Построеният на магистрала „Струма“ тунел „Железница“ е най-дългият шосеен тунел в България. Историята му е като за филм - преминава през драматични обрати, свързани с избора на изпълнители, предизвикателствата в изграждането му и разследвания за измами, за да стигне сред финалистите за наградата REGIOSTARS на Европейската комисия.
Тези награди се връчват от 2008 г. и са се превърнали в етикет за високи постижения при проекти финансирани от Европейския съюз. Номинираните за класацията показват как чрез справяне с предизвикателства, регионите създават въздействащи и приобщаващи проекти, които са от полза за хората и общността.
Отличията са в пет ключови области, всяка от които е приоритет за регионалната политика на ЕС. В тазгодишното издание два български проекта са сред финалистите. Единият е „PlantaSYST“ - Център по растителна системна биология и биотехнология в Пловдив в областта „Конкурентноспособна и интелигентна Европа“. Другият е изграждането на тунел „Железница“ в раздела „Свързана Европа“, чието строителство струва близо 740 млн. лв., от които 628 млн. лв. (320 млн. евро) са от Кохезионния фонд на ЕС.
Това е безспорен успех за България, след като за 2025 г. бяха подадени рекордните 266 заявления за участие в конкурса от всички страни членки. Подборът на 25-те проекти финалисти е направен от жури, избрано от Европейската комисия. Неговият състав не е публичен, за да се гарантира безпристрастност. Победителите ще бъдат обявени на официална церемония на 15 октомври в Брюксел.
Освен наградите на журито в отделните категории, има и такива на публиката, чрез гласуване в интернет. Агенция „Пътна инфраструктура“ (АПИ), която е номинирала тунел „Железница“, през последните месеци няколко пъти призова българите да подкрепят проекта, който е в експлотацаия от година и половина, а ползите от него са видими за всички - по-бързо и безопасно придвижване на хора и товари, а в допълнение използването и на хеликоптерната площадка до него, която вече спаси човешки животи.
Тунел „Железница“ е ключов инфраструктурен проект не само за България, но и за Европа. Той е част от магистрала „Струма“ (София – ГКПП „Кулата“), която пък е част от европейския транспортен коридор № IV, свързващ Централна Европа с Бяло море. По тази причина не е изненада да попадне сред финалистите в конкурса REGIOSTARS.
Три обществени поръчки
Изграждането най-дългия шосеен тунел у нас по всички европейски стандарти отне повече от десетилетие. И ако самото строителство стана относително бързо, то планирането му и избора на изпълнители бяха съпътствани от международни скандали, намесата на ОЛАФ и прокуратурата.
Идейният проект за трасето е завършен в средата на 2012 г., но бяха нужни три обществени поръчки, за да се стигне до избор на изпълнители. Причината за това беше големият интерес от строителния бранш не само у нас, но и в чужбина, както и прогнозната стойност на съоръжението - 250 млн. лв.
Първата обществена поръчка беше обявена през 2016 г., при второто правителство на Бойко Борисов, но изненадващо бе прекратена година по-късно от служебното правителство на проф. Огнян Герджиков, назначено от президента Румен Радев. Причината – мистериозно изчезналата оферта на един от кандидатите.
Последва втори търг, който също беше прекратен заради промени в тръжната документация след обявяването на процедурата. Това стана след посещение на министри, имащи отношение към проекта, в Европейската комисия.
При третия опит обществената поръчка беше разделена на три обособени позиции с цел да се навакса загубеното време и да не се изпуснат европейските пари.
Но тогава избухна скандал, в който беше намесено името на един от избраните изпълнители - „Джи Пи Груп“. Двама журналисти от Центъра за изследване на корупцията и организираната престъпност (OCCRP) - Димитър Стоянов от „Биволъ“ и Атила Биру от „Rise Romania“ - бяха задържани в района на Радомир. Те казаха, че това е станало при опита им да спасят от унищожение доказателства за злоупотреби с европейски средства от същата строителна компания, но по други европроекти. Случаят предизвика сериозен отзвук и разследване на ОЛАФ по аферата наречена „ДжиПиГейт“.
Българската прокуратура също предприе мерки и обвини двама от шефовете на компанията в пране на 14 млн. евро. Тогавашният премиер Бойко Борисов нареди „Джи Пи Груп“ да бъде извадена от проектите с европейско и държавно финасиране. Компанията първоначално обяви, че се оттегля от строителството на тунела, но в името на „обществения интерес“ все пак реши да го построи и така през 2019 г. бяха сключени всички договори.
Поръчката за северния подход към тунела беше спечелена от „Глабволгарстрой“, а за южния – от „ПСТ Груп“.
Строителство по европейски стандарт
Така през октомври 2019 г. започна строителството на тунел „Железница“ и прилежащите пътни участъци.
За първи път при строеж на тунел у нас е използван новият австрийски метод за подобно съоръжение. Изградени са две отделни тунелни тръби за всяка посока на движение, всяка с дължина около 2 км (1979 м / 2003 м). На денонощие са прокопавани около метър и половина във всяка тръба и веднага след това е изграждана първичната облицовка на съоръжението с крепежни елементи, пръскан бетон и анкери.
„Едно от най-големите предизвикателства при строителството на тунела е изключително сложната и нееднородна геоложка среда, в която бяха прокопани тунелните тръби. Това наложи постоянно адаптиране на методите на работа и изключителна дисциплина от страна на екипа“, коментира Матей Матеев, ръководител на екипа за строителство на тунел „Железница“ от страна на „Джи Пи Груп“, пред Mediapool.
Най-запомнящият се емоционален и незабравим момент за работниците е пробивът на тунелните тръби. „Това беше миг, изпълнен с еуфория и гордост за всички участници, особено за местните работници, които преживяха този исторически момент като лично постижение“, коментира инж. Матеев. Като интересен факт той отбелязва, че почти винаги преди големи християнски празници се е случвало нещо неочаквано - дребни инциденти или технически затруднения, които впоследствие са родили анекдоти сред екипа.
По стара българска традиция в тунела са вградени и четири икони на Св. „Иван Рилски“, поставени в началото и в края на двете тръби. Тези изображения не са видими, тъй като са покрити при изграждането на вторичната облицовка на съоръжението. Поверието при вграждането на иконите е, че те пазят работниците при строителството на обекта, а днес - и всички пътуващи. По време на строителството имаше инциденти - например срутване на скална маса, които обаче завършиха само с наранявания и нямаше жертви.
Тунелът има всички системи за безопасност, енергоефективно осветление, вентилация, видеонаблюдение, пожароизвестяване, интелигентна система за управление на трафика, аварийни SOS кабини, електронна система за контрол на достъпа.
Между тръбите има четири напречни връзки за пешеходци и още две за автомобили, по които могат да минават линейки, пожарни и други специализирани машини. В случай на пътен инцидент или затваряне на една от тръбите, те могат да се използват за безопасно извеждане на пътниците.
При строителството на мостовото съоръжение над река Струма преди „Железница“, за първи път у нас е използвана технологията „потактово избутване“ на стоманобетоновата конструкция, отбеляза инж. Красимир Найденов, ръководител на проекта на тунел „Железница“. Той поясни, че прилагането на тази технология е улеснило преминаването на участъка с над 6 препятствия без да се спира интензивния трафик по междунродния път Е-79 по време на строителството. Мостът минава над река Струма, път I-1 София - Кулата, жп линията София - Кулата, общинския път Благоевград - Симитли и служебен път до северния портал.
„Характерното при тази иновативна технология е, че работна площадка се използва за изработване на отделните елементи, които с хидравлична система се повдигат и избутват напред, като всеки един елемент се монтира пред готовия“, обяснява инж. Найденов.
Виадуктът е с две самостоятелни съоръжения за двете посоки на движение. Платното за Кулата е с дължина 510 м, а за София - 560 м. Височината на моста е между 10 м и 18 м, а разстоянието между колоните е от 45 до 60 м.
Строителите на тунел „Железница"
Тунел „Железница“ е изграден от консорциум „АМ Струма тунел 2018“, в който участват: „Джи Пи Груп“ АД, „Глобал Кънстръкшън“ ООД и „Виа План“ ЕООД. Стойността на договора е 215 362 525,40 лв. без ДДС. Строителният надзор е на „План Инвест Железница“ ДЗЗД. В обединението участват: „План Инвест Пловдив“, „Инфра Проект Консулт“ ЕООД, „Аскос 03“ ЕООД, „Сърч Корпорейшън СРЛ“". Стойността на договора е 3 994 440 лв. без ДДС.
Участъкът преди тунела, пътувайки от София към Кулата, с дължина 720 м заедно с обслужващия тунелен път при северния портал и мостово съоръжение, е изграден от ДЗЗД „Железница - Север“, в което са: „ГБС Инфраструктурно строителство“ АД, „Главболгарстрой“ АД и „Главболгарстрой Интернешънъл“ ЕАД. Стойността на договора е 29 985 345 лв. без ДДС. Строителният надзор е осъществен от ДЗЗД „ТЕС Консулт“, в което са: „Строл 1000“ АД, „Три-Ес“ ЕООД и „Експерт Десижънс“ ООД. Техният договор е за 599 783 лв. без ДДС.
Отсечката след тунела, пътувайки от София към Кулата с дължина 1.4 км, е изградена от „ПСТ Груп“ ЕАД. Стойността на договора е 26 968 888.02 лв. без ДДС, заедно с допълнително споразумение за укрепване на регистрираното свлачище. Строителният надзор е на ДЗЗД „Пътконсулт 2000-Консулт 64“, в което са: „Пътконсулт 2000“ ЕООД и „Консулт 64“ ООД. Техният договор е за 645 291.00 лв. лв. без ДДС, заедно с допълнителното споразумение за укрепване на регистрираното свлачище.
Проектът е съфинансиран от Кохезионния фонд на Европейския съюз и националния бюджет чрез Оперативна програма „Транспорт и транспортна инфраструктура“ 2014-2020 г.
Магистрала „Струма“ е първият инфраструктурен обект, на който е изградена хеликоптерна площадка, която вече се ползва успешно и спасява хора. Тя е на около 410 м от южния портал на тунела, пътувайки от Благоевград към Кулата и на 40 м от път І-1 (Е-79). До съоръжението се стига както от първокласния път, отбивайки при разклона за село Железница, така и от новия участък от магистрала „Струма“.
Хеликоптерната площадка е с асфалтобетон и размери 40 м на 40 м. Разположена е на 315 метра надморска височина и при определянето на точното ѝ местоположение е съобразена и скоростта на вятъра в района - т. нар. в метеорологията „роза на ветровете“. На хеликоптерната площадка могат да излитат и кацат медицински хеликоптери до 3.75 тона. Тя може да се ползва и от вертолет на Военно-въздушните сили за спасителни операции при тежки или масови инциденти, както и от Планинската спасителна служба.
Въпреки че тунелът е готов и завършен още през 2022 г., свлачища забавят пускането му в експлоатация с около 2 години. За проблема се е знаело по-рано, още по времето на третия кабинет на Борисов, но придобива публичност през 2021 г., като за него съобщи тогавашният заместник-министър на регионалното развитие арх.Иван Шишков, който по-късно стана и ресорен министър. Решаването на този проблем струва допълнително около 90 млн. лева, които бяха осигурени от държавния бюджет чак през 2023 г.
Ръководителят на проекта инж. Красимир Найденов признава, че голямото свлачище от северната страна на тунела най-много е забавило пускането на трафика. „Наложи се изграждането на цяла укрепителна система, която включва тунел над дясно платно и защитни стени“, посочи той.
Тунел „Железница“ е официално открит на 21 февруари 2024 г. лично от тогавашния премиер акад. Николай Денков. Вече година и половина съоръжението се ползва безпроблемно от пътуващите по направлението към Гърция.
Разследването на Кьовеши продължава
Два месеца след пускането на тунел „Железница“ в експлоатация, Европейската прокуратура съобщи, че събира доказателства по подозрение за присвояване, злоупотреба със средства на ЕС и пране на пари, свързани с изграждането му.
В шест фирми и четири частни къщи в два района на България бяха направени претърсвания. Имената на проверяваните компании, както и в кои райони се намират адресите, не бяха посочени. Новината беше изненадваща предвид факта, че до момента публично не е съобщавано за нередности и сигнали свързани със строителството на тунел „Железница“. Аферата „ДжиПиГейт“ беше с консултански договори по европроекти.
Година и половина по-късно Европейската прокуратура продължава да разследва случая и делото не е прекратено, казаха от ведомоството на Лаура Кьовеши в отговор на запитване на Mediapool.
Българското прокуратура също мълчи какво се случва с разследването на т.нар. афера „ДжПиГейт“, по която повдигна обвинение на двама шефове на компанията. Единият от тях - Георги Василев, вече не е сред собствениците на „Джи Пи Груп“, показва проверка на Mediapool в Търговския регистър. Той е съпруг на Анна Шехтова - близначка на манекенката Боряна Шехтова, която има деца от нашумелия отново в публичното пространство Христофорос Аманатидис-Таки. Срещу него бяха повдигнати обвинения за организиране на престъпна група за разпространение на наркотици, които обаче бяха свалени от прокуратурата през 2014 г. Така падна и заповедтта му за международно издирване и той сега живее в Дубай, според публикации в медиите. Неофициално се твърди, че е и новият силен човек в пътната агенция.
Конкурентите на тунел „Железница"
Тунел „Железница“ се конкурира с още четири проекта за голямата награда в конкурса REGIOSTARS на Еврокомисията в категорията „Свързана Европа“.
Сред тях има още един тунел, но той се рекламира като най-дългият подводен тунел (1780 м) в Европа. Съоръжението свързва островите в Балтийско море - Узедом и Волин с центъра на град Синоуйще и останалата част на Полша. Преди пускането на тунела преди две години се е разчитало на фериботни превози, които зависят от времето.
Изграждането на подводния тунел, заедно с пътища за достъп, осигурява стабилна, бърза, безопасна и целогодишна връзка на жителите на Полша. Този новаторски проект бележи важен етап в историята на града и региона и е дългочакан от поколения. Бюджетът на проекта е 219 млн. евро, от които 85 на сто са осигурени от Европейския фонд за регионално развитие.
Още един полски проект е сред финалистите. Това е мултимодален терминал в град Здунска Воля. Той е ключов логистичен център в Централна Полша, свързващ автомобилния, железопътния и водния транспорт. Като ключов транспортен възел позволява ефективно претоварване и съхранение на стоки и товари и подкрепя икономическия растеж на страната.
Проектът „Свързана Литва“ също е сред финалистите. Той имаше за цел да насърчи дигиталната грамотност и безопасното използване на информационните технологии. Проектът подобри дигиталните умения на една пета от населението на Литва, достигайки до 500 000 души в цялата страна. Организирани бяха разнообразни интерактивни дейности, включително обучения в обществени библиотеки, събития, състезания, кампании и инициативи за местните общности, за да се ангажират както младежи, така и възрастни хора в дигиталния свят. Бюджетът на проекта е близо 6 млн. евро, от които 85% е помощта от Европейския фонд за регионално развитие.
Любопитен е германският проект „MONOCAB OWL“, който най-общо представлява жп такси. Проектът се представя като „нова мобилност по стари релси“. Превозните средства представляват жиростабилизирана монорелсова система, при която кабини за четири до шест души пътуват по една жп линия в двете посоки. Тези компактни кабини могат да се разминават безпроблемно в противоположни посоки. Те се поръчват като таксита за индивидуални пътувания чрез приложение денонощно 365 дни в годината. Този обществен транспорт е подходящ за малки и отдалечени населени места, до които вече не е рентабилно да се използва влак.
Лили Границка
