Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) тихомълком ще плати 45 162 007 лв. по 13 загубени дела. Това посочиха от ведомството в отговор на въпроси на Mediapool. Оттам обаче отказват да посочат какви точно са делата, кои са дружествата, които са ги спечелили и по колко ще получи всяко от тях.

За десетките милиони, които държавата ще плаща за загубените дела, се разбра от решение на Министерски съвет, взето на 30 април. В него единствено се казваше, че МС приема постановление за допълнителни разходи по бюджета на Министерството на земеделието и храните за 2025 година. Уточнява се, че средствата са 45 162 007 лв. „и ще се използват за обезпечаване на дължими плащания по присъдени вземания по съдебен път“.

13 дела

След запитване на Mediapool стана ясно, че става въпрос за общо 13 дела, които са изгубени от Българската агенция за безопасност на храните.

„Сумата се отнася за плащания по тринадесет влезли в законна сила съдебни решения и издадени въз основа на тях изпълнителни листа“, заявиха от БАБХ. Но отказаха информация кои фирми ще получат плащанията от държавата, тъй като те не са дали съгласие.

„В получените в БАБХ изпълнителни листа се включват суми за погасяване на задължения за главници, лихви и съдебни разноски, присъдени в резултат на съдебните производства, като по-конкретна информация не може да бъде предоставена, доколкото няма съгласието на кредиторите, чиито финансови интереси също се засягат.", посочиха от БАБХ пред Mediapool.

Тайна е дори и предметът на делата

Изненадващо, дори и предметът на делата се оказва тайна.

„Предметът на съдебните дела е разнообразен, предвид многообразието от функции, които са възложени за изпълнение и контрол от страна на БАБХ, и включва както административни спорове, така и гражданско-правни“, казаха от институцията.

В отговорите до Mediapool се уточнява, че делата, за които са предвидени парите,„се характеризират с фактическа и правна сложност, като тяхната продължителност варира в широк времеви диапазон, в зависимост от спецификата на всяко конкретно дело. Всяко едно от делата е преминало през съответния инстанционен контрол – включително първоинстанционно разглеждане, обжалване пред горестояща съдебна инстанция, както и извършване на допълнителни процесуални действия. В този смисъл, разглежданите производства са се развивали в различни времеви рамки, като в преобладаващата си част са били с продължителност повече от 5 години, считано от датата на тяхното образуване до постановяване на окончателен съдебен акт“.

Едни от дългите съдебни саги бяха свързани с ГКПП „Капитан Андреево"

Една от най-шумните съдебни саги през последните 3 години бяха опитите на държавата да си върне лабораторния контрол и товаро-разтоварната дейност върху влизащите плодове и зеленчуци на ГКПП „Капитан Андреево“. Тази битка бе започната от кабинета на Кирил Петков и се водеше срещу дружеството „Евролаб 2011“. Редица журналистически разследвания през последните години, а и публични държавни регистри показаха, че фирмата, която върти невероятно доходоносен бизнес на границата, се свързва с ключови лица от българския ъндърграунд като Размиг Чакърян – Ами и Христофорос Аманатидис – Таки.

От последното решение на ВАС от 3 октомври 2024 г. се разбра, че тогавашният областен управител на Хасково Мехмед Атаман е изпратил молба до съда, с която оттегля заповедта от 1 февруари 2023 г. на предшественика си Минко Ангелов. Именно заповедта от 2023 г. изискваше фирмата да напусне незабавно взетите назаем от държавата сгради. Мотивът на Ангелов бе, че сградите вече не се използват по предназначение.

А самият Атаман мигновенно подаде оставка, когато лидерът на ДПС-Ново начало Делян Пеевски през януари тази година направи призив към областните си управители да напуснат властта. Така, Пеевски индиректно призна, че е имал областни управители, назначени от Димитър Главчев.

За завоя в позицията на държавата говори и фактът, че тогава се оказа, че БАБХ изведнъж е променила плановете си вече не иска фирмата да напуска помещенията ѝ на „Капитан Андреево“ с изключение на лабораторията.

В крайна сметка държавата успя да си върне само помещението, в което се намира лабораторията. В края на мандата на кабинета на Николай Денков се стигна до извънсъдебно споразумение с фирмата и бе взето решение да ѝ се изплатят компенсация от 10 млн. лв. Не е ясно дали тези дела и тази компенсация се включва в общата сума от над 45 млн. лв.

Други 12 млн. лв. отидоха за друга частна фирма, която извършваше дезинфекция на същия пункт - „ПиЕфСи“ ЕООД. Решението бе на правителството на Димитър Главчев.

Разследвания на сайта BIRD откриха също потенциални връзки на фирмата с Размиг Чакърян - Ами. И тук не е ясно дали тези 12 млн. лв. са част от гласуваните 45 млн. лв. като компенсации за загубени дела.