"Десет на сто от лекарствата, продавани у нас, са имитации на оригинални продукти", обяви Иван Савов, регионален директор на международната сертификационна организация "Интертек Муди" от страниците на "Преса".
В момента най-големият производител на фалшиви фармацевтични продукти е Индия. По неофициални данни на ДАНС и МВР пазарът на лекарства имитатори достига до 150 млн. лв. Те се внасят у нас нелегално от куфарни търговци. Агенцията обаче няма данни колко от лекарствата се продават в интернет.
"Преса" предупреждава: "Стоки ментета превземат и мола". Дрехи на "Адидас" и "Дисни" са най-фалшифицирани. Голяма част от тях се внасят от Турция. Димитровградският пазар е епицентър на ерзаците.
Коментар на "24 часа" вижда: "Вотът на 5 октомври като драмата на втория". След пробива 15/15 сега амбициозни кандидати могат с по 2 хил. гласа да бутнат съпартиеца след водача. А при добра организация дори и първия в листата.
"Монитор" прави библейска препратка с адрес - съвременна България - в материала си "Пророци за износ". Никой не е пророк в собствената си земя, тази мъдрост би следвало да ни утеши, но някак си ни прави по-тревожни. България е една от водещите страни на континента по изтичане на мозъци. Ако теглим чертата, се оказва, че за по-малко от десет години нашата страна е напусната от близо три випуска завършили лекари, още толкова инженери, физици и компютърни специалисти. Напускат млади хора от различни специалности, с еднопосочен билет заминава всеки, който има конвентируема професия. Затова, ако искаме нещата да се подобрят и кадърните да останат у нас, нека насърчаваме младите хора.
Вицепремиерът и социален министър Йордан Христосков очертава за "Труд" развитието на социалната политика у нас.
"Целта на пенсионната реформа от 2000 г. е кумулативно - от трите стълба да достигнем пенсия, която да е 70-80% от дохода, който човек е получавал през трудовия си живот. Само че такава цел е като саденето на орех. Плодът не идва веднага, а доста по-късно."
"Близо 1200 души от Мизия се изнасят във фургони". Поне 100 семейства ще зимуват във временните къщи, съобщава "Сега". Ясно е, че изключително тежка есен и зима очакват хората от града. Близо 1200 от жителите на Мизия, или 1/3 от населението, ще се изнесат да живеят във фургони в новообразуваното временно селище. Това стана ясно след проверката на кризисния щаб.
Депутатът от БСП Корнелия Нинова обясни, че вече са пристигнали около 60 фургона и се очакват още 40. Проверката на кризисния щаб в града показа, че 23 къщи са напълно срутени, а други 50 сапред срутване. 93 къщи са оцелели, но покъщнината е за боклука.
От отводнените 420 имота 206 постройки се нуждаят от основен ремонт, за да може изобщо в тях да се живее. Паричната помощ, която очаква страната ни от Брюксел, може да дойде едва след като са ясни всички щети. Въпреки че Мизия бавно се възстановява, долната част на града все още остава под вода и е достъпна само с лодки. Не достигат и доброволците, макар че десетки българи се включиха в разчистването на Мизия през уикенда.
Служебният кабинет отпусна авансово 1 млн. лв., с които ще се ремонтират двете училища. Очакват се още пари, когато се изяснят щетите.
На страниците на "24 часа" адвокат Михаил Екимджиев обосновава позицията си по казуса КТБ: "Предложението, което аз давам на хората, които се обръщат към мен за съвет във връзка с КТБ, е: нека да се изчака още малко, нека да се добие една по-ясна картина. Държа да подчертая, че в практиката на българските съдилища няма много казуси, подобни на този на КТБ. Точно заради това, заради липсата на практика, е добре поне потенциалните ищци да имат пълна картина за ситуацията, свързана с КТБ.
Какво имам предвид - първо, трябва да се знае дали банката е ликвидна. Второ, дали ще бъдат направени опити да бъде заздравявана или - напротив - ще се върви към нейното фалиране. Ако евентуално се отива към несъстоятелност, дали ще бъдат изплатени само гарантираните влогове, или ще се вземе решение, подобно на това, което беше взето в повечето европейски страни, с изключение на Кипър - за изплащане на задълженията на банката спрямо всички вложители, облигационери, кредитори и т.н", разясни Екимджиев.
"Държавата се разпусна. Заповядайте друг път!", е поканата, отправена от анализа на "Сега". България подновява играта на "грешка в комуникацията" с Брюксел - този път за сметка на вложителите в КТБ. Циганчето рекло: "Ако имахме вкъщи сирене и масло, щяхме да ядем баница, но нямаме брашно."
Висшите финансисти писали на Брюксел: "Ако законите ни бяха европейски или поне имахме парламент да ги промени, щяхме да изплатим в 5-дневен срок гарантираните суми на вложителите в КТБ, ама нямаме пари." Горе-долу така тече кореспонденцията между София и Брюксел по повод затворената за неизвестно дълго Корпоративна и търговска банка (КТБ) и безпокойството на висши служители в Еврокомисията, че България нарушава духа на европейското законодателство за гарантиране на доверие в стабилността на банковата система е факт.
