Независимо от ликуващите хора в ивицата Газа и в Израел, които се радват на споразумението по мирния план на Тръмп, недоверието и отчуждението между израелци и палестинци остават големи, надеждите за траен мир - плахи.
Израел и Хамас се споразумяха по първата фаза от мирния план на Тръмп, но допитвания сочат, че повечето израелци и палестинци не изпитват доверие едни към други, нито пък очакват, че конфликтът ще бъде решен трайно. Отчуждението се откроява особено отчетливо в данните от публикувано през август проучване на Еврейския университет в Йерусалим: 62% от анкетираните израелци са съгласни с твърдението, че „В Газа няма невинни“. Сред евреите с израелско гражданство процентът е и още по-висок - 76 на сто.
„Поразява ме това, че човечността е толкова малко"
„Най-голямата ми тревога, когато става дума за Израел, е свързана с липсващата емпатия“, казва пред ДВ Кори Гил-Шустер, ръководител на програма за разрешаване на конфликти и медиация в университета в Тел Авив. „Хората не изпитват емпатия дори към децата, възрастните или болните от другата страна на конфликта“, казва той.
От 2012 година насам Гил-Шустер редовно изследва различни спорни теми в своя видео формат „The Ask Project“. В улични анкети той задава зрителски въпроси на хора в Израел и в палестинските територии. Към към палестинците той отправя например въпрос дали биха одобрили други акции, подобни на терористичното нападение на Хамас срещу Израел на 7 октомври 2023 година, а към израелците – дали страданията на хората в Газа ги карат да изпитват удовлетворение.
Що се отнася до емпатията, жена от Северен Израел просто вдига рамене, което изпълва Гил-Шустер с тъга. „Тревожа се от това какво прави този свят с нас. Разстройва ме, че има толкова малко човечност във връзка с тази тема.“
Отсъствието на хуманност след 7 октомври 2023
Палестинският политолог Халил Шикаки също смята, че отношенията между двете страни са достигнали до най-ниската им точка. „През последните две години се стигна до почти пълна дехуманизация – и двете общества достигнаха фаза, в която отхвърлят съответно другата страна.“
Това развитие дава своите отражения и върху склонността да се правят компромиси за намирането на мирно решение, посочва Шикаки пред ДВ. И той извършва социологически проучвания, последните от които показват големия актуален скептицизъм: 69% от палестинците в ивицата Газа и 88 на сто от жителите на Западния бряг не вярват, че Израел ще се изтегли от ивицата Газа, дори ако Хамас сложи оръжие.
Същевременно Шикаки посочва, че взаимното доверие не трябва да бъде условие за сближаването, а може да се развие в течение на мирния процес: „Ако чакаме палестинците и израелците първо да се изпълнят с доверие едни към други, това няма да се случи никога“.
Първи стъпки по дългия път към сближаване?
Но как би могло да се стигне до сближаване след продължилия десетилетия конфликт? Изследователят Гари Мейсън от Северна Ирландия прави сравнения между конфликтите в Северна Ирландия и в Близкия изток и отбелязва пред ДВ, че и в двата случая има спорни въпроси, свързани с територии, идентичност и религия.
Като се изключат екстремистите, и от израелска, и от палестинска страна се надяват на приключване на конфликта. Но дори и след сключеното споразумение, могат да минат още пет или десет години до постигането на траен мир, прогнозира Мейсън. „В Северна Ирландия трябваше да работим по мирния процес цели 27 години след сключването на споразумение.“
Кори Гил-Шустер пък смята, че междувременно много хора са свикнали с конфликта и са се приспособили към ситуацията. Вероятно обаче правилната политическа комуникация би могла да промени това положение: „Първата стъпка трябва да е кампания, която да показва, че и двете страни съжаляват за допуснатите грешки, но не искат да продължават по същия начин, поради което са нужни действия. На хората трябва да бъде дадена визия какво би могло да означава това“.
„Има нужда от силен лидер"
Как би могло да се преодолее натрупаното недоверие от двете страни? Снимка: Zain Jaafar/AFP/Getty Images
Но кой би могъл да осъществи тази стратегия? Както в Израел, така и в палестинските земи доверието към собственото политическо ръководство е скромно: в Израел само малцина са доволни от правителството на Нетаняху. А шефът на Палестинската автономия Махмуд Абас е почти лишен от легитимност, тъй като от 2006 година не са се провеждали избори. Според актуалните проучвания 81% от анкетираните искат неговата оставка.
Гил-Шустер обаче подчертава, че в сегашната ситуация силното лидерство е решаващо: „Има нужда от силен лидер, който да се застъпи за промяна в мисленето – основно в своята страна, но евентуално и в противната. Но аз не виждам никакъв такъв човек на хоризонта“, казва той.
Колко реалистично е все още двудържавното решение?
„На базата на съвместните израелско-палестински допитвания се вижда ясно, че израелците сега имат известна склонност да променят позицията си и да подкрепят решението за две държави“, смята Гил-Шустер. А сред палестинците решението за две държави започва да набира ново одобрение – макар в допитванията две трети от анкетираните да изразяват съмнение в неговата приложимост.
Израелското правителство е категорично против равноправна палестинска държава, която да разполага с всички права, а напоследък и засили строителството на селища в окупирания Западен бряг на река Йордан.
Сближаване въпреки пространственото разделение?
Така или иначе окупираният Западен бряг на река Йордан е до такава степен разкъсан от израелските селища, че противниците на евентуална палестинска държава смятат, че тя би била нереалистична най-малкото заради липсата на свързана територия.
Примерът със Северна Ирландия обаче показва, че това не е непременно пречка за сближаването. В столицата Белфаст все още има райони, в които юнионисти и републиканци са разделени от стени. „Когато му дойде време, те ще бъдат разрушени. Но на фона на кървавия конфликт в Северна Ирландия, 27 години не са дълго време“, казва Гари Мейсън.
