Невижданият досега енергиен срив, който в понеделник разтърси Испания и Португалия, показа колко е уязвим съвременният живот, ако остане без електрозахранване дори и само няколко часа. Транспортен и комуникационен хаос, спрени ядрени реактори, блокирани туристи, изправени на нокти мрежови оператори на двете държави. Във вторник нормалният живот започна да се връща в двете държави, показвайки зависимостта на човечеството от енергията въобще.
Защо се е случило прекъсването тепърва ще се разследва, но засега се изключва възможността сривът да е резултат от кибератака, макар че първоначалните съмнения бяха точно такива. Много от читателите на Mediapool веднага заподозряха дългата ръка на Кремъл зад безпрецедентното пропадане на електропреносните мрежи в този регион. Като вероятна причина бе посочен рядък атмосферен феномен, провокиран от жегата, който е повлиял на честотите на мрежата високо напрежение. Засега е ясно, че за пет секунди 60 процента от необходимата на пазара енергия буквално е изчезнала. Във вторник излязоха съмнения, че това е провокирано от прекалено голям дял на моментното производство на електроенергия от слънце – 75 на сто. Според експерти обаче това няма нищо общо.
Всякакви хипотези до приключване на разследването за причината за срива ще са чисти спекулации, но хубавото от цялата история е, че Европа изглежда още по-решена да се справи с проблем, с който е наясно от години – свързаността на енергийните мрежи на страните членки. В момента континентът е разделен на своеобразни енергийни острови, което влияе и върху цените на тока. Например България, макар и много добре свързана с Румъния, Гърция, дори Италия, Сърбия и Македония, страда от това, че е в своеобразна изолация от западния остров на Франция, Испания, Португалия и още повече от този на скандинавските страни. Така цените в нашия регион са като скачени съдове и са по-високи от останалите части на Европа. Неслучайно София поиска от Брюксел да се вземат мерки в тази посока. А депутатите на местна почва бързо, бързо се разбраха да отложат либерализацията на цените на тока за бита с 2 до 4 години. Аргументът е да се защитят потребителите, макар самият енергиен министър Жечо Станков да призна в интервю за Mediapool, че далеч не всички домакинства се нуждаят от тази подкрепа и в даден момент цените ще трябва да се освободят и да станат пазарни, а помощ да получават само енергийно бедните и уязвимите. Но междувременно политиците у нас ще продължат да ползват темата с цената на тока за свои партийни цели.
Всъщност мрежовата несвързаност в Европа, освен че във вчерашния случай причини щети, оценявани на между 2.2 и 4.5 млрд. евро, ежегодно дърпа от джобовете на европейците 9 млрд. евро за сметки за ток, които е можело да са с толкова по-ниски.
И ако всяко зло е за добро, както се казва в поговорката, Евросъюзът би трябвало да си вземе поука. Защото континентът ще става все по-зависим от електроенергията. Не само заради амбициите за електрификация на транспорта, но и заради развитието на центровете за обработка на данни и на изкуствения интелект. Те ще имат нужда от огромни количества електроенергия.
Сигурно поради тази причина и председателят на бюджетната комисия в парламента Делян Добрев се размечта за нови 12 реактора у нас. На събитие на американската „Уестингхаус“, по чиято технология AP-1000 ще се правят VІІ и VІІІ блок на АЕЦ „Козлодуй“ и бяха подписани нова порция споразумения за участие на български фирми в проекта, Добрев обяви, че на територията на площадката на действащата атомна централа може да се изградят още четири блока, на тази край Белене – още осем. Какво ще правим с реакторите, които последно май България се отказва да продава на Украйна, изобщо не е ясно. Но важното е, че трима топ инвеститори, по думите на лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, ни дошли на крака с намерение да правят дейта центрове. Кои са те, той не каза, но описа образно светлото бъдеще: „Защото това си го представете цяло поле, хиляди декари с помещения с компютри, които работят на макс“ - Ту-туу. Та, явно затова и Добрев, следвайки митологемата, начерта великото намерение да сме пореден хъб – този път ядрено-изкуственоинтелектуален. Всякакви хъбове сме били в мислите на Борисов – газов, логистичен..., но още нищо от това не сме станали. Важното е приказката да върви, електоратът да се омайва и да се плаща за консултантски и адвокатски услуги.
Впрочем, ако се върнем на темата с енергийния срив в Европа – точно ядрените реактори останаха най-дълго извън строя.
На този фон около двучасовите кахъри с пропадналата мрежа на А1 в България изглеждат направо бели.
