На 24 май честваме Деня на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност. Празникът се отбелязва тържествено в цялата страна.
Изключително интересен текст с познавателна цел публикува Александър Стоянов. В него между другото пише:
"По-малко от четвърт век след въвеждането на глаголицата, става ясно че тази писмена система не отговаря на характеристиките на езика, говорен в България (което е нормално, предвид че е разработвана за днешна Чехия), което налага в Преславската школа да се създаде нова, българска писмена система, наречена в чест на св. Константин Кирил - Кирилица.
В нейното създаване участват учениците на Светите братя, български книжовници и, много вероятно, лично княз Симеон. Така създадената писменост и обвързаната с нея граматическа система, са БЪЛГАРСКИ, а не славянски. Именно тази БЪЛГАРСКА писмена система ще бъде разпространена в околните на България територии в периода X-XI век..."
Ето и пълния текст:
"Понеже наближава 24 май, да уточним няколко важни неща:
1. Кирил и Методий са "ромеи" (римляни, византийци), чиято задача е да създадат писменост за славяноезичното население на Великоморавия. Техният баща - Лъв, е виден ромейски сановник и военен. Самият Методий служи дълги години в ромейските тематични войски, в това число и като "военно аташе" сред славянските племена, живеещи в географската област Македония. Майката на братята е от местен славянски произход, от племената, населяващи периферията на тогавашните ромейски територии. По времето на раждане на светите братя (815, 827 г.), териториите на съответните племена още не са присъединени от Персиян. По това време българските територии достигат на юг до района на Сердика (София).
2. Кирил и Методий никога не са идвали в България, която в периода на тяхната дейност е вражеска страна спрямо Източната римска империя. Те обикалят Хазария, Абасидския халифат, Италия, Великоморавия и Панония и минават през владенията на източните франки. Кирил е владеел няколко езика - гръцки, латински, иврит, арабски и майчиното си, западно славянско наречие.
3. Кирил и Методий успешно защитават в Рим и Константинопол правото на отделните народи да изповядват християнството на свой език, което, наред с мисионерската им дейност, ги прави светци с общоевропейско значение.
4. Глаголицата, създадена от Солунските братя около 855 г. е донесена в България през 885 г. от учениците на братята и служи за основа за създаване на Охридската книжовна школа, а след това и на Преславската. Борис буквално открадва писмеността от ромеите, за които сдобиването на българите със собствена писменост е изключително нежелано. Византия се надява да асимилира България чрез гръцкия език.
5. По-малко от четвърт век след въвеждането на глаголицата, става ясно че тази писмена система не отговаря на характеристиките на езика, говорен в България (което е нормално, предвид че е разработвана за днешна Чехия), което налага в Преславската школа да се създаде нова, българска писмена система, наречена в чест на св. Константин Кирил - Кирилица. В нейното създаване участват учениците на Светите братя, български книжовници и, много вероятно, лично княз Симеон. Така създадената писменост и обвързаната с нея граматическа система, са БЪЛГАРСКИ, а не славянски. Именно тази БЪЛГАРСКА писмена система ще бъде разпространена в околните на България територии в периода X-XI век и ще бъде възприета от тези народи като основно средство за записване на съответните езици. Същевременно, глаголицата, премахната в Моравия от германското духовенство, е пренесена в Хърватия и Босна и се използва от тамошните католици до края на Средновековието, тъй като е съвместима с тяхното западнославянско наречие.
