Значително повишена избирателна активност в сравнение с първия тур и заличаване на разлика от 21%, това показа проведеният в неделя втори тур на президентските избори в Румъния.
По принцип, когато гласуват на президентски избори, румънците са по-активни на втория тур. В случая обаче става дума за покачване на активността с 10%, като тя достига до 65%. Това надхвърля, и то значително, дори активността при избирането за първи път на предишния президент Клаус Йоханис, който изпълняваше функциите си много авторитетно и запази доверието на избирателите до излизането си от президентската институция.
Сега Румъния се намираше в сложна ситуация. След първия тур Джордже Симион, съперникът на Никушор Дан, имаше преднина от 21%, която на пръв поглед изглеждаше непреодолима. Сериозен проблем произтече и от обстоятелството, че партийната система в Румъния се намира в лошо състояние. Тя е дезорганизирана, системните формации трудно комуникират помежду си и не са склонни да си оказват подкрепа една на друга, за да парират появата на антиевропейски и шовинистки явления каквито са и Джордже Симион, и Калин Джорджеску. Джорджеску е кандидатът, който преди няколко месеца беше касиран от Конституционния съд в Румъния поради уличаване в наличието на руски връзка и руска пропаганда, провеждана в негова полза, особено в социалните мрежи.
Симион заяви, че ако спечели президентските избори ще посочи Джорджеску за премиер. Това де факто бе опит за противопоставяне между избирателите и институциите. Т.е. да се формират и развият нагласи сред обществото, според които Конституционният съд е действал не съобразно обективни обстоятелства и правни норми, а просто е имал за цел да отстрани Джорджеску, защото бил неподходящ кандидат. Това беше една от линиите в кампанията на Симион – да създава недоверие към институциите.
Друга от неговите линии се отнасяше до темата за „Велика Румъния“. Джордже Симион е известен с претенциите, който изразява към територии на България, Унгария, Украйна и Молдова. Поради това той е нежелан в Украйна и Молдова и влизането му в тези държави е забранено.
Поради шовинизма си Симион влезе в сериозен конфликт с унгарското малцинство в Румъния, 84% от което гласува за Никушор Дан, а това значително помогна на проевропейския кандидат. То показва, че ако Симион беше спечелил, това можеше да означава появата на дезинтеграция вътре в румънското общество. В страната има унгарско, немско и други малцинства, които са много добре интегрирани и участват активно във функционирането и развитието на държавата. Нарушаването на тази ситуация щеше да задълбочи кризата, породена от лошото състояние на партийната система и тя щеше да навлезе в структурата на самото общество. Или казано с други думи освен политическа тя можеше да стане и обществена (засягане на права, напрежение между етически общности и пр.). С избирането на Никушор Дан румънците се предпазиха не само от външнополитическа непредвидимост, но и от потенциални вътрешни опасности.
Задълбочаването на политическата криза обаче, ако беше избран Джордже Симион, нямаше да е потенциална заплаха, а щеше да се случи със сигурност. Опитът на Симион да наложи Калин Джорджеску за премиер неминуемо би довел до този резултат. В Румъния премиерът се номинира от президента. За да бъде избран обаче той трябва да си осигури мнозинство в парламента, а мнозинство в полза на Джорджеску в настоящия парламент няма.
При това положение Симион най-вероятно щеше да разпусне парламента (румънският президент има такова правомощие). Би било много възможно Румъния да навлезе в изборна спирала, тъй като появата на мнозинство в полза на Джорджеску нямаше да е лесна работа и не се знае дали въобще щеше да е възможно да се стигне до такова.
Сега с Никушор Дан перспективите пред Румъния са съвършено различни и носят далеч по-позитивен заряд. Новият президент разполага с всички възможности да осигури политическа стабилност в страната, като постави началото на една модерна комуникация между системните формации, въз основа на която да възникнат конструктивни отношения между тях. Това не само би дало нов тласък на развитието на държавата, но и би гарантирало, че ситуация като настоящата няма да се възпроизведе отново и съответно, че антисистемен кандидат няма да стигне толкова напред на следващите или на по-следващите президентски избори.
Никушор Дан не е обвързан с политическа формация. Той спечели изборите като независим. При това партиите, чиито кандидати отпаднаха на първия тур, не заявиха подкрепа за него, а призоваха избирателите си да гласуват по съвест. И те явно го направиха. Освен електората на проевропейските формации Дан очевидно е получил основната част от гласовете, мобилизирани между първия и втория тур. Така новият държавен глава по същество си е осигурил необходимата легитимност, за да бъде решителен президент, който уверено използва конституционните си правомощия, както и уменията си да изгражда мнозинства и консенсуси.
Новият президент, освен проевропейският, бе и антикорупционният кандидат. Именно тези му характеристики определят и темите около, които може да се очаква, че той ще търси формирането на парламентарно мнозинство и изграждането на стабилни и трайни консенсуси. Дан най-вероятно ще се опита да използва цялостно потенциала на настоящия парламент в Румъния. Неговият състав е преобладаващо проевропейски и президентът няма основание да го разпуска преди да опита да работи конструктивно с него. И най-вероятно ще постигне определени резултати.
Това може да подобри състоянието на партийната система и когато дойде ред за провеждането на парламентарни избори, те да се случат в една далеч по-устойчива среда с действащи институции и ефективно функциониращи механизми за вземане на решения. Когато има работеща държава вероятността за поява на антисистемни явления от недрата на обществото е много по-малка. Те може и да съществуват там, но няма да има как да стигнат до политическо представителство, дори и с външна (руска) подкрепа пак би било трудно.
Избирането на Никушор Дан може да е шанс и за България или по-точно за двустранните отношения с нашия съсед на север. С Румъния сме съюзници както в ЕС, така и в НАТО. Отскоро сме заедно и в Шенген. Като цяло винаги сме се движили успоредно по отношение на европейската и евроатлантическата интеграция. Най-вероятно България ще е и в еврозоната от началото на следващата година. Румъния обаче няма да има този шанс, защото не отговаря на критериите, а от някои от тях е доста далеч (напр. 9% бюджетен дефицит). Страната обаче продължава по европейската писта, т.е. задълбочава евроинтеграцията си, а колкото по-добре интегрирани в ЕС са двете държави, толкова по-добре могат да бъдат интегрирани и помежду си.
Без съмнение възможностите за сътрудничество и взаимодействие ще бъдат много повече оттук нататък, отколкото са били досега. Необходимо е само управляващите елити в двете страни да оценят това и да потърсят варианти активно да го използват, развивайки двустранните отношения.
Ако президент беше Джордже Симион, рискът от ориентиране към миналото щеше да е много голям и сериозен. Тогава вместо с темите за взаимни ползи, вероятно щяхме да сме принудени да се занимаваме с исторически спорове и противодействие на претенции към наша територия. Двустранните ни отношения със Северна Македония, например, попаднаха в историческия дискурс и станаха зависими от него. Видяхме, че това не работи и сега би трябвало да сме доволни, че подобна перспектива с Румъния ни се размина и вероятността да се появи отново не е голяма. Разбира се, историята трябва да се изучава и да се знае, но да се живее в миналото не е оферта. Ролята на историческото познание е да сме по-добри в настоящето и бъдещето.
Съюзните ни отношение с Румъния в НАТО също представляват споделени шансове и споделени отговорности. Намираме се на Източния фланг на алианса и до голяма степен неговата сигурност се обуславя от политическата стабилност на страните тук. България няма интерес от нестабилни съседи и това в най-висока степен важи за Румъния. С нея имаме общи отговорности относно наблюдението и ранното предупреждение в Черно море, както и относно премахването на мини (в това участва и Турция).
Сигурността на Европа и особено на Източна Европа много зависи от развитието на ситуацията в Украйна. Полша и Румъния са ключови държави при оказването на помощ на нападнатата страна срещу руския агресор. През техните територии минават много от военнотехническите доставки. С Никушор Дан румънската подкрепа за Украйна ще продължи. Т.е. Румъния ще дава и занапред своя принос за регионалната сигурност и ще подпомага процесите за подобряване на международната среда за сигурност, която през последните години е в лошо състояние и се нуждае не от пасивност и изолационизъм, а от проактивно отношение към проблемите, от които страда.
Б. ред. - Евгени Кръстев е журналист и политолог. Тук може да видите негово участие в подкаста на OFFNews:
