След като президентът в петък изненадващо и против своите предишни тези обяви внасянето в парламента на референдум с въпрос дали нацията подкрепя приемането на еврото през 2026 година - само две седмици преди очаквания одобряващ конвергентен доклад за това, ни наведе на размисъл какви референдуми са провеждани в България и до какво са довели те.

Без да имаме претенцията, че сме историци, събрахме информация по темата.

В България досега са проведени 6 национални референдума.

• Референдум за съдене на виновниците за националните катастрофи (1922) - успешен
• Референдум за преминаване от монархия към република (1946) – успешен, но противоконституционен!
• Референдум за приемане на нова (Живкова) конституция (1971) - успешен
• Референдум за изграждане на нова ядрена електроцентрала "Белене" (2013)
• Референдум за дистанционното гласуване (2015)
• Референдум за промяна на избирателната система (2016)

Първият опит в България за използване на пряк вот (референдум) за решаване на важен държавен въпрос.
Цели на референдума:  Управляващите от БЗНС искат да бъдат дадени под съд членовете на кабинетите на правителствата, управлявали по време на Първата световна война.

Резултат от вота на референдума: 74% - ЗА, с което се утвърждава искането на БЗНС.

Какво следва след него: 

• Осъдителни присъди. Опозиционните партии, особено демократите и народнолибералите, смятат референдума и последвалите процеси за политическа разправа.
• Репутацията на съдебната система е компрометирана и се смята, че става подчинена на политическите цели на БЗНС. Смята се, че този референдум, заради изредените последици, е и причината за утвърждаването на едноличния стил на управление на Стамболийски и задълбочава конфликта между БЗНС и останалите политически сили, армията, ВМРО и царската институция. Това директно допринася за преврата на 9 юни 1923 г., при който Стамболийски е свален и скоро след това – брутално убит от части, близки до ВМРО.

Този референдум е много спорен и противоречащ на Търновската конституция, но въпреки това е приет и е изпълнил основните си цели. Последиците и промените в резултат на референдума са най-големите в историята на страната до днес.

Цели на референдума: След 9 септември 1944 г. на власт идва Отечественият фронт, доминиран от Българската комунистическа партия (БКП). Комунизмът отрича монархията и затова България, която е в зоната на влияние на СССР, трябва да се отрече от нея.

В какви обстоятелства се провежда референдумът:  Съветският съюз обявява война на България на 5 септември 1944 година. След това Съветската армия окупира страната под предлог, че в България се укриват германски войски. Тази окупация е важна предпоставка за Деветосептемврийския преврат. България не се съпротивлява и допуска окупационната армия на нейна територия, извършва се преврат и Отечественият фронт, доминиран от БКП, превзема управлението. Започват масови убийства без съд и присъда на представители на бившата власт, офицери, полицаи, интелектуалци и хора, смятани за врагове на новия режим. В тези условия през 1946 г. се провежда референдум, след като опозицията е преследвана, много лидери са арестувани, убити или в изгнание.

Резултат от вота на референдума: обявената избирателна активност е 92% с 96% - ЗА и 4% - ПРОТИВ

Какво следва след референдума:

• На 15 септември 1946 г.  България е обявена за Народна република България.
• Отменя се Търновската конституция.
• На 4 декември 1947 г. е приета Димитровската конституция, силно повлияна от съветския модел, с еднопартийна система.
• Фактически слага край на многопартийната демокрация и поставя началото на тоталитарен комунистически режим, който продължава до 1989 г.
• Край на пазарната икономика в България.
• Частният бизнес на практика изчезва.
• Отнемане на частната собственост в полза на държавата:
  • национализирани са банките и застрахователните дружества;
  • предприятията с 10 или повече работника;
  • през 1958 г. почти цялата земеделска земя в България е колективизирана;
  • наложени са ограничения за жилищната собственост на населението.

Въпреки че този референдум е бил противоконституционен и проведен под натиск на Червената армия и комунистите в България, той е приет и води до 45 години подчинение на СССР и комунизъм в България. Впоследствие този комунистически режим, овластен чрез референдума, е обявен за престъпен и е довел до избиването и заточването на десетки хиляди българи.

Този референдум е законен и променя отново конституцията до падането на комунистическия режим в страната през 1989 г.

Цели на референдума: Укрепване на тоталитарната диктатура чрез легализирането на еднопартийния режим – чл. 1 поставя БКП над всички държавни институции, което напълно овластява Тодор Живков, под чието наставление са били създадени текстовете на новата конституция.

В какви обстоятелства се провежда референдумът: Комунистическата власт напълно е укрепила своето управление по съветски модел, голямата част от политическите опоненти са избягали, убити или в лагери. Населението в страната е под силното влияние на Държавна сигурност (ДС). Основната ѝ задача е да пази комунистическата власт от "врагове" – както вътрешни, така и външни. ДС има широка мрежа от агенти и доносници, внедрени в обществото – в университети, институти, културни среди, църкви, дори в семейства. Служителите на ДС са обучавани в СССР от КГБ и те събират информация, записват разговори, четат поща, подслушват телефони. Хората са уволнявани, забранявани или изселвани заради "неправилно мислене". Хората са знаели, че и "стените имат уши". Един от примерите за репресии са след Унгарското въстание през 1956 г., когато в София и Пловдив студенти се опитват да организират митинги и да говорят за демокрация. ДС ги арестува. Много от тях са изключени от университети, изпратени в казармата, някои – в лагери.

Резултат от вота в тези условия: избирателната активност е 99% с 99,7% - ЗА и 0,3% - ПРОТИВ

Данните са типични за тоталитарен режим – изкуствено завишени, с липса на реална алтернатива и политически натиск за гласуване "за".

Какво следва след него:

• Концентрация на властта в ръцете на Тодор Живков. Той става едновременно генерален секретар, министър-председател и председател на Държавния съвет.
• Пълно сливане на партия и държава.
• Всяка форма на алтернативна политическа дейност се счита за антидържавна и наказуема.

Това е първият референдум в България след падането на комунистическия режим през 1989 г. Иронията е, че той е иницииран от наследничката на БКП – БСП. Този референдум остава нелегитимен заради изключително ниската избирателна активност от около 20% гласували. Въпреки че референдумът е струвал над 20 милиона лева на бюджета, може би населението, което все още е помнило за какво са били използвани предходните референдуми, не е излязло да гласува.

Цели на референдума: Инициативата за референдума идва от БСП, с подкрепа от енергийни лобита и Русия. Целта е да се принуди правителството да продължи проекта за ядрена централа АЕЦ „Белене“ и с участие на руската "Росатом".

В какви обстоятелства се провежда референдумът: Страната се управлява от правителството на ГЕРБ с премиер Бойко Борисов, което през 2012 г. прекратява проекта АЕЦ „Белене“, обявявайки го за икономически неизгоден. БСП, ДПС и малки партии, често свързвани с руски интереси (особено „Росатом“), подкрепят проекта. Въпреки че въпросът на референдума е формулиран така, че да звучи общо: „за развитие на ядрената енергетика“, се разбира, че целта е реанимация на Белене и има слаба информационна кампания, подтискана от управляващите. Страната се намира в условия на икономическа стагнация след глобалната криза (2008–2009). Расте безработицата и бедността, особено в малките населени места. Много граждани се чувстват отчуждени от властта и нямат доверие, че вотът им ще доведе до реална промяна.

Резултат от вота: избирателната активност е 20,2% с 61,5% - ЗА и 37,8% - ПРОТИВ

Не е изпълнено изискването за активност – тя е само 20.22%, далеч под нужните 50%

Какво следва след него: Няма преки последствията от референдума, заради неговата нелегитимност, но резултатите от него помагат на управляващите да атакуват основно БСП, че е загубила позициите си в обществото.

Този референдум е първият, иницииран от президент - тогава от Росен Плевнелиев, издигнат от управляващата партия ГЕРБ.

Цели на референдума: промени в механиката на изборния процес, чрез съвременните технологии с цел улесняване на процеса за населението и опит за гарантиране на по-голямо доверие и честност в изборния процес.

В какви обстоятелства се провежда референдумът: референдумът се провежда паралелно с местните избори в страната.

Резултатът от вота е: избирателната активност е 41,3% с 73,8% - ЗА и 26,2% - ПРОТИВ

Референдумът е признат, но той не става задължителен заради избирателна активност под 50%

Какво следва след него: Въпреки категоричния положителен вот, Народното събрание НЕ приема закони, с които да изпълни волята на гласувалите в референдума. Абсурдното е, че партия ГЕРБ, която стоеше зад провеждането на референдума, извърта позицията си на 180 градуса и застава категорично против електронното гласуване и другите предложени форми. Като причини започва да изтъква опасения за сигурността и недостатъчна техническа подготовка на страната за внедряване на такава система.

Референдумът е иницииран от Инициативен комитет с председател Слави Трифонов. Той е с 3 въпроса:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?
2. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?
3. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Цели на референдума: Инициираният референдум до голяма степен покриваше настроението в обществото и въпреки, че се смяташе за популистки и първа стъпка в създаването на политически проект на Слави Трифонов, въпросите в него бяха подкрепени от обществото. Слави Трифонов възприе ролята на популистки лидер, който предлагаше пряка демокрация и реформи в политическата система. Той използва популярността си и влиянието от телевизионното си шоу, за да мобилизира гражданите за този референдум.

В какви обстоятелства се провежда референдумът: Референдумът се проведе паралелно с президентските избори. През 2016 г. в България нарастваше недоволството от политическата система и от традиционните партии, които бяха обвинявани в корупция и липса на ефективност и други подронващи държавността действия. Много българи се чувстваха дистанцирани от политическата класа и недоволни от съществуващия модел на избори.

Резултатът от вота е: избирателната активност е малко под 50%. Всички въпроси в референдума бяха одобрени от гласувалите:

1 въпрос: ЗА - 71,95%, ПРОТИВ – 16,05%

2 въпрос: ЗА - 61,89%, ПРОТИВ - 25,96%

3 въпрос: ЗА - 72,16%, ПРОТИВ – 15,02%

Какво последва след него: Самият референдум, въпреки че не му достигнаха само 12 000 гласа да стане задължителен, не промени избирателната система. Референдумът показва голямо обществено недоволство от съществуващата изборна система и желание за реформи. Въпреки че референдумът получи широка подкрепа, предложенията на Трифонов не бяха реализирани, което показва ограниченото влияние на референдумите в българската политическа система. Референдумът подчерта възхода на популистки фигури като Слави Трифонов, които се възползваха от недоволството на народа и изразиха готовност да предлагат радикални решения.

Това е последният проведен референдум в България, но той бе последван от опит за иницииране на референдум от сочената за проруска партия "Възраждане", с който искаха да питат народа ЗА или ПРОТИВ приемането на еврото за национална валута. Този референдум не се състоя, въпреки че бяха събрани нужните подписи за него. Референдумът бе обявен от ВКС за противоконституционен. След провала на този референдум, от "Възраждане" се възползваха от проруските нагласи на президента и го подтикваха той да инициира такъв референдум, но държавният глава Румен Радев през 2022 г. заяви, че „Съгласно закона, провеждането на референдум по въпроси, уредени във вече приети и ратифицирани международни договори е невъзможно. Също така и по Конституция има ограничения“, с което отхвърли предложението той да инициира референдум, който да отложи или откаже приемането на единната европейска валута в България.

Изненадващо, преди 2 дни (9-май)- в Деня на победата, честван от Русия с военен парад, президентът Румен Радев обяви внасянето на референдум на тема приемането на еврото в България: „Съгласни ли сте България да въведе единната европейска валута „евро“ през 2026 година?“ 

Радев заяви, че това не е въпрос ЗА или ПРОТИВ посоката на България към Европа, а за това дали  да бъде приета единната европейска валута. Към момента страната ни чака конвергентния доклад ( на 4 юни) за това дали изпълнява критериите за приемане на еврото. На пръв поглед въпросът, който предлага, звучи различно от въпроса, иницииран от "Възраждане" само две години по-рано. Но всъщност двете формулировки много си приличат - и в двете се пита не дали избирателите са съгласни с приемането на еврото, а кога са съгласни да се случи то.

Каква ли е причината за промяната на позицията на Радев?

•     2021 г. Радев е за еврото и за план за него. - Окончателната стъпка към приемането на конкретен времеви план за въвеждането на еврото дойде в края на юни 2021 г., по време на първия служебен кабинет на Стефан Янев, назначен именно от Румен Радев.
•     9 ноември 2022 г. Радев е за еврото и против референдум - По време на консултациите за съставяне на кабинет през есента на 2022 г. с "Възраждане" Радев отхвърли искането на партията за референдум за еврото като "невъзможно".
•     24 февруари 2023 г. Радев е за еврото -  В конференцията "България по пътя на еврото" в София. На нея той каза, че е "убеден, че членството ни в еврозоната ще доведе до съществени икономически ползи", но обърна внимание, че е "много по-важно е да бъдат убедени българските граждани" и за това трябва още работа.
•     10 юли 2023 г. Радев е за референдума на "Възраждане" - Тогава Радев каза, че референдумът срещу еврото е "редно да бъде проведен", "след като са изпълнени законовите условия и подписите са събрани".
•     13 март 2025 г. Радев е за еврото, но се опасява от спекула - На среща със студенти в ПУ "Паисий Хилендарски" през март тази година Радев вече наблегна на друг аргумент. Тогава той каза, че най-важно е не само да бъдат покрити Маастрихските критерии, но и "обществото и бизнесът да усещат готовност и убеденост, че ние трябва да го направим".
•     9 май 2025 г. Радев предлага референдум за еврото - В петък, 9 май, дойде изненадващо извънредно обръщение на президента, в което той съобщи намерението си да внесе предложение за референдум за еврото.

Последици от приетите референдуми в България до днес изглеждат катастрофални:

Историята показва, че единствените 3 приети референдуми в страната са довели до сериозни негативни последствия за населението и развитието на България.

Първият, от 1922 година е довел до преврат и опит за узурпиране на властта от един политически субект, този през 1946 година довежда и легитимира комунистическия режим в България, който впоследствие е обявен за престъпен. Референдумът от 1971 г. е гарантирал едноличното управление на Тодор Живков и БКП. Последиците от тези референдуми са довели до сериозни последствия чрез легитимиране на власт, а условията в които са проведени предполагат, поставят сериозно съмнение за честността при провеждането им. Има голяма вероятност населението да е било манипулирано или сериозно притиснато, за да гласува по желания начин. В днешно време също честността на изборите в страната е поставена под сериозни съмнение за вътрешни и външни влияния.

За съжаление, най-висшата форма на демокрацията в историята на България е успешно използвана само за репресии и гарантиране на управление, което е довело до страдания на народа. 

Една от причините за това референдумите след демократичните промени, да не са допринесли за промяна, е изискването на закона, те да са подкрепени от минимум 50 % от имащите право на глас, за да бъдат със задължителен характер.