Усещане за мъж

"Аз наистина съм наследник на мафията. Моят дядо Джерарди идва от градчето Корлеоне в Сицилия. Затова много исках ролята на Майкъл Корлеоне в „Кръстникът". И никой не вярваше в мен освен режисьора Франсис Форд Копола. А като излезе филмът, всички ме поздравяваха". Актьорът, на когото принадлежат тези думи, естествено е Ал Пачино. Изиграл едни от най-запомнящите се роли в киното, спечелил си славата на сериозен и гениален актьор, неговото име е гаранция за успех на всеки филм.

Алфред Джеймс Пачино днес навършва 68 години. Неговият произход наистина е сицилиански, дядо му и баба му са имигранти от град Корлеоне, Сицилия. Актьорът се ражда в Бронкс, Ню Йорк на 25 април 1940 г. Израства в Манхатън и като тийнейджър се захваща с каквато и да е работа, включително и като театрален разпоредител и строителен надзирател. Театърът обаче го силно го влече и той се записва в студиото на Хърбърт Бъргоф, където изучава драма и изкуства, а когато навършва 17 се премества в централната част на Ню Йорк, за да продължи театралното си образование. През 60-те години играе в редица постановки, печели наградата на театралната гилдия за най-добър актьор за ролята си в пиесата "The Indian Wants the Bronx"(1968г.)На следващата година е обявен за най-обещаващ млад актьор.
Пачино решава да опита и в киното. Прави дебюта си през 1969 във филма "Me, Natalie". Малко след това получава и първата си главна роля (на наркоман) в "Panic in Needle Park" (1971) на Джери Шацбърг.

Режисьорът Франсис Форд Копола е толкова впечатлен от изпълнението му, че решава да го вземе за ролята на Майкъл Корлеоне в "Кръстникът" (The Godfather) 1972. Това е безспорно една от най-големите роли в модерното американско кино, въпреки скептично настроените критици към почти неизвестния до момента Пачино, при наличието на звезди от ранга на Уорън Бийти и Джак Никълсън.

Филмът обаче е приет с възторг, а Пачино получава първата си номинация за Оскар за поддържащ актьор. Две години по-късно повтаря успеха си с ролята на вече зрелия Майкъл Корлеоне в продължението "Кръстникът 2" (1974).

За следващите си проекти Пачино сътрудничи на режисьора Сидни Лъмет и резултатът е все така впечатляващ - още две номинации за Оскар за ролите на неподкупно ченге в "Серпико" ("Serpico" (1973) и на бисексуален банков крадец в "Кучешки следобед" ("Dog Day Afternoon" (1975). И двата филма са изключително добре приети, заради оригиналната трактовка на актуалната тема за престъпността, а Пачино се доказва като актьор с разностранни възможности. Следва ролята му на адвокат в "И справедливост за всички" ("And Justice For All" (1979), която му носи четвърта номинация за академична награда Оскар.

Във филма на Брайън Де Палма "Белязаният" ("Scarface" (1983) Пачино е скандалният кубински наркобарон Тони Монтана, а негови партньори са Мишел Пфайфър и Робърт Лоджия. След този филм големият актьор отсъства цели 4 години от екрана. През 1989 се завръща със страстния трилър "Море от любов" ("Sea of Love") с Елън Бъркин. По-късно същата година дебютира като режисьор на филма "Local Stigmatic" (1989). Седем години по-късно втория му опит в режисурата "Looking for Richard" е оценен високо от критиката.


90-те години са много продуктивни за Пачино. Той участва в редица големи продукции, изпълнявайки най-разнообразни роли. През 1990 например печели още една номинация за Оскар в раздела за второстепенна роля във филма на Уорън Бийти "Dick Tracy" и за трети път е Майкъл Корлеоне в "Кръстникът 3".


След толкова много номинации най-накрая Пачино получава първия си Оскар за най-добър актьор за ролята на слепия ветеран във филма на Мартин Брест "Усещане за жена" ("Scent of a Woman" (1992), като в същото време пак е предложен за статуетката за поддържащата си роля в "Glengarry Glen Ross". През 1993 отново работи под режисурата на Брайън Де Палма във филма "Пътят на Карлито" ("Carlitos Way"). През 1995 в тандем с Робърт де Ниро участва в запомнящия се филм на Майкъл Ман "Жега" ("Heat").


През 1997 Пачино отново получава овации за ролята си на дребен гангстер в "Дони Браско", където му партнира Джони Деп. През същата година се превъплъщава и в ролята на Дявола в модерната притча "Адвокат на дявола" ("The Devils Advocate"), в който му партнират Киану Рийвс и Шарлиз Терон. Следва поредният му успех във "Вътрешен човек" ("The Insider"), в който главната роля изпълнява Ръсел Кроу.
През последните десетина години Пачино работи и на театралната сцена - главната роля в „Ричард III" на Шекспир, Ирод в „Саломе" - и се снима средно в по един филм годишно, като сред най-успешните му роли са тези в , „Всяка една неделя" (1999), „Фермата" (2003), „Симон" (2002), „Опасно безсъние" (2002),"Венецианският търговец"(2004),"88 минути" (2007).


Пачино никога не се е женил, въпреки няколкото дълготрайни връзки с актрисите Джил Клейбърг, Марти Келър, Даян Кийтън и Бевърли дАнжело. През 1989 от връзката му с преподавателката по актьорство Джан Терънт се ражда дъщеря му Джули Мари. Пачино е известен с алергията си към звездния блясък и затова стои далеч от светската суматоха. Живее в скромен апартамент в Ню Йорк. От последната си, вече бивша приятелка актрисата Бевърли ДАнджело, с която се запознава през 1977 година има две деца - близнаците Антон и Оливия. През януари 2001 г. Пачино получава Златен глобус за цялостната си кариера.

Източник: Haskovo.NET

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини