В навечерието на 9 май жителите и гостите на Москва имаха много поводи да си зададат важния въпрос „А какво се случи?". Дълбоко в себе си те отдавна знаят отговора. Коментар на Константин Егерт.

Подготовката на Путиновия парад за т.нар. Ден на победата на 9 май превърна живота на московчани в бягане с препятствия: в мобилните връзки, електронните системи за разплащане и в навигационните устройства имаше смущения от дни заради редовното спиране на интернет, освен това самолетите не летяха, а из улиците на града имаше километрични задръствания.

Не се качвайте на самолетите на „Аерофлот"

Украинското ръководство доста вярно напипа слабото място на кремълското началство: желанието му за „свой“ парад на победата във Втората световна война. Масивната война с дронове, организирана от украинските въоръжени сили, на практика парализира въздушния трафик в Москва. Из столичните летища заседнаха хиляди пътници. Други, също хиляди на брой, не можеха да стигнат до домовете си, и то не само в Московска област, но и в редица други градове.

Президентът на Сърбия Александър Вучич бе принуден да долети на гости при Путин през Баку – поради отказа на балтийските страни да пропуснат неговия самолет през въздушното си пространство. Президентът на Азербайджан Илхам Алиев, който винаги много внимателно се отнася към поканите на Кремъл, в последния момент все пак отказа да лети до Русия. За пред публиката несъмнено ще измислят и съобщят някакво официално обяснение, но кой би могъл да повярва, че това отсъствие не е свързано с безопасността? Ако аз бях началник на охраната на азербайджанския президент, тъкмо това и щях да го посъветвам – да не лети до Москва.

С други думи може да се каже, че Володимир Зеленски и неговите генерали постигнаха онова, което искаха, и помрачиха празника на руския диктатор.

Илюзия за комфорт

За повечето хора доста бързо се разсея илюзията за удобния съвременен „облаков“ град, където целият живот се помещава в смартфона. Оказа се, че московчани трябваше да стоят с часове из разни тунели, да звънят от архаични улични телефони, а и да носят със себе си пари в брой. Причината за това, че жителите на Москва, а и гостите на столицата бяха принудени да се върнат в началото на 1990-те години, все пак се дължеше не толкова на действията на украинските оператори на дронове. Блокираните от Федералната служба за охрана цели квартали на града, прекъсванията на интернет и мобилните връзки не бяха пряко свързани с украинските въздушни атаки. Всичко това беше резултат от маниакалното желание на Путин на всяка цена да проведе замисления празник на великата победа на СССР във Втората световна война, чиято история той преиначи до неузнаваемост в желанието си да се самовъзвеличава.

И тъй като Путин се страхува преди всичко за живота и имиджа си, няма мерки, които той да не е готов да предприеме, за да гарантира сигурността си и да поддържа чезнещия си престиж. А малодушието и лицемерието в официалните обяснения за причинения хаос в столицата са както винаги съвсем типични. Говорителят на Путин Песков заяви, че мобилният интернет в Москва ще бъде ограничен до 10 май заради някои „опасни квартали“. Тук той изобщо не спомена за Украйна, която иначе е нещо като „алтер его“ на руския диктатор. Страхуваше се явно да припомни, че вече дванадесета година поред именно Русия, водена от неговия началник, води агресивна война срещу съседната държава.

Най-известният въпрос

Хлъзгавите формулировки на „колективния Песков“ доскоро действаха като ефективно приспивателно на значителна част от руснаците. Сигурен съм обаче, че хората, които ровят из джобовете си за пари, с които да платят за кафе в някое скъпо московско заведение, а и другите, които дишат изпаренията от въглероден двуокис, докато карат китайски електромобили в московските задръствания, както и онези, които не могат да летят със семействата си от Домодедово до морето на Анталия, дълбоко в себе си знаят истинския отговор на най-известния руски въпрос от последните години. А той гласи: Какво се случи?

В навечерието на парада Путин буквално им завря лицето в грубата реалност на полицейския режим, който е създал. В него гражданите на страната не представляват никаква ценност. Важен е само един човек и неговите планове.

Планът на Путин е да доведе „неговата“ война до победен край. А ако му свършат наемниците за по 5 милиона рубли, той ще обяви точно тази мобилизация, която руснаците винаги са се надявали да избегнат. И ще заглуши мобилните им телефони, за да не могат да се свържат с леля си в Саратов, която да скрие своя племенник, и ще блокира сметките им, за да не могат да подкупят военния командир. А може би, напротив, ще накара „облаковият град“ да поработи, за да ги следи по смартфона и да ги отведе в армията. Или в затвора. И не е ясно къде ще е по-добре.

Лула, Вучич и Фицо ще отлетят за вкъщи, където ги чакат техните си проблеми. Но руснаците ще си останат у дома, където ги очаква диктатура, от която няма как и къде да избягат – докато не свърши започнатата от нея война. Ето точно това „се случи“!