„Доверете ни се. Няма да ви разочароваме. Моля ви, не разочаровайте и нас“, призова президентът на ЕЦБ в София

„Ясно помня всеки 1 януари, защото на 1 януари е моят рожден ден. Но никога няма да забравя онзи 1 януари, на който европейските държави се отказаха от националните си валути - Франция - от франка, Германия - от марката. Тогава имахме същата тревожност, мислехме си, че няма да работи, че ще ни струва повече... Но днес еврото е втората световна валута след долара“.

С тези думи президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард започна словото си в София по време на конференцията на високо равнище „България на прага на еврозоната“ в резиденция „Бояна“. Тя добави, че на идния 1 януари, когато тя навършва 70 години, ще празнува заедно с България.

Присъединяването на България към еврозоната е значим етап в европейската интеграция на страната, но не трябва да се възприема като крайна дестинация, подчерта още шефката на ЕЦБ. „България е извървяла дълъг път, за да изпълни всички критерии за присъединяване към еврото, но това е само началото на пътуването“, отбеляза тя.

Лагард призова властите и гражданите да не се поддават на „умората от реформите“ и да продължат да водят структурни и икономически промени. „Страни, които са продължили усилията си след присъединяване към еврозоната, са увеличили допълнително средния национален доход с около 10% в сравнение с тези, които са се отказали“, отбеляза Лагард.

Еврото носи сигурност и просперитет  

Според Лагард еврото носи сигурност и просперитет. 

В подобна посока се изказа и директорът на Европейския стабилизационен механизъм (ESM) Пиер Граменя. „Не мога да разбера тези, които са против еврото. А какво друго да се направи? Наистина ли си мислите, че националната ви валута, изправена срещу целия свят, ще ви направи по-силни“, каза той.

По думите на Кристин Лагард през последното десетилетие БВП на България на глава от населението се е увеличил от 1/3 до почти 2/3 от средното за ЕС. Шефката на ЕЦБ посочи, че успешната интеграция на страната в европейската икономика и особено в единния пазар дава стабилна основа за по-нататъшно икономическо развитие.

„Българските фирми, независимо дали са големи корпорации, или малки и средни предприятия, ще се възползват от нулеви разходи за конверсия при търговия с основните си европейски партньори. Това ще спести около 1 милиард лева годишно“, изтъкна Лагард. Тя даде пример с автомобилната индустрия в България, която доставя около 80% от електронните компоненти за европейските автомобили, като отбеляза, че спестените средства могат да се реинвестират в растеж, иновации и повишаване на добавената стойност.

Валутният борд е частична защита, но истинската защита е еврозоната 

Президентът на ЕЦБ обърна внимание и на сигурността, която носи членството в еврозоната. „Живеем в много по-волатилен и фрагментиран свят с постоянни външни шокове“, каза Лагард. За малките и отворени икономики като България, където почти една от две работни позиции зависи от чуждестранното търсене, колебанията могат да бъдат особено остри.

Тя посочи, че валутният борд е осигурил частична защита, но истинската стабилност идва от институционалната надеждност на членството в еврозоната. „Еврочленството предоставя защита срещу валутна нестабилност с основните търговски партньори и предпазва българските фирми от резки колебания, които могат да ерозират конкурентоспособността им глобално“, обясни Лагард.

Президентът на ЕЦБ коментира и най-често срещаните опасения около присъединяването - загуба на национален суверенитет и повишаване на цените. „България няма да загуби контрол над икономическата си политика. На практика страната вече импортира паричната политика на по-големи икономики, но без глас на масата. С присъединяването си към еврозоната България ще има пълно право на глас в Съвета на управителите на ЕЦБ, където всеки управител има един глас и равна тежест при вземането на решения“, обясни Лагард.

Що се отнася до цените, тя посочи, че временният ефект от закръглянето при въвеждане на еврото обикновено е минимален и се наблюдава само в рамките на първите шест месеца. „След това ценовият ефект се абсорбира напълно. Местните власти, асоциации и потребителски организации трябва да гарантират, че фиксираният курс ще се спазва до последната стотинка, за да се защити потребителят“, подчерта тя.

Лагард приключи изказването си с цитат от българския национален герой Васил Левски, който е напомнил, че „делото на народа стои над всичко“. Тя свърза това с решението на България да приеме еврото - като акт, който укрепва икономическите основи на страната, увеличава устойчивостта ѝ срещу външни шокове и засилва гласа ѝ в рамките на еврозоната.

„Решението за присъединяване към еврото е началото на едно ново пътуване, което изисква продължаване на реформите. Наградата ще бъде значителна - по-висок стандарт на живот за всички български граждани“, каза още президентът на ЕЦБ.

Тя посочи още, че с прозрачен преход и с устойчив ритъм на реформите „можете да превърнете настоящото сближаване в трайна конкурентоспособност, която ще доведе до по-висок жизнен стандарт за всички българи“. „Затова ви казвам, след всички тези многобройни срещи, всички тези усилия, тези стъпки напред, ние ви се доверяваме. Доверете ни се. Няма да ви разочароваме. Моля ви, не разочаровайте и нас. И нека продължим този път заедно“, допълни Лагард. 

Парите в брой остават

По темата за дигиталното евро и притесненията на някои българи, че някой се опитва да отмени разплащането в хартиени банкноти, Лагард подчерта в интервю за бТВ, че „кешът остава“.

„За тези, които обичат банкноти - като мен, може би и като вас - банкнотите ще останат. Монетите също ще останат. Няма план това да се променя“, обяснява тя.

В същото време обаче по думите ѝ трябва да сме сигурни, че еврото е валута, пригодена за 21-ви век.

„Има хора в нашите общества, които предпочитат да плащат с телефона си, с карта, каквато и да е тя“, отбеляза Лагард и допълни, че „трябва да имаме европейска опция за дигитално плащане“, каквато в момента не съществува, и затова трябва да запазим известен контрол върху бъдещето на нашата валута в дигитална форма“.

„Затова дигиталното евро - парите на централната банка, които са основата на всяка парична система - също имат дигитална форма. Но бъдете спокойни - банкнотите и монетите ще останат. И никой няма да ги премахне“, твърди Лагард.