Продължават протестите в Румъния на недоволни служители от публичния сектор, след като правителството обяви нови фискални мерки и прие извънредна наредба за намаляване на бонусите за вредни условия на труд, предава Диджи24, цитирана от БТА.
Днес чрез демонстрации недоволството си заявяват от Службата за пенсии и социалноосигурителни права и от Министерството на инвестициите и европейските проекти. Служителите преустановиха работа за няколко часа.
Те твърдят, че заплатите им ще намалеят с 40 до 50 процента и заплашват да блокират проекти с европейски средства. Според техния синдикален лидер намаляването на възнагражденията им няма да донесе пари в държавния бюджет и да има положителен ефект, тъй като 85 процента се покриват от Европейската комисия.
На този фон се провежда заседание на Тристранния съвет за социален диалог. По-късно днес предстои и заседание на правителството, на което ще бъде обсъден законопроектът с фискалните мерки за намаляване на бюджетния дефицит.
„Последните решения, приети без реален диалог, без анализ на въздействието и без прозрачност, демонстрират липса на зачитане на демократичните принципи и правата на работниците, залегнали в националното и европейското законодателство“, реагираха от Националната федерация за социална солидарност на труда в прессъобщение. Най-големите синдикални организации в Румъния упрекват правителството, че не е говорило с тях преди да представи плана с мерки за намаляване на бюджетния дефицит.
В сряда румънският премиер Илие Боложан обяви нови данъци и такси. Сред тях са увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с две ставки - 11 процента и 21 процента, увеличение с 10 процента на акциза върху алкохола, горивата и цигарите. От 1 януари се планира увеличение на данъка върху дивидентите от 10 на 16 процента, а банковите печалби също ще бъдат допълнително облагани с данък.
Още преди да бъдат приети мерките за намаляване на бюджетния дефицит, синдикалните организации се обявиха срещу тях и заплашиха с протести и обща стачка.
Румънският финансов министър Александру Назаре заяви, че новият фискален пакет на правителството е бил договорен с Европейската комисия и може да получи благоприятна оценка, ако бъде приет преди предстоящото заседание на Съвета ECOFIN, предаде Румъния Инсайдър. На пресконференция той подчерта, че пакетът бележи началото на нов етап за Румъния, насочен към изграждане на стабилна основа за устойчива, ориентирана към инвестиции икономика.
По думите на министъра, пакетът се очаква да донесе допълнителни приходи от 9,5 милиарда леи през 2025 г., като свързаните разходи ще възлязат на 1,2 милиарда леи. Спестяванията от ограничаване на бонусите за вредни условия на труд ще доведат до общ нетен ефект за 2025 г. от 10,75 милиарда леи.
„Влиянието върху общите приходи за 2026 г. е 35 милиарда леи, докато разходите възлизат на 57 милиарда леи, но трябва да се има предвид, че по същество включихме всичко от т.нар. Наредба „Тренулец“. От тези 57 милиарда леи, 18 милиарда представляват замразяване на заплати, пенсии и всички останали свързани плащания, които бяха част от Наредбата „Тренулец“ за 2026 г.“, обясни Назаре.
Финансовият министър подчерта конструктивния диалог с Европейската комисия, като отбеляза, че ранното приемане на пакета може да доведе до положителна оценка. „Влизаме в нов път, при който наш приоритет е да гарантираме стабилна основа. Оттам искаме да изградим икономика, фокусирана върху инвестиции, предвидимост и нов подход към бюджетния контрол и фискалната дисциплина“, добави той.
Пакетът включва редица фискални корекции. Пренастройката на ставките по ДДС се очаква да донесе 6 милиарда леи. Акцизните налози ще се увеличат с 1 милиард леи през 2025 г. и с 3,5 милиарда леи през 2026 г. Новият таван за здравноосигурителна вноска върху пенсии над 3000 леи ще донесе почти 1,4 милиарда леи през следващата година и над 4 милиарда леи през 2026 г.
Правителството също така удвоява временния допълнителен данък върху банковия сектор от 2% на 4%, което ще осигури 400 милиона леи през 2025 г. и почти 1,8 милиарда леи през 2026 г. Данъците върху хазарта също ще се увеличат значително, като таксите за лицензиране ще нараснат с около 30%, а за печалбите ще се въведат нови прагове за облагане. Играчите, които печелят до 10 000 леи, вече ще плащат данък при източника от 10%, вместо досегашните 3%.
„Искаме да изпратим ясен сигнал относно данъчното облагане на хазарта, като се има предвид колко вредна знаем, че може да бъде тази дейност“, посочи Назаре.
Министерството на финансите публикува проектозакон, с който се въвеждат редица фискални и бюджетни мерки, включително увеличение на стандартната ставка на ДДС от 19% на 21% и корекции на намалените ставки от 5% и 9% на 11%. Проектът предвижда също по-високи акцизни налози, увеличение на данъка върху дивидентите от 10% на 16% и допълнителен данък върху банките, съобщи Economica.net. Предвиждат се и по-високи данъци в хазартния сектор и въвеждане на осигурителна вноска върху пенсии, надхвърлящи 3000 леи, която ще се прилага върху сумата над този праг.
