Когато балканските страни България и Румъния влязоха в Европейския съюз, в Мрежата се появи фейлетон, който представяше хумористичен сценарий за развитието на Стария континент. Според него  в близките 10 години всички балкански държави ще бъдат приети в Евросъюза. За първи път евроинституциите ще назначат румънец на висок пост. Той взема на работа съпругата си, цялата рода на жена си, членовете на семействата на техните съседи и най-добрите си приятели. Постепенно  гражданите на Балканите ще завладеят 99 процента от администрацията на ЕС. През 2028 г. по време на албанското председателство старите страни членки напускат съюза. Те въвеждат визи за страните от балканския ЕС.

А сега на сериозно. Все още сме в етапа когато Западна Европа насърчава балканските страни да кандидатстват за членство в съюза. Членството се превърна в моркова за размирните Западни Балкани след като сърбите ядоха тоягата на НАТО. ”Ирландското, полското и чешкото „да” на Лисабонският договор отваря вратите на съюза за балканците. Първата стъпка вече е направена – на 17 декември паднаха визите за гражданите на Сърбия, Македония и Черна гора. На опашката са Хърватска, Косово, Албания, Босна и Херцеговина. Логично възниква въпросът каква е ползата на Западна Европа да приема бедни страни членки в съюза. Според еврокомисаря по разширяването Оли Рен  ЕС е длъжен да посочи европерспектива на Балканите за да може да „разминира” взривоопасния регион. Обещанията за милиарди от европейските фондове и достъп до пазарите на съюза трябва да накарат буйните балканци да се кротнат.

Обещанията за пари не са от вчера. Те датират от навечерието на бомбардировките над Белград през 1999 година. Тогава американците говореха за втори план „Маршал” за икономическо съживяване на региона, зад който да застанат и европейските им партньори. Вместо това Великите сили обявиха война на Сърбия, заради етническата чистка в Косово. За пореден път Западът обагри балканския национализъм в кръв. Той приложи изпитаната американска максима „Насилието не помага само тогава, когато не се прилага”.

Архитект на балканската евроинтеграция не е европеец. Това е американският милиардер и меценат с еврейски корени Джордж Сорос. Още през 2003 г. в своя статия той призова Обединена Европа да се обеди още малко, като приеме Гаврошовците от Балканите. Според него на полуострова няма надежда за мир, ако Европа не поеме своята отговорност и не посочи перспектива. Това се налагало защото Съединените щати обявили намерението си да намалят „участието си” в региона. Статията излиза през май 2003 г., дни преди срещата на върха на Европейския съюз в гръцкия град Солун, на която трябва да се реши съдбата на Балканите. Сорос препоръчва независимост за албанците в Косово и признаване на суверенитета на Македония от албанците край Вардар. Двойният стандарт е видим. Но не е първият случай, когато Великите сили го прилагат. Защото Западът няма доверие на балканските държавници.Повечето от тях определят като свой естествен съюзник не Стара Европа, а Русия. Държавиците са силно обвързани с енергийни доставки с бившата суперсила. А Европа има своя политика.Сега тя се опитва да създаде европейска енергийна мрежа за електрически ток, а балканците не са ентусиазирани, защото ще трябва да плащат по евро цени. Както казваше Желязната лейди Маргарет Тачър „Сиренцето е безплатно само в капана за мишки”.

Британска имперска максима гласи „Няма вечни приятели има вечни интереси”. Западът няма приятели на Балканите. Той купува влияние, купувайки елити. Изтокът на континента се превръща в колония на неговия Запад. Държавите на Балканите не стават по-богати, а по бедни. Дори в една Гърция  минималната заплата преди членството в ЕС бе по-голяма от сега. Да не говорим за мизерията в България и Румъния.

Всъщност на Стара Европа и трябват не силно развити нови членки. Трябват й младите и работоспособни хора. Експериментът с интегрирането на мюсюлманите емигранти във Англия, Франция и Германия рухна. Въвеждат се драстични бариери пред нелегалната емиграция. Така се отваря пътя на балканците. Те тръгнаха по стъпките на станалия нарицателен полски водопроводчик към Албиона. Застаряващите Велики сили поемат като гъба младите и енергични балканци.  Те пък показват завидни умения в интеграцията. Спират да хвърлят боклука си от балкона, спазват знаците за движение и се къпят всеки ден.

Западът точи кръвта от Изтока на Европа. Балканците отново плащат и ще плащат кръвен данък.

Георги Кулов