурността към Министерския съвет, относно готовността на здравната система при военна или хибридна криза. Очакваме отговор по реда на Закона за достъп до обществена информация и ще го публикуваме при получаването му.

Констанца Илиева