Докога министрите ще си играят с нашите милиони? Преглед на националния печат

"Докога министрите ще си играят с нашите милиони?", коментира "Сега". Удивителен е начинът, по който в парламентарна и демократична държава министри, шефове на агенции, комисии, публични институции си жонглират с милиони за един или друг проект без никакъв опит за подробно аргументиране на разходите. Показателни в тази посока са лаконичните постановления на Министерския съвет за отпускане на субсидии от резерва на кабинета, благозвучно кръстен "за структурни реформи". На армията й трябват 256 милиона допълнително за стари договори? МВР не се побира в милиарден бюджет и се нуждае от постоянни инжекции? Министерският съвет се сетил насред годината, че ще му трябват пари за неработещия БОРКОР? Тези и десетки други постановления за стотици милиони левове минаха през кабинета с незнайно как защитена спешност на разходите, при незнайно каква конкуренция с други разходи, с незнайно какъв "структурен ефект". По този начин през 2010 г. кабинетът изхарчи близо 1 млрд. лв. структурен резерв, зад който всъщност се криеше едни полубюджет и пълен хаос във финансирането на цели системи като здравеопазването.

"Управляващите минаха на принципа "похвали се сам" - под това заглавие "Сега" анализира годишния доклад за състоянието на националната сигурност през 2011 г. Докладът е пълен с клишета, изводи от медийни публикации, абсурдни тези и още по-странни аргументи за тях. Ако се вярва на документа, финансовата и икономическата сигурност в България са железни. Пропуснат е фактът, че това не се дължи на политиката на кабинета - просто българинът къта бели пари за черни дни. На няколко места в доклада се отбелязва, че въпреки финансовата и икономическа криза по света и в Европа, властта у нас е успяла да остави данъците ниски, а доходите на населението - ненакърнени. Хвалбата някак не се връзва с безспорния скок в цените на храни, бензини и услуги и драстичното намаление на доходите. В края на документа е записано, че се е повишило "участието на гражданите и техните организации в обсъждането на различни аспекти от националната сигурност и на нейното системно управление". И че това прави "възможно отчитането на мнението на гражданското общество при формиране на политиката за национална сигурност". Кои са тези граждани и как е отчетено мнението им? Може и да ги има, но със сигурност не са в България.

„България е правова, а не полицейска държава", казва в интервю за "Дума" проф. Любен Корнезов, народен представител от "Коалиция за България". По думите му чрез полицейщина ГЕРБ се опитва да овладее всички институции в България. В парламента мнозинството упражнява законодателен диктат, без да се съобразява с принципите на правото и Конституцията. "Левите депутати, а и опозицията като цяло, изтъкваме нашите аргументи, но мнозинството не се вслушва в гласа на разума. Всъщност България се превръща в премиерска република, в която народните представители от ГЕРБ безропотно изпълняват заповедите на Бойко Борисов. Законотворчеството е висиш юридически пилотаж, а не работа за чираци. Затова ние често сезираме Конституционния съд и за негова чест е обявил 122 текста за противоречащи на основния закон и международното право. Приемат се очевидно лобистки закони (над 60), обслужващи лични и корпоративни интереси, но вредни за гражданите. От юридическа гледна точка това е най-слабият парламент. Съжалявам юристите от ГЕРБ, които Бойко Борисов превърна във ветропоказатели", отбелязва Корнезов.

"Партизани в нета", коментира "Стандарт". Премиерът Бойко Борисов развали празничния дух на общото събрание на своите комсомолци в неделя, като ги нахока за бездействието във виртуалния свят. За разлика от дремещите в парламента червени и сини депутати в нета кипи трескава опозиционна дейност, която напоследък удивително бързо и добре се самоорганизира за политически действия. От началото на мандата кабинетът беше принуден поне двайсетина пъти да отстъпи от взети решения и приети закони, след като битката за сърцата и умовете на хората беше спечелена от виртуалните поборници. В интернет мелето младежката организация на ГЕРБ блести с отсъствието си. Те изнесоха своето сражение на местните избори миналата есен, където се представиха над очакванията и след победата се разпореждат с местната власт в големите градове. Подобни на всички комсомолски структури на управляващи партии, младите гербери страдат от един ключов недостатък - службогонството. Известно изкривяване се получава също както при всички лидерски партии - политиците със собствено мнение и хъс за борба отпадат за сметка на лоялните и послушните, които обаче или нямат мнение, или не им достига кураж да го изразят.

"СДС е гладен за идеи, а не за нов лидер", коментира "Труд". Битката за председателския стол в СДС, която върви в момента, не решава нищо. На финала достигнаха две фигури, които сами по себе си може и да са прекрасни хора, експерти в своята област, познати във вътрешните среди, но тотално безизвестни и по-тъжното - безинтересни на широката публика. На балотажа на вътрешнопартийните избори следващия уикенд ще се изправят един срещу друг Ваньо Шарков и Емил Кабаиванов. От словесните престрелки става ясно, че битката не е толкова идеологическа, а техническа. Дали СДС да остане политическо джудже под сянката на Иван Костов (ДСБ), или пък да си остане джудже, но гордо и само. Ако тази партия иска да се измъкне от проклятието, й е нужен нов проект, може да бъде и паралелен - клуб, движение, НПО, но далеч от закостенелите вътрешнопартийни структури. Нужна е нова идеология, която да организира и подреди всички тези хора, които не помнят времето на комунизма, но са недоволни от системата и собствените си перспективи.

Родните партии траят от ден до пладне, коментира "Сега". Политическото пространство преля от партийки за еднократна употреба. Те започват като нечий личен проект, почти като бизнес инициатива. Някаква персона, набрала политически капитал под формата на популярност и авторитет в обществото, както и подкрепа сред явните и сенчестите управленски кръгове, регистрира партия и ударно започва да громи статуквото с надеждата, че така ще привлече протестния вот на омерзения избирател. Тук ключовите думи са проект, личност, протест. Вътрешнопартийна динамика в подобни формации фактически липсва, тъй като няма какво да я породи. Големият въпрос тук е къде са обществото и гражданите във всичко това. Очевидният отговор е: няма ги. Ако партийното строителство е частен проект на неколцина обществено значими фигури, тогава единствената политическа функция на гражданите остава пускането на бюлетини в урните. Така и ще бъде, докато хората не спрат да бягат от реалната политика, защото била "мръсна работа".

"Партийките са като фирмичките", сравнението е на анализатора Тихомир Безлов. В интервю за "Труд" той посочва, че големият проблем с малките партии е в това как те могат да бъдат използвани. Малка партия може да се създаде, за да се ползва за инструмент срещу политическия опонент. Тя да прави разкрития и скандали, а не опонентите да излязат персонално. Другият модел на малките партии е да раздробят гласовете на противника. Малките партии са като фирмички - всички се познават.

Голяма част от политическите партии, които никога не са се явявали на избори, са в очакване на бизнес оферти за предстоящия догодина парламентарен вот. За това предупреди пред "Монитор" дългогодишният член на ЦИК проф. Михаил Константинов. Проверка на вестника показа, че в съмнителния списък попадат 100 политически сили, които могат да търгуват с екстрите, получени след регистрацията им в съда. По официални данни точно толкова от съществуващите в момента 176 формации никога не са кандидатствали за доверието на избирателите, но редовно подават отчети пред Сметната палата.

"Най-сериозно ще скочат заплатите на медсестрите", обявява в интервю за "Монитор" Десислава Атанасова, министър на здравеопазването. Тя посочва, че от днес в сила ще влязат новите минимални прагове на работните заплати в здравеопазването, което ще доведе до съществено увеличение на основните месечни възнаграждения не само на лекарите, но и на целия персонал в лечебните заведения. Средното увеличение ще е между 10 и 20%. Най-сериозен ръст в основните заплати ще има при новопостъпващите медицински сестри.

Има шанс за по-евтин ток, прогнозира в интервю за "Стандарт" финансовият министър Симеон Дянков. Оценявайки тригодишната работа на кабинета, той отбелязва, че има няколко сектора, в които трябва още много работа. "Сред тях е здравеопазването. В него и в енергетиката предстои голямата реформа. Сега е актуална темата за увеличаване на тока. Това е заложено преди много години. И ни трябват още няколко години, за да го изчистим. Трябва ни втори мандат. Три години не са ни достатъчни, трябват ни поне осем", смята Дянков. Цената на тока той коментира така: "Сега имаме контракти, които ще изтекат чак през 2033 г. и дотогава ще са на много висока цена. Което е зле не само за това правителство, а за пет поредни кабинета. Все още не е ясно дали част от тези договори могат да се предоговорят, но според мен си заслужава експертите да проверят много внимателно казуса. За крайния потребител вероятно може да се намали цената през следващата година, ако наистина голяма част от разрешителните за експлоатация се преиздадат при по-ниската цена."

ГЕРБ да види какво става и извън магистралите, коментира "24 часа". Колкото и парадоксално да звучи, добрата идея за магистралите задълбочава икономическите диспропорции между регионите на страната. Тук проспериращи са върховете на автомагистралния триъгълник София-Бургас-Варна, а колкото повече е отдалечен градът Х или селцето У от него, толкова по-зле за намаляващото му население, поело вече по същата тази магистрала в търсене на работа. Изследователите на историята на националните държави отдавна са направили извода, че тяхната стабилност и просперитет се съдържа в представата за единството и свързаността на националната им територия. А точно тази свързаност се постига чрез равномерно развивана пътна инфраструктура.

Източник: dariknews.bg

Видеа по темата

Facebook коментари

Коментари в сайта

Последни новини