Астрономите изненадаха света с откриването на нов космически спътник на Земята – макар и не съвсем истинска луна. Обектът, наречен 2025 PN7, представлява малък астероид, който следва орбита около Слънцето, но в продължение на десетки години е останал гравитационно „закачен“ към нашата планета. Именно заради това той е определян като квази луна.
Земята вече има опит с подобни „привърженици“. За разлика от т.нар. временни мини луни, които за кратко се завъртат около планетата и след това се отдалечават, квази луните се движат синхронно със земната орбита. 2025 PN7 е една от най-малките познати досега – диаметърът ѝ е едва между 19 и 30 метра. При най-близкото си преминаване тя се намира на около 299 000 километра от Земята, почти колкото разстоянието до истинската Луна.
Любопитното е, че небесното тяло се е криело пред очите на астрономите в продължение на почти 60 години. Едва на 29 август тази година телескопите на обсерваторията Pan-STARRS на върха Халеакала в Хавай са успели да го засекат. Последващ анализ на архивни данни показва, че то обикаля около Земята от десетилетия, без никой да го е забелязал. „Това е изключително труден обект за наблюдение – появява се в редки прозорци на видимост и е твърде слаб за повечето телескопи“, обяснява испанският астроном Карлос де ла Фуенте Маркос, публикувал първите научни данни за квази луната.
Според изследователите 2025 PN7 най-вероятно произхожда от астероидния пояс Арджуна – група миниатюрни небесни тела, чиито орбити силно наподобяват земната. Засега няма риск от сблъсък, а обектът вероятно ще остане в сегашната си орбита около шест десетилетия, преди да бъде „откъснат“ от слънчевата гравитация и изтласкан към далечна подковообразна траектория.
Откритието подчертава колко изненади все още крие нашата космическа околност. „Слънчевата система е пълна с тайни. Новият обект ни подсказва, че няма долна граница за размера на квази луните, които можем да открием“, допълва Маркос.
