„Животът ни е трагедия. Може и да оцелеем, но душите ни отдавна са мъртви“: страданието на хората в Газа е неописуемо. Преди два месеца Израел блокира доставките на помощи за ивицата Газа.

„Реалността в Газа е неописуема“, казва 44-годишният Ахмад Катауи от град Газа. „Животът ни е трагедия, опитваме се да оцелеем, без да знаем ще успеем ли. Може и да оцелеем, но душите ни отдавна са мъртви“, казва мъжът по телефонен разговор с ДВ.

Войната продължава вече 19 месеца, а в началото на март Израел блокира всички хуманитарни и търговски доставки за ивицата Газа. „Ежедневното търсене на храна запълва цялото ни време, опитваме се да съхраним по нещичко за следващите дни. Храним се скромно“, казва той

Помощните организации постоянно предупреждават, че рискът от недохранване е огромен, тъй като границите остават затворени, пекарните не работят, а цените на основните хранителни продукти са скочили до небесата. По пазарите все още могат да се намерят малки количества зеленчуци, които обаче вече са недостъпни за повечето хора, тъй като много от жителите на Газа вече нямат никакви доходи. Килограм домати, основен продукт в палестинската кухня, сега струва около 30 шекела (7 евро) – при цена между 1 и 3 шекела преди началото на войната. А килограм захар струва над 60 шекела.

„Сега животът ни зависи почти изцяло от консерви“, казва Катауи и допълва, че готвенето е предизвикателство и поради друга причина - липсата на газ. „Няма дърва, с които да си запалим огън, така че горим каквото намерим: дрехи, обувки, всичко. Това е нашето ежедневие."

„Не остана безопасно място"

„Никога в историята на Газа не сме били в такава ситуация“, каза за ДВ Амджад Шауа, директор на Мрежата на палестинските неправителствени организации (PNGO), също по телефона от град Газа. „Това е катастрофа. Подложени сме на въздушни и артилерийски удари, атакуват палатки и убежища - не остана безопасно място. Отделно от това просто няма храна, всички гладуват, ние също. Почти нищо няма."

По думите на Шауа хората имат чувството, че са притиснати все по-дълбоко в ъгъла, а краят не се вижда. „И най-лошото нещо за нас като хуманитарни работници е да чувстваш, че си с вързани ръце и че не можеш нищо да направиш, няма какво да дадеш на хората – освен малко надежда."

От Службата на ООН за координация на хуманитарните въпроси (OCHA) предупреждават, че системата на здравеопазването е „пред колапс, претоварена е от многото жертви и работи все по-трудно заради пълната блокада, която е прекъснала достъпа до основни лекарства, ваксини и медицинско оборудване“.

Световната продоволствена програма на ООН наскоро обяви, че е изчерпала хранителните си запаси за Газа и е разпределила последните си останали количества на обществените кухни, които се грижат за най-уязвимите, както и последното брашно на пекарните.  

„На 31 март всички 25 пекарни, подкрепяни от Световната продоволствена програма, затвориха, тъй като брашното и горивото за готвене свършиха“, обяви органът на ООН в свое изявление. „Същата седмица раздадените на семействата хранителни пакети с двуседмични хранителни дажби бяха изчерпани. Загриженост предизвиква също и недостигът на безопасна вода за пиене, а тъй като няма вече с какво да готвят, хората са принудени да търсят предмети, които да изгарят, за да си приготвят храна."

Живот в постоянен страх

„Притеснението как да осигурим прехраната на близките си засенчва всичко“, казва в телефонен разговор с ДВ Махмуд Хасуна, жител на град Хан Юнис в южната част на Газа. 24-годишният мъж е бил разселен в началото на войната през 2023 година, когато домът му е бил разрушен от израелски бомбардировки.

Вече два месеца хуманитарни помощи не стигат до Газа. Израел ги блокира в началото на март.   Снимка: Amr Nabil/AP/dpa/picture alliance

Той казва, че денят му минава в търсене на дърва за огрев, които се намират все по-трудно, тъй като повечето дървета са изсечени или унищожени от бомбардировките. Много хора рискуват и влизат в полуразрушените от бомбардировките къщи, за да вземат някоя врата или дървен предмет. Освен това Хасуна помага на майка си да приготвя храна. „Храним се само с консерви. Нямаме достатъчно пари, за да си купим зеленчуци, които се продават на безбожни цени на пазара“, добавя Хасуна.

„Прекарах почти две години от живота си под бомбардировки, убийства и смърт. Вече дори не познавам себе си“, казва още палестинецът.

Прекратяването на огъня, започнало през януари и продължило до началото на март, донесе известно облекчение на жителите на Газа и даде възможност на хуманитарните организации да позапълнят складовете си. Междувременно обаче ситуацията отново бързо се влоши, след като Израел наруши примирието и поднови офанзивата си на 18 март. Преди това израелското правителство беше наредило да бъдат затворени всички гранични пунктове и да бъдат преустановени всички хуманитарни и търговски доставки за Газа.

Израел упражнява „максимален натиск"

Блокадата е част от стратегията за „максимален натиск“, която според израелски официални лица има за цел да принуди Хамас да освободи останалите заложници и в крайна сметка да сломи ислямистката групировка. Израелските служители обвиняват Хамас, че краде помощи за личните си потребности.

Същевременно помощните организации и Обединените нации обвиняват Израел, че използва хуманитарната и хранителната помощ като политически инструмент. Това е потенциално военно престъпление, което засяга цялото население на Газа от 2,2 милиона души.

Тази седмица заместник-генералният секретар на ООН по хуманитарните въпроси и координатор на спешната помощ Том Флетчър напомни на Израел, че „международното право е недвусмислено: Като окупационна сила Израел трябва да допусне хуманитарна помощ. Помощта и спасените от нея цивилни животи никога не трябва да бъдат разменна монета."  

В хода на войната населението на Газа стана почти изцяло зависимо от помощи и търговски доставки отвън. Постоянните изселвания на хора и създаването от израелските военни на голяма буферна зона в северната част, по източната граница и в южната част на крайбрежната ивица, лиши палестинците от достъп до най-плодородната земеделска земя в Газа.

„Казано по-просто, Израел не само не позволява храната да влиза в Газа, но и е създал ситуация, в която палестинците не могат да отглеждат собствената си храна и не могат да ловят риба“, заяви на брифинг Гавин Келехер, хуманитарен работник от Норвежкия съвет за бежанците, който наскоро се завърна от мисия в Газа.

Денят на мнозина в Газа преминава в търсене на храна и дърва за огрев  Снимка: Abdel Kareem Hana/AP Photo/picture alliance

В четвъртък бе съобщено, че последните удари са засегнали жилищни сгради и палатки, подслоняващи разселени хора, особено в Рафах и източната част на град Газа. По оценки на помощни организации повече от 423 000 души в Газа отново са разселени и нямат безопасно място, където да отидат.

За Махмуд Хасуна това е истински кошмар: „Единственото ми желание е да не бъда разселен отново. На второ място искам тази безумна война да спре“, казва още той за ДВ.

Снощи Израел е взел решение да разшири офанзивата си в ивицата Газа. Същевременно е бил одобрен нов план за доставките на хуманитарни помощи в Газа. Не е ясно кога ще влезе в сила.