Съдиите и прокурорите може и да знаят законите. Но не знаят и няма как да знаят дали нараняванията на един пострадал са причинени от катастрофата, в която е участвал. Нито дали обвиняемият по данъчно дело наистина е укрил или източил данъци. Още по-малко дали убитият е бил намушкан с ножа, намерен до него или с онзи, открит на десет метра от местопрестъплението.
Затова магистратът има нужда от експерт, който да изследва тези факти. И след това на база на неговите заключения да се произнесе.
България има огромен проблем с вещите лица. Той е дългогодишен, но това не пречи на политиците през последните две десетилетия да си затварят очите за него. А не е като да не знаят. Вярно е, че през годините е имало някакви инициативи и опити положението да се подобри. Но опитите са останали недовършени "поради независещи от дееца обстоятелства", както обичат да казват в съдебната система.
Има ли те в списъка
И ето къде сме днес. Експертизи се бавят с години – буквално. Българската съдебна система работи толкова мудно, че е не само възможно, а и твърде вероятно разследването за една катастрофа да се проточи пет години. И това е само досъдебната фаза на процеса. След това има и съдебна, обикновено три инстанции. Което означава, че в тишина, спокойствие и мотаене могат да минат и две петилетки преди делото да финишира. А през това време жертвите чакат справедливост. Може и да не я дочакат.
До 1989 г. в България съществува централизирана държавна структура за вещите лица. След промените обаче е закрита и дейността им е прехвърлена към окръжните съдилища. Към днешна дата вещите лица фигурират в списък, който се поддържа от съответния съд – например Ямбол, Плевен и т.н. В идеалния случай, когато съдия иска да възложи експертиза по определено дело, той избира експерт от съответната специалност (например счетоводство по данъчно дело) и му възлага да изготви заключение по въпроси, възникнали по време на делото. За тази експертиза се плаща от бюджета на съда. Експертизи могат да възлагат също и органите на досъдебното производство – прокурори, следователи и разследващи полицаи. Заключения се правят също по граждански и административни дела. Т.е. почти няма процес, който да мине без участието на някакъв експерт.
Това прави вещите лица изключително важни за съдебната система. Но организацията на тяхната работа е далеч от добра. Причините за това са много, а решенията – никакви. Поне до момента.
Има дела и дела
Българската съдебна система е пословична с мудността си. Има обаче и добри примери като делото срещу бившия футболист Георги Семерджиев, който през 2022 г. уби две момичета при катастрофа. Той бе осъден на три инстанции за три години. Но това дело е изключение. Запознат с организацията на съдебните експертизи беше откровен пред Mediapool:
"Има дела и дела. Това дело трябваше да покаже, че системата работи".
Разбирай – когато има воля и с един процес се захванат достатъчно опитни хора, нещата могат да се случат в разумни срокове. През останалото време – не.
Вещите лица в България са малко на брой. Не че няма специалисти, но няма кой "да се върже" на съдебната система като знае какви са условията. Т.е. един професор от университет, например, би се съгласил само по изключение да се занимава с експертиза, ако е наясно, че ще прекара дълго време в четене на документи, няма да получи кой знае какви пари за усилията си, а накрая ще трябва и да се яви в съда, за да защити написаното. Там има голяма вероятност адвокатите на подсъдимия или пък прокурорите да го разкъсат с въпроси, да възразят срещу заключението му или да се усъмнят в експертизата му, ако изводите ѝ не ги ползват.
Липсата на вещи лица е особено явна по делата за катастрофи. Повечето от тях би следвало да приключват в нормални срокове, защото все пак не са сред най-сложните. Трябва да се установи механизмът на произшествието, състоянието на превозното средство, както и други подробности. Оказва се обаче, че това изобщо не е така.
Според неофициални данни в България има около 120-130 автотехнически експерти, които се занимават със съдебни заключения. Голяма част от тях са в пенсионна възраст. Те са неравномерно разпределени. По данни на прокуратурата например във Видин има само едно вещо лице, което се занимава с автоекспертизи. Което означава, че този човек е изключително натоварен, а някои заключения могат да се забавят и до пет години. Естествено, възможно е за дело във Видин да бъде извикан специалист от София или Варна. Но такава организация не се прави за всеки казус. Както вече бе споменато – има дела и дела.
Закон и пари
Дейността на вещите лица не е регулирана със закон. Те работят по силата на наредба, издадена от правосъдното министерство. Според запознати обаче е нужно приемането на специален закон. Наскоро правосъдният министър Георги Георгиев заяви, че по този въпрос е започнала работа. Такъв закон обаче трябва да регламентира експертизите изобщо и не само по делата за катастрофи, както и цялостния статут на вещите лица.
Засега не се говори по друг въпрос, който според работещи в областта е много важен – заплащането. Според действащата наредба на вещите лица се плаща за час свършена работа. Ставката е 3.5% от минималната работна заплата, т.е. около 37 лв. С тези часове обаче има своеобразна игра. Една експертиза не се прави само на стол и бюро. Вещото лице първо трябва да вземе цялата нужна документация. В повечето случаи това означава да отиде до съд, прокуратура или полиция. Едва след това може да се говори за реална работа по изготвяне на заключението. Тоест, подготвителната работа често пъти не подлежи на заплащане, макар че струва време. Накрая, ако за написването на заключението са нужни четири или пет часа, може да се окаже, че усилията изобщо не си струват за това заплащане.
Тези дела са експертни дела
За да се разбере колко важни са експертите от всякаква област за съдебната система, трябва да се осъзнае, че без тях няма да има правосъдие.
"Делата за пътно-транспортни произшествия, по мнение на магистратите, са експертни дела. Тоест в голямата си степен изводите на съдията се базират на експертизата, която доказва дали е виновен водачът, с каква скорост се е движел, какво е било състоянието на пътната настилка, на моторното превозно средство. За да има качествено правораздаване, трябва да има качествени експертизи", каза наскоро правосъдният министър.
Изводът за „експертните“ дела обаче важи с пълна сила и за тези за лекарските грешки, например. Причината е проста – само лекар може да каже дали друг лекар е действал адекватно или не. В този смисъл вещите лица имат силата да решат делото на практика, макар и формално решението да се взема от съдията.
Промени
Звучи абсурдно, но е факт – през 2025 г. в България рядко се използва възможността за изслушване на експертиза по видеовръзка. Това означава, че едно вещо лице винаги трябва да се явява лично в съда. А неявяването му е повод за отлагане, т.е. протакане на дело.
Една от промените, които сега предлага правосъдното министерството, е да се засили използването на видеовръзка. Така един експерт може да бъде разпитван поне по две дела в един ден без да се налага да пътува от София до Пловдив например като междувременно пропусне делото в Благоевград.
Министерството ще се опита да навакса липсата на кадри по делата за катастрофи като премахне едно специфично изискване – задължителния петгодишен стаж. Така повече млади хора ще могат да правят експертизи, т.е. броят на експертите би следвало да се увеличи. Дали ще се случи така на практика, е рано да се каже.
Всичко това няма да реши проблемите на системата. Явно е, че има някаква воля да се случат определени промени, но те няма да са достатъчни. Това призна и самият правосъден министър Георгиев. За да има устойчиво решение, трябва да се мисли за приемане на закон. Не че това е гаранция за качество, но поне показва желание ситуацията да се подобри.
Самуил Димитров
