В седмицата, в която бивши съюзници в един отново разделящ се свят поотделно отбелязаха 80-годишнината от края на Втората световна война, усещането за неудържим стремглав поход към Трета световна война става все по-осезаемо.

Разпадането на Pax Americana, взаимната обвързаност на конфликтите, новата готовност за безогледно държавно насърчавано насилие и липсата на значение на институциите на основания на правила световен ред — всичко това беше демонстрирано по брутален начин през тази седмица. От Кашмир до Хан Юнис, Ходейда, Порт Судан и Курск, единственият звук е от експлозии, а единственият урок — че старите правила вече не важат.

Всъщност, Фиона Хил — анализатор по стратегическа политика и съветник на британското правителство за предстоящия стратегически отбранителен преглед — твърди, че Третата световна война вече е започнала, ако само осъзнаем това.

Страхът от свят, в който никой — заради науката или глобализацията — вече не е в контрол, не е нова идея: именно това беше темата на два „Рийт“ лекции — през 1967 г. от социалния антрополог Едмънд Лийч и през 1999 г. от политическия философ Антъни Гидънс. Но рядко досега е било толкова ясно, че световният ред, изграден след 1945 г., е в стремителен упадък.

Бившият външен министър на Обединеното кралство от Лейбъристката партия Дейвид Милибанд каза тази седмица в „Чатъм Хаус“:

„Знам, че хората винаги казват, че светът се променя, но това наистина изглежда като момент на истински геополитически преход — поне толкова значим, колкото този през 1989–90 г., когато светът премина от Студена война към еднополюсен момент. А за мен администрацията на Тръмп е едновременно симптом и причина за настъпващите промени.

Проблемът е, че е много по-ясно от какво се отклоняваме — от свят, в който САЩ бяха котвата на глобалната система — отколкото към какво се насочваме. Знам, че много се говори за идеята за многополюсен свят като отражение на ново разпределение на баланса на силите, но според мен тази концепция създава илюзия за прекалена стабилност и сигурност“.

Неговият някогашен ментор Тони Блеър, в реч в Калифорния, заяви:

„Всички бяха изтръгнати от зоната си на комфорт. Шумът, който чувате от политическите подземия, е паническо търсене на опции. Хората преосмислят позицията си в света и взаимоотношенията си. Няма никакво съмнение — това е сериозен шок. Това е най-значимото геостратегическо събитие, което помня по отношение на Америка и света“.

За бившия държавен секретар на САЩ Антъни Блинкен, безразличието на Доналд Тръмп към отчуждаването на съюзници е акт на вандализъм. Той каза, че дипломати по света питали: „Какво, по дяволите, се случва?“.

Блинкен обясни, че Америка е изграждала 80 години доверие, силни икономически партньорства, военни и политически съюзи, и ако това бъде разрушено за 100 дни, ще е изключително трудно да се възстанови.

„Това означава, че страните ще търсят начини да работят около нас, да работят заедно, но без САЩ“, каза той. „Възможността днешните думи да бъдат отменени утре, а след това отменени отново, означава, че те просто не могат да разчитат на нас. Джо Байдън казваше, че не е добра идея да залагаш срещу Америка. Проблемът сега е, че хората вече не залагат на Америка.“

Нарушаване на правилата

Печалните последствия от оттеглянето на Америка бяха видими цяла седмица. Може и да не е световна война, но определено е свят във война.

В Газа светът наблюдава как блокадата на храна, помощ и медицински доставки, в нарушение на обвързващите заповеди на Международния съд (ICJ), продължава вече трети месец. В търсене на сигурност Израел през последния месец е бомбардирал Йемен, Ливан, Сирия и Газа. Ежедневно настоява САЩ да му даде разрешение да удари Иран.

Тръмп едва ли може да се оплаче, когато Бецалел Смотрич — ултранационалният министър на финансите на Израел — във вторник сподели визията си за ивицата Газа, прогнозирайки, че в рамките на половин година населението ще бъде ограничено до тясна ивица земя, а останалото ще бъде „напълно унищожено“. Смотрич просто повтаряше версия на плана на Тръмп да прочисти Газа от палестинци — план, напълно противоречащ на условията на примирие, договорени от неговия пратеник.

На конференция за селищната политика Смотрич също заяви, че Израел ще „приложи суверенитет“ в Западния бряг в рамките на живота на настоящото правителство, което трябва да изтече през октомври 2026 г., освен ако не бъдат свикани предсрочни избори. „След няколко месеца ще можем да обявим, че сме победили. Газа ще бъде напълно унищожена“, каза той. „След шест месеца Хамас няма да съществува като функционираща структура“.

С мълчаливия Тръмп отговорността падна върху Европа. „Време е Европейският съюз и цялата международна общност да се събудят“, каза белгийският външен министър Максим Прево. Той осъди блокадата като „абсолютен позор... Това е недопустимо — умишленото прекъсване на хуманитарна помощ, достъпа до храна, здравеопазване, електричество и вода като военна стратегия е напълно неприемливо“.

Президентът на Франция Еманюел Макрон заяви:

„Ако осъждаме Русия за нарушаване на украинския суверенитет, не можем да мълчим, когато това се случва в Газа. Хамас трябва да бъде победен, да — но не с цената на потъпкване на всички правила“.

Макрон призова за обединен европейски отговор, но на среща на външните министри в Полша 27-те държави от ЕС дори не успяха да се споразумеят по общо изявление, още по-малко за съвместни действия — като предложението на Нидерландия за замразяване на споразумението за свободна търговия с Израел.

Междувременно в Порт Судан — основен вход за хуманитарна помощ в Судан — дронове на Силите за бърза подкрепа (RSF) унищожиха инфраструктура, подобно на израелските удари по входните пунктове за помощ в Йемен.

Опитът на суданското правителство в понеделник да подведе Обединените арабски емирства под отговорност пред ICJ за доставка на оръжие на RSF се провали. ОАЕ, макар и подписали Конвенцията за геноцида, са направили резерви, че тяхното спазване не подлежи на юрисдикцията на съда. ICJ меко заключи, че няма юрисдикция. Само един съдия — Абдулкауи Ахмед Юсуф от Сомалия — изрази несъгласие.

Така ОАЕ печелят престиж, подписвайки конвенцията, без реална възможност да бъдат съдени по нея. Британският външен министър Дейвид Лами положи усилия за постигане на примирие, но засега без успех. САЩ, в контраст, наричат лидерите на RSF „геноцидни“, но не предприемат реални дипломатически действия.

В Кашмир, където две ядрени сили си разменят ракетен огън, американският интерес е напълно отсъстващ. САЩ нямат посланик нито в Индия, нито в Пакистан, и не са назначили висш представител от Държавния департамент. Конфликтът почти не присъства в американските медии, а първоначалната реакция на Тръмп беше: „Жалко е... ако се замислите, те воюват от много, много десетилетия, всъщност векове“.