Великденският остров (наричан още Рапа Нуи и Пасха) е островно владение на Чили в Тихия океан. Островът се намира на 3 600 км западно от Чили и 2 075 км източно от островите Питкерн и е едно от най-изолираните места в света. Островът е създаден от три вулкана: Поике, Рано Као и Теревака.
Първият европеец, който посещава острова, е холандският адмирал Якоб Рогевен на Великден, 5 април 1722 г. Това е причината островът да бъде наречен Великденски. Когато пристигнал на острова, той заварил 2 000-3 000 души коренно население. По-късно посещения на Великденския остров правят и капитан Джеймс Кук, капитан Жан-Франсоа Лаперуз, както и моряци от първата руска околосветска експедиция (1803-1806 г.) ръководена от Иван Крузенщерн. През 1786 г. френският изследовател Жан-Франсоа Лаперуз посетил острова и направил цялостна карта.
На Великденския остров се намират т. нар. моаи – уникални причудливи каменни статуи. Те изобразяват човешки фигури и са с различни височини — от един до единадесет метра. Броят им е около 900. В каменна кариера на острова се намират много недовършени и съответно неизправени фигури, една от които е трябвало да бъде висока повече от 20 метра. Не е ясно кога точно, как и защо са били издигнати статуите, но видът на недовършените статуи говори за това, че производството им внезапно е било прекратено.
В кратера на най-големия вулкан на острова Рано Кау се намира Оронго — церемониално селище с 53 къщи от камъни без прозорци и врати, а само с един отвор за провиране. Казват, че като постоиш в някоя от тях 1-2 минути, очите ти започват да виждат в мрака, а изкачвайки се обратно нагоре, виждаш заровени моаи, като видимите от тях са около 395, а за броя на останалите се гадае.
Освен моаи друга мистерия на острова е т. нар. „Пъп на Света". Казват, че това е най-кръглият камък, носещ тайните на всемира, събиращ най-важните енергийни линии на Земята. Следващата мистерия са пещерите — те са под цялата повърхност на острова и човек може да броди из тях с месеци.
Предполага се, че Великденският остров е бил заселен между 300-1200 г. от полинезийци. В периода на най-голям разцвет на културата на Рапа Нуи (16-17 в.) вероятно там са живели 10 000-15 000 души. Те били обособени в два различни народа – „дългоухи“ и „късоухи“. „Дългоухите“ били по-многочислени и облагодетелствани, докато „късоухите“ заемали подчинено положение. Смята се, че „късоухите“ осъществили въстание, вследствие на което „дългоухите“ били напълно избити. Постепенно, поради непрекъснатите войни и човешката дейност, която редуцирала и без това ограничените ресурси, културата на Рапа Нуи западнала, населението намаляло и се отдало на канибализъм и робовладелчески отношения.
През втората половина на 19 век голяма част от жителите на острова били пленени и натоварени на кораби като роби, за да работят на плантации в Перу. Това довело до временно ограничаване броя на населението на остров Рапа Нуи до само 111 човека през1877 г. През 50-те години на 20 век знаменитият норвежки пътешественик Тур Хайердал посещава острова. Той развива теорията, че Великденският остров е бил заселен от жители на Древно Перу. Тази теория е недоказана.
Сухият сезон на Рапа Нуи продължава от юни до октомври. Средната температура през януари е 25 градуса, а през юли – 19.
