Финландия успя да сведе практически до нула вноса на енергия от Русия. Как го постигна? И приложима ли е нейната стратегия в другите части на Европа?

Червените сгради на трите реактора в АЕЦ „Олкилуото“ се вписват перфектно в пъстрия есенен пейзаж на финландското западно крайбрежие - сякаш винаги са били там. „Олкилуото“-3, най-новият от тях, беше пуснат в експлоатация през 2023. Това бе един от факторите, помогнали на Финландия да намали вноса си на енергия от Русия практически до нула. До началото на 2022 година руските доставки съставляваха около половината от целия енергиен внос на Финландия. След началото на руската агресия в Украйна обаче промяната на модела стана неизбежна. Въпреки това скандинавската страна все още не е успяла да се откъсне напълно от Русия в енергийната област .

„До февруари 2022 имахме надежда, че времената, в които държавите разширяват територията си и нападат други страни, са отминали и че можем да живеем в мир и да търгуваме помежду си“, казва за ДВ финландската министърка на климата и околната среда Сари Мултала. „Но тогава видяхме, че това не е така и че се налага да гарантираме собствения си суверенитет, включително по отношение на енергията. Не можем да зависим от враждебно настроен партньор."

Така през 2023 Финландия се присъедини към НАТО – след като дълго време страната запазваше неутрална позиция. Русия прекъсна доставките на електроенергия – вероятно и защото Хелзинки не искаше да плаща в рубли. И тогавашното правителство реши да се откаже „възможно най-бързо“ от руската енергия. По това време Финландия внасяше предимно електроенергия, петрол и газ от Русия , с която има обща граница, дълга над 1300 километра.

АЕЦ Олкилуото“- три пъти по-скъпа от предвиденото

Петролът, който през 2019 година съставляваше 19% от енергопотреблението на Финландия, вече идва от другаде - например от Норвегия, Великобритания и САЩ. От природен газ, който съставляваше само около 5% от енергопотреблението, се премина към втечнен газ. Държавното предприятие Gasgrid Finland пусна в експлоатация, наред с другото, плаващ терминал за втечнен природен газ в южния пристанищен град Инга. Пуснат беше и третият блок в АЕЦ „Олкилуото“, който вече допринася за производството на електроенергия.

През 2024 година атомната енергия вече съставляваше 39 процента от потреблението на електричество. За сравнение: три години по-рано делът ѝ е бил около 28 процента. С капацитет от 1600 мегавата „Олкилуото“-3 е един от най-големите атомни реактори в света. Но изграждането му струваше 11 милиарда евро, което е около три пъти повече от планираното. Изграждането му отне 18 години – вместо първоначално предвидените четири. Поради експлозивния ръст на разходите операторът TVO се отказа от изграждането на четвърти реактор на същата площадка.

За Юха Пойкола, който ръководи пиар отдела на компанията, усилията все пак са си заслужавали. „Това доведе до понижение на цените на електроенергията, освен това създадохме 5000 преки и непреки работни места“, обяснява той за ДВ.

Но ядрената енергия е само част от тази успешна история. Възобновяемите енергийни източници също са допринесли за заместването на руските енергийни доставки. През 2024 вятърните паркове на сушата са произвели 24% от електроенергията – в сравнение с 14% през 2022 година.

Много важно е да се намери правилният баланс, казва пред ДВ Вели-Пека Тинккинен, който е професор по руски екологични изследвания в Университета в Хелзинки. „Освен атомната енергия, разполагаме с водна енергия, биомаса и вятърна енергия. Всичко това ни прави устойчиви“, подчертава той. Според Тинккинен именно възобновяемите енергийни източници са бъдещето.

„Поради строгите правила за безопасност, изграждането на нови атомни реактори вече е много скъпо. А от изкопаемите горива трябва напълно да се откажем – те само ни създават нови зависимости от автократични държави – било то от Русия, Саудитска Арабия или САЩ." В едно отношение Финландия обаче все още е зависима от Русия : „Финландската енергийна компания Fortum внася от там уран за своите два руски ядрени реактора. През последните три години те не успяха да заменят този внос“, добавя експертът.

Тюс ван де Грааф, преподавател по международна политика в университета в Гент, Белгия, и експерт по енергийна политика, също се застъпва за комбинация от различни енергийни източници. „След началото на инвазията в Украйна повечето европейски страни се ориентираха към по-разнообразни енергийни източници. Правилната рецепта за енергийна сигурност е комбинация от енергийна ефективност, електрификация и възобновяеми енергийни източници“, подчертава той в интервю за ДВ и добавя, че не всички страни имат такъв апетит към ядрената енергия като Финландия. Според проучване, проведено през май 2025 от британската социологическа агенция Verian, 68% от финландците имат положително отношение към ядрената енергия.

Новото хранилище за ядрени отпадъци на Финландия, разположено в непосредствена близост до реакторите в АЕЦ „Олкилуото“, е на 450 метра под земята.  Снимка: Lisa Louis/DW

Операторът на електроцентралата TVO не изключва възможността един ден във Финландия да бъдат изградени и още ядрени мощности. Особено след като новото хранилище за ядрени отпадъци, разположено в непосредствена близост до реакторите в АЕЦ „Олкилуото“ е почти завършено и предстои да заработи до няколко месеца. Там на дълбочина от 450 метра ще се съхраняват ядрените отпадъци от всичките пет финландски ядрени реактора – за вечни времена. Досега операторът Posiva е инвестирал между половин и един милиард евро в изкопаването на тунели с обща дължина около 60 километра, където отпадъците ще се съхраняват в капсули с тегло около 1 тон в камери в земята.

Повече вятърна енергия?

Правителството също изглежда, че иска да развива ядрената енергетика. „В момента преразглеждаме законодателството си, за да ускорим процедурите за одобрение на атомни електроцентрали“, казва министър Мултала.

Но от индустриалната асоциация Renewables Finland посочват в тази връзка, че много по-малко време - само няколко години - отнема изграждането на вятърен парк. „Имаме значителен брой проекти, които могат да бъдат реализирани при необходимост. Можем да удвоим капацитета на сектора на наземните вятърни електроцентрали в рамките на десет години“, казват от асоциацията.

Допълнителната енергия може да се използва или за повече електромобили, или да се изнася в други европейски страни и така да им се помогне и те да се освободят от руската си енергийна зависимост , обясняват от Renewables Finland