Още преди руската агресия срещу Украйна през 2022 г. френският президент Еманюел Макрон сподели, че в разговорите с него Путин нееднократно използвал термина "финландизация". Термин, показателен за руските обсесии за "господство" над "близката чужбина", от които, уви, България също не е изключена.
След 1886 г. и детронирането на княз Александър I Батенберг Княжество България е пощадено от съдбата на васалното "Велико финландско княжество" (1809–1917), както и от насилствена русификация само благодарение на непоколебимата съпротива на Стефан Стамболов и негови съмишленици, които залагат живота си. Но онова, което нова България избягва в края на XIX в., ни най-малко не ѝ е спестено след 1944 г. И травмите, ако се съди по днешната българска политика, продължават да са налице. Дори прерастват в своеобразен "Стокхолмски синдром" в средите на българското русофилство.
Ала терминът "финландизация" е доста специфичен, колкото и да се използва в различен контекст. За негов автор се смята австрийският външен министър Карл Грубер, който през 1953 г. категорично се противопоставя срещу такова бъдеще за своята страна – на "особена васална зависимост между силен въоръжен съсед и малка съседна държава".
Защото след 1948 г. точно такава е ситуацията на Финландия, която десетилетия наред трудно смекчава взаимоотношенията си със съседната "груба сила".
Последните тревожни сигнали
Струпването на руски войскови подразделения от няколко месеца по финландската граница събуди в Хелзинки немалко притеснения относно замислите на "големия зъл съсед".
Може всичко това да е само игра на нерви. И дано да е така. Един вид наказание заради факта, че Финландия (заедно с Швеция) се присъедини към НАТО. Защото Путин вместо да изпише вежди, уж "обезоръжавайки" Украйна, всъщност извади очи, а границата на Русия със Северноатлантическия алианс само след членството на Финландия в пакта нарасна с около 1300 километра.
Съответно през последните седмица наблюдаваме как "империята отвръща на удара". И тенденцията според сателитните снимки е доста тревожна. Ето само някои от примерите, които дават финландски военни анализатори.
В Каменка, на около 60 километра от финландската граница, е разпънат палатков лагер с 2 000 руски войници. И то при този недостиг на жива сила във войната срещу Украйна.
Друг показателен пример: в Петрозаводск се строят огромни халета, а на сателитните снимки се вижда дислоцирането на танкове и бронирани машини. От началото на април строежът на тези съоръжения се ускорява.
На север от полярния кръг, в Североморск-2, спешно се изгражда голяма хеликоптерна руска база – проект, замразен още през 1998 г. Финландският историк Емил Кастелхелми в свой анализ посочва, че там предстои изграждането и на огромна база за дронове, като за целта подразделенията на Кремъл очистват съседните зони от всякаква растителност.
Дали Путин не замисля провокация през есента? Да тества член 5 – клаузата за взаимопощ от договора на страните членки на НАТО – разчитайки на това, че Доналд Тръмп ще възпре американските сили да реагират? И това да е част от "пазарлъка" за съдбата на Украйна?
Ако е така, светът е изправен пред много сериозна заплаха и всички ние се озоваваме в ситуация, сходна с онази, която предшества избухването на Втората световна война.
Финландската война от 1939–1940 г.
Аналогиите, както знаем от Аристотел, не са историческо доказателство, но пък ни позволяват по-ясно да се ориентираме в настоящето. В този смисъл казусът със "зимната война" от 1939–1940 г., която Москва повежда срещу съседна Финландия, е особено показателен.
През септември 1939 г. Втората световна война избухва и скоро Полша бива поделена между Хитлер и Сталин. Според тайните клаузи на пакта Рибентроп-Молотов (от 23 август 1939 г.) Финландия е в сферата на интереси на руската зона. Затова от октомври 1940 г. съветската преса и дипломация започва канонадата си срещу малката северна страна.
Сталин, подобно на Путин днес, иска да си прибере "своето". Но как? Като постави въпроса за "сигурността на границите". Оказва се, че огромният Съветски съюз е под истинска заплаха и източникът на тази заплаха е не друг, а малка Финландия.
Съхранил се е един разговор на Сталин с членовете на тогавашния съветски Комитет по отбраната, записан в спомените на маршал Мерецков, началник на Ленинградския военен окръг. Той разказва как през октомври 1939 г. Йосиф Висарионович се разхождал напред-назад, палел лулата си и разсъждавал на глас. В света имало две коалиции от сили – "немската" и "англо-френската". В даден момент някоя от тях щяла да използва Финландия, която под тяхно ръководство да нападне своя голям съсед. Ето защо трябвало спешно да се обмислят мерките и контраударът на Москва. Дали присъстващите съветски маршали са вярвали, че малка Финландия би могла да нападне огромния Съветски съюз, чиято армия почти надхвърля финландското население?
Никой от тях не изразява несъгласие. Както в наши дни, когато Путин принуждаваше членовете на своя Съвет за сигурност публично и пред телевизионните камери да одобрят инвазията срещу Украйна. Така е било и при Сталин. Общ страх е сковавал всички. Съдбата на Финландия е била решена. Пропагандната машина е пусната на бързи обороти и само се търси повод, което не е маловажна подробност. Защото СССР, подобно на днешна Русия, никога не е агресор. Това е страна миротворец. Съответно и всяка война на Москва е "налагане на мира", осъществено с други средства.
Скоро ТАСС съобщава на цял свят, че финландците – в подготовката си за война! – са нападнали руска част на границата, убити са няколко червеноармейци. Срам и позор! Но Червената армия винаги е подготвена за агресията, така че танковете (тогава с петолъчки, а не с буквата Z) на 30 ноември 1939 г. нахлуват в северната държава.
Оказва се, че задачата не е чак толкова проста, колкото са си я представяли в Кремъл.
Съществува една-единствена железопътна линия от Ленинград до Мурманск, която не може да прехвърли бързо необходимата жива сила. А финландците имат "линията Манерхайм", достатъчно надеждни укрития. Техните войници са екипирани за зимна война, карат ски и са твърдо решени да отстояват земята си.
Междувременно Москва лансира своя "план Б". Сталин представя на своите маршали известния коминтерновски деятел и финландски комунист Ото Куусинен. Той, оказва се, е глава на "новото финландско правителство" и излиза с "подготвено предложение" към финландския народ. В него са казва, че съветската армия идва да освободи финландския народ от буржоазната реакция и военната клика. Думите "фашизъм" и "нацизъм" тогава се използват внимателно, тъй като Съветският съюз е съюзник с нацистите от една година.
Куусинен има програма за "национално обединение" – за първи път финландците ще се обединят с карелците, живещи от другата страна на границата. Така Финландия ще стане част от СССР. И обединението ще се случи във великата и необятна страна, която заема една шеста от света. Ще има Финландска демократична социалистическа република. Има дори подготвена столица на обединената държава и то но на съветска територия – в Зеленогорск.
Затова "съветско-финландското правителство" призовава финландските войници да не се сражават заради престъпниците, които ги управляват, а да си идат по домовете или да се предадат в плен, където ще бъда съхранен животът им.
Обявява се, че с "новата обединена Финландия" тутакси ще бъде сключен договор за ненападение от страна на Москва. Че ще ѝ бъде оказана "всестранна подкрепа" – икономическа, политическа и социална.
"Военната операция" обаче не тръгва по предварителния план. Тогава Сталин отново свиква маршалите и пита: за колко време новата финска армия от Карелия (подкрепена от СССР) ще завоюва стара Финландия? Маршалът на въоръжените сили Ворошилов отговаря, че всичко ще свърши за 12 дни. Сталин е зарадван, разбира се. Дори щедро отпуска за операцията цели "две седмици". Както Путин през февруари 2022 г. Не става така.
Загубите на Москва са огромни. По тях още се спори и истината се премълчава. Около 120 000 руски войници оставят костите си в северната земя. Един финландски журналист навремето описва как младите руски войничета с изцъклени очи ще съзерцават завинаги студеното финландско небе.
Тогава именно се раждат и "коктейлите Молотов". За финландците тази война е всенародна и патриотична. В отговор на упоритата им съпротива съветската авиация осъществява жестоки бомбардировки над финландски градове. СССР е изключен като агресор от Обществото на народите (предшественик на ООН) на 14 декември 1939 г. Световната преса съобщава, че руснаците извършват военни престъпления над цивилни граждани. В отговор ръководителят на съветската дипломация Вячеслав Молотов цинично заявява пред чуждестранни журналисти, че Москва не хвърля бомби над Финландия, а "кошници с хляб" за гладуващите местни жители.
Войните на Москва още тогава са "хуманитарни операции". В отговор финландските граждани посрещат руските танкове с бутилки запалителна смес, с които искат да почерпят Молотов. Коктейли към храната, спусната от небето.
В хода на войната малката финландска армия се топи, не достигат муниции. Проваля се и планът за "западна" (френско-британска) военна помощ – Швеция и Норвегия отказват да пропуснат такъв военен контингент през териториите си.
Москва изпраща още и още войски. Междувременно правителството на Ото Куусинен се стопява и изчезва в небитието, също толкова ненадейно, както се е появило. От разсекретените днес съветски документи се оказва, че неговата амбиция е била дори още по-голяма – да се създаде Скандинавска социалистическа република, в която да влизат и Норвегия, Швеция и Дания. Но упоритата съпротива на финландците проваля тези планове.
Тогава Сталин решава да спре войната и да сключи мир – разбира се, с цената на териториални отстъпки от финландска страна. Явно вождът на прогресивното човечество е прозрял, че няма смисъл да водиш война във враждебна страна, където хората те ненавиждат и ще се борят до последно.
А след Втората световна война принципът на "финландизацията" е продължен. От едно есе на писателката Софи Оксанен си дадох сметка какво е означавало това за самите финландци, тази "желязна хватка на Москва", въпреки западния икономически модел. Всеки, който е искал да успее във Финландия, задължително е трябвало да избягва теми, смятани за "антисъветски", и да не дразни Москва. Децата са учели по учебници, в които е имало славословия за "Големия брат", свободата на медиите по този въпрос е била силно орязана. "Финландия – пише тя – е така устроена, че винаги ще отстъпи, ако Русия изръмжи."
Днес нагласите във Финландия са коренно различни. Само руските апетити не стихват. Докога?
