От възвишение край Газа Сити се разкрива ужасяваща гледка – градът, познат ни от карти и спомени, е изчезнал. На негово място се простира монохромен пейзаж от развалини, срутен до земята и безжизнен на 180 градуса – от Бейт Ханун до Газа Сити.

Още през първите седмици на войната израелски войски влязоха в този район, а след това се връщаха многократно, докато Хамас се преструктурираше около своите позиции. Израел не позволява на медиите да отразяват събитията независимо – днешната визита на журналисти беше строго контролирана и без достъп до палестинци или други райони на ивицата.

Израелският военен говорител подчертава, че целта не е унищожението на сгради, а борба с терористи, като почти всеки дом е бил оборудван с тунели, капани или позиции за стрелба. Въпреки това резултатът е видим навсякъде – сгради, превърнати в сиви купчини отломки, маркирани с празни коруби от куршуми.

Според палестинското министерство на здравеопазването над 68 000 души в Газа са загинали от началото на конфликта, а десетки хиляди са останали без дом. Съдбата на някои заложници също е трагична – телата на няколко от тях са открити, но все още се търсят други.

Линията на контрол, отбелязана от израелската армия, разделя територии, контролирани от Израел, от тези, управлявани от Хамас. Макар примирието да е от почти месец, израелските сили твърдят, че ежедневните престрелки с бойци на Хамас продължават.

Следващият етап от мирния план, подкрепян от САЩ, изисква Хамас да се разоръжи и да предаде властта на палестински комитет, наблюдаван от международни лица. Дотогава обаче Газа остава в напрегнато състояние на несигурност – разрушена, обезлюдена и под строг контрол.

Погледнато днес, Газа е монохромен град на руини – символ на загубите, страха и разрушението, оставени от две години война. Въпросът не е само кой може да спре насилието, а колко влияние ще имат самите жители върху бъдещето на своите общности и земи.