След десетилетни опасения, че новогвинейското високопланинско диво куче е изчезнало като вид в естествения си хабитат, изследователи най-после потвърдиха съществуването на здрава, жизнеспособна популация, скрита в един от най-отдалечените и негостоприемни региони на Земята.

ДНК анализ доказа, че това са най-древните и примитивни представители на семейство кучета. Скорошна експедиция до централен планински район в Нова Гвинея успя да заснеме над 100 изображения на поне 15 диви животни, включително женски, мъжки и малки – процъфтяващи в изолация далеч от хората.

Откриването на високопланински диви кучета за пръв път от половин век насам, е не само вълнуващо, но и невероятна възможност за науката.

Ако досега не сте чували за тези красиви създания, новогвинейските високопланински диви кучета бяха познати от две обещаващи, но непотвърдени фотографии през последните години – едната направена през 2005, а другата през 2012.

Учените не разполагаха със сигурни доказателства за съществуването на вида от поне половин век, и мнозина се опасяваха, че той е изчезнал.

Може би просто умеят да се крият добре.

Миналата година експедиция организирана от фондация посветена на новогвинейските високапланински диви кучета се отправи по следите на неуловимите животни.

През септември 2016 те най-накрая откриха каквото търсеха – следи от лапи – доказателство, че създание подобно на куче се скита из гъстите гори на Нова Гвинея, на между 3 460 и 4 400 метра надморска височина.

Екипът поставил камери в района, за да следи заложените капани денонощно. Камерите уловили над 140 изображения на високопланинско диво куче в рамките на едва 2 дни.

Учените документирали съществуването на вида от първа ръка. ДНК анализ на изпражненията им потвърдил връзката на новогвинейските високопланински диви кучета с австралийското динго и новогвинейските пеещи кучета – опитомен вариант на новогвинейските високопланински диви кучета.

Заради липсата на доказателства за съществуването на тези видове, досега не бе ясно по какъв начин са свързани те. Скоро учените може би ще успеят да отговорят на този въпрос, както и да разберат повече за еволюцията на семейство кучета.

Смяташе се, че видовете са пристигнали на острова преди поне 6 000 години, заедно с първите заселници. Новите доказателства обаче подсказват, че е възможно кучетата да са мигрирали независимо от хората.

Що се отнася до външния им вид, едва ли ще намерите по-красиви от новогвинейските високопланински диви кучета. Козината им обикновено е златиста, но съществуват и черни и бежови варианти. Опашката им е завита на гърба, а ушите им са триъгълни и стоят изправени на главата.

Макар че това все още не е потвърдено, смята се, че видът притежава същите вокални данни като новогвинейските пеещи кучета.

По света са останали едва 300 високопланински диви кучета – най-вече в зоологически градини, частни съоръжения и частни домове. Те са известни със силния си пронизителен вой, който често изпълняват в хора, понякога в продължение на минути.

Очаква се повече подробности за находката да бъдат оповестени в близките месеци.

Учените обаче са оптимисти за оцеляването на вида.