В България има условия за появата на западно-нилска треска. Засега, обаче, няма реална опасност от възникване на епидемия. Това каза полк. доц. Камен Плочев - началник на Клиника по инфекциозни, паразитни и тропически болести във Военномедицинска академия (ВМА), предаде Фокус.
Първият случай на регистрирана западно-нилска треска в България е описан през 1961 г. „Имаме голямо описание на случай от 1974 година. Вирусът го има в България, но той протича много леко. Ние досега не сме имали такива големи проблеми с комарите”, каза доц. Плочев.
Той обясни, че при 70% от хората вирусът влиза в организма, но те не се разболяват, тъй като е малко количеството на инфектиращата доза. Но в тях се откриват антитела, които говорят, че вирусът е преминал през организма, уточни доц. Камен Плочев.
Той обясни, че западно-нилската треска е вирусно заболяване, което основно се съхранява в животните. Първоначалното огнище е делтата на река Нил, където са описани първите случаи на болестта. Заболяването се предава от животни на хора чрез приносител. Шест вида комари пренасят болестта. Единият от тях е много разпространен в България – кулекс, посочи доц. Плочев. Той подчерта, че вирусът не се предава от човек на човек.
„Засега няма доказан случай за предаване на заразата от майка на дете. Освен птиците, друг резервоар, където понякога се открива болестта, са конете и по-рядко гризачите”, обясни специалистът.
Заболяването започва обикновено – три, пет максимум до седем дни след навлизането на инфекцията в човешкия организъм. Пътят основно е чрез ухапване от комар. След като проникне в човешкия организъм, вирусът се настанява в лимфните възли. От там попада в кръвта. През кръвта прониква в мозъчната течност и предизвиква възпаление на мозъчните обвивки, обясни доц. Плочев.
Характерното за западно-нилската треска е, че заболяването зависи от броя на ухапванията. Не може един – два комара да те ухапят и да хванеш нилска треска. Трябва да са стотици, допълни Плочев.
„Ако един, два, пет, десет комари ви ухапят, не може да се развие болестта. Но, ако отидете на риболов в Оряхово или Лом, примерно, познайте какво ще се получи - хиляди, милиони на рояци летят и няма отърваване от тази напаст. Там вече е рисковано”, обясни доц. Плочев.
За избягване на рисковете от такива ухапвания, той посъветва, да не се ходи на места, където има комари, до водоеми. Предпазно средство е покриването на кожата с дрехи, както и използването на репеленти. В домашни условия могат да се използват ултразвукови машинки за отблъскване на комарите или уреди със специални таблетки, които се включват в контакт.
„Нищо не може да се направи като първа помощ, защото първо никой не може да докаже, че този комар ще причини нилски енцефалит, малария или някаква друга болест. При множество ухапвания от комари пострадалият трябва да се обърне към личния си лекар или към инфекциозното отделение на съответното населено място, да потърси компетентна помощ от инфекционист. Лекарите ще кажат при какви симптоми ухапаният веднага трябва да потърси съответната медицинска помощ, за да можем да хванем най-ранни симптоми на заболяване, пренасяно чрез комари. След ухапването нищо не може да се направи, тъй като на вирусът му трябват три-четири дни, за да се размножи в човешкия организъм и чак тогава се появяват симптомите, че има вирус”, обясни доц. Плочев.
По-тежко е положението обаче в съседна Гърция. Там броят на заболелите от западнонилска треска достигна 77 души. Петима души са починали, предаде РИА Новости, позовавайки се на данни на гръцкото министерство на здравеопазването.
Западнонилският вирус може да предизвика енцефалит – възпаление на главния мозък. Болестта, която се разнася от комарите, се среща предимно в тропическите райони. През последните седмици случаи на заболяването са регистрирани в Централна и Северна Гърция.
