Малко след Освобождението на България през 1878 г. младата държава се изправя пред необходимостта да създаде собствена финансова идентичност. В онези бурни години, когато българската политическа и икономическа независимост все още се формира, една от ключовите стъпки е въвеждането на национална валута.
През 1880 г. Народното събрание приема „Закон за правото на рязане на монети в Княжеството“, с който се ражда българският лев, разделен на сто стотинки. Монетите, отсечени скоро след това в Бирмингам, Англия, и в Русия, са първите стъпки към изграждането на парична система. Но истинският пробив идва през 1885 г., когато Българската народна банка получава правото да емитира банкноти – хартиени пари, които променят начина, по който българите разбират икономиката и търговията.
На 1 август 1885 г. в санктпетербургската печатница „Экспедиция государственных бумаг“ е отпечатана първата българска банкнота с номинал 20 лева и номер 000001. Заедно с нея е пусната и банкнота от 50 лева. Тези първи хартиени пари, създадени в Русия, са далеч от днешните цветни и защитени купюри – с размери 150 на 97 мм, те носят държавния герб и воден знак на БНБ. Дизайнът им е дело на българина Георги Кирков, единственият по онова време роден специалист по модерни графични изкуства.
Изборът на руска печатница не е случаен – България, току-що освободена с помощта на Русия, разчита на руския опит и инфраструктура, за да постави основите на своята финансова система. Първата емисия е скромна, само 213 000 лева, тъй като БНБ се опасява, че населението, свикнало със сребърните монети, ще приеме новите хартиени пари с недоверие. И наистина се случва точно това - българите гледат скептично на банкнотите, които, макар и обезпечени със злато, създават т. нар. ажио (разлика между номиналната и реалната пазарна стойност) спрямо сребърните монети.
Нещо повече - след Освобождението България наследява сложна икономическа ситуация от Османската империя, където в обращение циркулират множество чуждестранни монети и банкноти, включително турски лири, пиастри, златни и сребърни монети от различни държави, както и френски златни франкове. Тези валути остават широко разпространени в свободна България, включително и в началото на XX век. Причината е, че търговците и населението са свикнали да използват тези чуждестранни валути, особено златните и сребърните монети, които се ползват с високо доверие.
През 1885 г. България се управлява от правителството на Петко Каравелов, който се опитва да стабилизира младата държава в условията на политически и икономически предизвикателства. Финансов министър по това време е Михаил Тенев, чиято роля е от решаващо значение за финансовото управление на страната и за подкрепата на новосъздадената парична система. Българската народна банка, основана през 1879 г. от Временното руско управление, е под ръководството на Иван Евстратиев Гешов, който става неин управител през 1883 г.
Гешов, изтъкнат финансист и бъдещ министър-председател, играе водеща роля в утвърждаването на БНБ като независима институция, способна да емитира собствени банкноти и да регулира паричното обращение. Неговото управление бележи началото на усилията за изчистване на монетното обращение от чуждестранни монети и за справяне с икономическите кризи в края на XIX век.
През 1885 г. българският лев е обвързан със златния стандарт и е еквивалентен на френския франк, част от Латинския монетен съюз. Това означава, че 20 лева имат стойност, сравнима с 20 златни франка, което им придава значителна покупателна способност за времето, особено в селскостопанска икономика като българската.
Цената на хляба в края на XIX век в Източна Европа варира, но обикновено килограм хляб струва около 0,10–0,20 лева. С 20 лева е можело да се купят около 100–200 кг хляб, достатъчни за изхранване на едно семейство за месеци. Наемът на скромна къща или стая в градовете като София или Пловдив е бил около 5–10 лева на месец, тоест с 20 лева е можело да се покрие наем за няколко месеца в по-скромни условия. С подобна сума е можело да се купи и малък парцел земя от 1-2 декара в някой от селските райони.
По отношение на доходите, дневната надница на един работник за земеделска или строителна работа се е движела в диапазона около 0,50–1 лев на ден, а заплатите на държавните чиновници са били от порядъка на 20-30 лева на месец.
През 1924 г., в условията на тежка икономическа криза след Първата световна война и задълженията, наложени на страната по Ньойския договор, Българската народна банка решава да пусне нова емисия банкноти с номинал 5000 лев. За първи път те са отпечатани в България, в Държавната печатница в София. Тази банкнота, станала известна като „ботевка“ заради лика на Христо Ботев на гърба ѝ, е пусната в обращение през октомври 1924 г., само 45 дни след поръчката, благодарение на бързата работа на печатницата. На лицевата ѝ страна е изобразен цар Борис III във военна униформа, а дизайнът е дело на художника Христо Лозев, гравьор в Държавната печатница.
„Ботевката“, с размери 195 на 92 мм, включва воден знак с изправен лъв и е отпечатана в сиво-зелени, кафяви и тъмнозелени тонове. С тираж от 1,6 милиона броя, подписана от управителя на БНБ К. Бояджиев и касиера М. Венков, тя е първата българска банкнота, която представя историческа личност.
Въпреки строгите мерки за сигурност обаче, „ботевката“ става обект на мащабна фалшификаторска афера през 1925 г., при която са отпечатани близо 10 000 фалшиви купюри. Заради този случай банкнотата е извадена от обращение през 1926 г. и днес тя е изключително рядка и ценна за колекционерите.
Парите и утвърждаването на българската независимост, пише още Мениджър.бг.
След първите банкноти, отпечатани в Русия, и „ботевката“ от 1924 г. в Държавната печатница, България продължава да разчита основно на чуждестранни печатници в Германия, Англия и САЩ за производството на своите хартиени пари през следващите десетилетия. Тези печатници предлагат напреднали технологии и опит, които младата българска държава все още не притежава.
Пълна самостоятелност по отношение на печатането на банкноти е постигната едва през 1998 г., когато БНБ открива собствена печатница в София, предназначена за банкноти и ценни книжа с висока степен на защита. Този момент бележи края на зависимостта от външни доставчици и укрепва националната независимост в производството на българската валута.
Първите български банкноти, включително „ботевката“ от 1924 г., макар и посрещнати с недоверие от българите, полагат основите на модерната финансова система на страната. Те са символ на независимостта и амбицията на младата държава да се утвърди на международната икономическа сцена. Днес тези купюри, отпечатани преди близо век и половина, са рядкост и се съхраняват предимно в частни колекции или държавни трезори, като първата 20-левова банкнота може да се види в Историческия музей в Габрово.
Пътят на българските банкноти от Санкт Петербург до собствената печатница на БНБ в София отразява не само технологичния напредък, но и усилията на поколения българи да изградят стабилна и независима икономика.
